Илдико фон Кюрти
Сърцебиене (65)

21:05

Влизам в залата при публиката през една странична врата. Виждам познати физиономии. Черно Йобатай^[1] глупакът, седи на края на реда. На краката с маратонки, червени като задника на павиан. Защо ли са го пуснали? Оливер Гайсен^[2] има вид на човек, който току-що се е измъкнал от леглото, а Харолд Шмит се е свил между Хайке Макаташ и Бастиан Пащевка. Разбираемо, защото на сцената, застанал пред голямо златно „Бамби“, точно в момента Фил Колинс пее най-новата си приспивна песен. Дори и мен ме изпълва нещо като чувство за разтоварване и скука.

Но не съвсем.

Открих Филип!

Седи на първия ред, обграден от две блондинки: Томас Готшалк и Бенте Йохансон. До Бенте е Юлиус Шмит, следват Ксавиер Найдо и Том Круз.

Прекрасно, Бюлов, значи си достигнал целта на мечтите си. До теб е номинираната ти изгора и си на един ред с любимия си певец и актьор, чийто реплики от „Невъзможна мисия“ знаеш почти наизуст.

Сърцето ми се качва в гърлото. По гърба ми се спускат перлички пот. Дали да не си взема кучето и да се прибера у дома. Но краката ми не могат да мръднат, а погледът ми не се отмества от онази двойка.

Ако в този миг падна и умра, изобщо няма да жаля за себе си.