Илдико фон Кюрти
Сърцебиене (62)

20:05

Чела съм, че в Америка съществуват разни много странни закони. В Мемфис, Тенеси например жените имали право да карат кола само ако пред колата бягал мъж, който развява червен предупредителен флаг. В момента ми се струва, че подобни забрани трябва да бъдат въведени и в Германия. Пред мен една жена се мъчи да направи нещо. Не, тя не паркира, а се опитва да вкара своя опел астра с цвят на прясно месо в една доста по-малка от автомобила дупчица. Признавам, че регулярното ми бибипкане също допринася за засилващата й се нервност. По принцип жените винаги са нервни, когато им се налага да паркират. А пък аз искам само да й кажа: „Хей, момиче, не можеш да влезеш там! Продължи напред! Бързам, а съм застанала зад теб в тази тясна еднопосочна улица. Няма как да те надмина, а съм в лошо настроение. И така: ОТКАЖИ СЕ ОТ ПАРКИРАНЕТО НАЙ-ПОСЛЕ!“

Най-накрая го прави. Пуска сигналните светлини, слиза, усмихва се извинително към мен и започва да вади от багажника много и очевидно тежки пакети.

Опитвам да запазя спокойствие.

Не ми се удава. ПО ДЯВОЛИТЕ, ТРЯБВА ДА СТИГНА ДО ПРОКЛЕТОТО РАЗДАВАНЕ НА НАГРАДИ!

Знам, че на която и от приятелките си да се обадя в момента, всяка от тях би ме посъветвала да се откажа. Дори ще ми забрани да ходя там. На колене ще ме моли да не го правя. Но има неща в живота на всяка жена, които тя непременно трябва да стори, дори всичките й приятелки да са против.

Искам да видя двамата заедно! Бенте на сцената, Филип някъде на предните редове. И след това — под ръка на коктейла. Тя на моето място. На моето още топло място. Трябва да видя всичко това. Знам, че много ще боли. Нямам представа какво точно ще направя. Може да се превърна в криминален престъпник. Кой от двамата е заслужил повече да падне жертва на криминално престъпление? Не съм съвсем сигурна в избора си. Ще се доверя на инстинкта.

— Хей! Ако веднага не разкараш оттука лайняната си кола с всички пакети, децата ти ще останат сирачета!

Собственичката на опела се ококорва уплашено насреща ми. Веднага й става ясно, че никак не се шегувам. Забързано блъсва капака на багажника, скача зад волана и изпрашва напред толкова бързо, колкото е възможно това да стане с дръпната ръчна спирачка.

Харесва ми това излъчване на бруталност, което си придадох и което предизвика неотложно и безпрекословно подчинение. В него има нещо. Трябва по-често да ме мамят и да научавам за измамата от вестниците. Влияе невероятно върху характера ми — ставам все по-лоша. Застрашителна. И още по-уплашена.