Илдико фон Кюрти
Сърцебиене (1)

Събота, 5:30

Имам лош характер и хубава фигура. Както всяка сутрин, малко преди да отворя очи, благодаря на съдбата, задето съм такава, каквато съм. Както всяка сутрин се радвам на талантите, с които съм надарена.

Много съм добра в паркирането, но още по-добра съм, когато трябва да кажа „не“. Вчера направо сразих едно досадно, свръхдебело женище, което се натискаше да се провре на щанда за сирена между мен и любимото ми „гауда лайт“. Искам да кажа, че тя наистина не беше на ред и ме пререди. А пък е невъзможно да не бъда забелязана.

В момента съм в процес на раздяла с любовника си. Отегчава ме с безкрайното дърдорене за Холивуд, където снима първия си игрален филм. Не обичам мъже, които непрекъснато говорят за себе си. Как тогава мога аз да кажа нещо за себе си?

Никога не съм спадала към ония жени-теменужки, дето си мислят, че хората им се възхищават само защото самите те гледат света учудено. И ококорват очи от долу на горе. Викат „Ах!“ и „Ох!“, сякаш току-що са станали свидетели на церемонията по случай откриването на Олимпийските игри. Пфу. Висока съм само метър и шейсет, но отдавна не гледам никого отдолу. Всеки е висок толкова, колкото се чувства. А винаги се чувстваш по-висок, когато гледаш от горе на долу. Мъжете те обичат, когато ги унизяваш. Не ме питайте защо. Просто си е така.

Любовникът ми например — не искам да споменавам името му, тъй като е много известен, много богат и естествено, много женен — прекъсна снимките си с Уинона Райдър, когато миналата седмица му намекнах по телефона, че не би могъл да ми стори нищо по-лошо от това да се раздели с жена си. Какво остана за мен от цялата история? Уинона се развилняла от гняв на терена. Любовникът ми ме заплаши с развод — с жена си, разбира се. И аз трябваше да съм доволна, че прекрасният пръстен от „Чопард“^[1], който ми беше подарил, ми стои чудесно. Никога не съм разбирала защо е неприлично след всяка афера да се чувствам по-богата — имам предвид не само с житейски опит. Затова предпочитам разделите, които се случват малко след Коледа или пък след рождения ми ден.

От принципни съображения аз не правя подаръци. Преди време имах приятелки, които сами майсторяха празнични предколедни календари за мъжете си. Двайсет и четири малки чувалчета с двайсет и четири малки нещица вътре в тях. Ууу, това унизява! Днес вече нямам приятелки.

Не правя подаръци, не готвя и не се извинявам. Жените се страхуват от мен. Защото бих могла да имам мъжете им, стига само да поискам. Могат спокойно да си се суркат в домашните си пухени чехли, да гледат по телевизията „Хайде на бас“, едновременно поглъщайки много лучен чипс. Не ми трябва нито един от мъжете им.

Имам лош характер и хубава фигура… Минава пет и половина… Събота сутрин е… Беше само сън… Само един сън…