Шарлот Бронте
Шърли (14)

Глава XIV
Шърли търси спасение в добрите дела

„Съвсем ясно е, разбира се, че той ще се ожени за Шърли — бяха първите думи, когато стана сутринта. — Така и би трябвало да направи, тя може да му помогне — добави Каролайн с решителност. — Но аз ще бъда напълно забравена, когато се оженят! — бе следващата жестока мисъл. — И какво, какво ще правя, когато ми отнемат Робърт? Към кого да се обърна? Моят Робърт! Как ми се иска наистина да го нарека мой! Но аз съм бедност и безпомощност. Шърли е богатство и сила, а също красота и любов — това не може да се отрече. Става дума не за някакво недостойно ухажване — тя го обича, при това не с ниски чувства. Тя го обича или ще го обича тъй, че той да се гордее с любовта й. На това не може да се възрази по никакъв начин. Нека се оженят тогава — но след това за него аз не ще знача нищо. Да му бъда сестра или нещо от този род — ненавиждам подобна мисъл. Или ще бъда всичко, или нищо за мъж като Робърт — не бих могла да понеса никакви усуквания или лицемерни приказки. Още щом те двамата се съберат, аз ще ги напусна. Що се отнася до това да се увъртам около тях, да се преструвам и да насилвам у себе си приятелско отношение, когато душата ми ще се раздира от други чувства, няма да падна толкова ниско. Мога да им бъда приятелка толкова, колкото и най-голям враг; мога да застана между тях толкова, колкото и да ги презра. В моите очи Робърт е прекрасен човек — обичала съм го, обичам го и ще го обичам. Бих станала негова жена, ако можех. Щом не мога, трябва да се махна оттук, за да не го виждам повече. Съществува само една възможност — да се държа за него, сякаш съм част от него, или да бъда откъсната от него на такова разстояние, на каквото са двата полюса на една сфера. Откъсни ме тогава, Провидение. Раздели ни час по-скоро!“

Подобни разсъждения занимаваха съзнанието й и през следобеда, когато фигурата на един от персоните населяващи мислите й, мина покрай прозореца на дневната. Мисис Кийлдар премина бавно — осанката и лицето й излъчваха онази смесица от замисленост и безгрижие, които, когато самата тя бе спокойна представляваха обичайният й израз и начин на поведение. Когато се оживяваше, безгрижността изчезваше, а замислеността й се смесваше с добродушна веселост, придаваща на усмивката и погледа й оттенъка на някакво особено чувство, така че смехът й никога не наподобяваше „пращенето на тръни под котел^[1]“.

— Как да разбирам това, че не дойдохте да ме видите следобед, както бяхте обещали? — обърна се тя към Каролайн още с влизането си в стаята.

— Нямах настроение — отвърна мис Хелстоун и това бе самата истина.

Шърли бе насочила към нея проницателния си поглед.

— Да — каза тя, — виждам, че не сте настроена да ме обичате. Намирате се в едно от вашите мрачни и изпълнени с неблагоразположение настроения, когато човек разбира, че не желаете да ви безпокоят. Вие изпадате в подобни настроения — съзнавате това, нали?

— Имате ли намерение да останете за по-дълго, Шърли?

— Да. Дойдох, за да пия чай, и няма да си тръгна, преди да го направя. Ще си позволя да си сваля шапката, без да съм поканена да го сторя.

След като направи това, Шърли застана на килима с ръце на гърба.

— Интересно е изражението на лицето ви — продължи тя, като все още се взираше проницателно, макар и не враждебно, а по-скоро със състрадание в Каролайн. — Изглеждате напълно независима, няма що! Като някоя търсеща усамотение ранена сърна, страхувате се, че Шърли ще ви безпокои, ако разбере, че сте наранена, че кръвта ви изтича, така ли?

— Никога не съм се страхувала от Шърли.

— Но понякога изпитвате неприязън към нея — често я отбягвате. Шърли чувствува добре кога я пренебрегват и странят от нея. Ако не се бяхте прибрали у дома си снощи в компанията, с която напуснахте Фийлдхед, днес щяхте да бъдете по-различна. Кога се прибрахте у дома си?

— В десет.

— Хм! Бил ви е необходим три четвърти час за разстояние от една миля. Кой бе причината за забавянето — вие или Мур?

— Шърли, говорите глупости.

— Че той е говорил глупости — в това няма никакво съмнение. Или поне изглеждаше глупак, което е хиляди пъти по-лошо. И в този миг все още мога да забележа отражението на погледа му върху челото ви. Иска ми се да го извикам на дуел, стига да можех да си намеря достоен секундант. Ужасно съм раздразнена — почувствувах се така още снощи, така се чувствувам и през целия ден.

След кратка пауза тя продължи:

— Не ме питате защо — вие, малко, кротко, прекалено скромно същество! Не заслужавате да ви заливам с тайните си, без да съм помолена за това. Честно слово, снощи можех да събера смелост в сърцето си и да прострелям Мур на място съвсем умишлено — имам пистолети и умея да си служа с тях.

— Глупости, Шърли! Кого щяхте да застреляте мен или Робърт?

— Нито един от двамата. Може би себе си или по-вероятно някой прилеп или клонче. Той е конте този ваш братовчед. Едно хрисимо, сериозно, разумно, здравомислещо и амбициозно конте. Още е пред очите ми — стои пред мен, говори със своя полустрог, полулюбезен глас, надделява над мен (много добре разбирам това) с твърдо поставената си цел и тъй нататък. И тогава… но аз изобщо не мога да го понасям!

Мис Кийлдар започна да се разхожда с бързи крачки из стаята, като ожесточено повтаряше, че не може да понася никакви мъже, а още по-малко своя собствен наемател.

— Грешите — развълнувано се обади Каролайн. — Робърт не е никакво конте. Мога да гарантирам за това.

— Вие да гарантирате за това! Нима си мислите, че ще ви повярвам? Няма човек, на когото ще повярвам по-малко, отколкото на вас. За да допринесете за щастието на Мур, вие сте готова да си отрежете дясната ръка.

— Но не и да произнасям лъжи. Ако искате да чуете истината, ще ви заявя, че снощи той чисто и просто е повървял възпитано с мен — това е всичко.

— Не съм ви питала как се е държал, мога и сама да се досетя. От прозореца видях как пое ръката ви с дългите си пръсти още като излизахте през портата.

— Това нищо не означава. Знаете, че аз не съм му непозната, а стара негова приятелка и братовчедка.

— Възмутена съм и това е всичко — отвърна мис Кийлдар. — Цялото ми спокойствие — добави тя — е нарушено от неговите извъртания. Непрекъснато се намесва между вас и мен. Ако не бе той, щяхме да бъдем добри приятелки. Но върлината на това конте постоянно хвърля сянка върху нашето приятелство. Той непрекъснато преминава пред слънчевия диск и закрива светлината му от моя поглед, непрекъснато ме представя пред вас като една обикновена досадница.

— Не, Шърли, не.

— Така е. Не потърсихте компанията ми днес и от това ме боли. По природа вие сте малко сдържана, но аз съм родена за общество и не мога да живея сама. Ако бяхме оставени на спокойствие, отношението ми към вас е такова, че бих могла да ви понасям край себе си цял живот и нито за секунда не бих пожелала да се отърва от вас. Но вие не можете да кажете същото за своето отношение към мен.

— Шърли, мога да кажа всичко, което пожелаете. Шърли, аз ви харесвам.

— Утре можете да пожелаете да се махна, Лина.

— Няма. С всеки изминал ден привиквам все повече с вас, ставам все по-привързана, Шърли. Знаете, че съм твърде много англичанка, за да се впусна отведнъж в топли приятелски отношения. Но вие сте толкова по-добра от другите, толкова различна от останалите млади дами — аз ви уважавам, ценя ви. Никога не сте били бреме за мен, никога. Вярвате ли ми?

— Отчасти — отвърна мис Кийлдар, като се усмихваше доста недоверчиво. — Но вие сте една странна личност. Макар и да изглеждате кротка, у вас се крие едновременно и сила, и дълбочина, които трудно могат да се достигнат или оценят — но несъмнено вие не сте щастлива.

— А сред нещастните хора рядко се срешат добри, това ли искате да кажете?

— Съвсем не. По-скоро това, че нещастните хора много често са прекалено заети и не са настроени да разговарят с компаньони, притежаващи моя темперамент. Освен това съществува и такъв вид нещастие, което не само потиска, но и разяжда — страхувам се, че вашето е именно от този вид. Съчувствието ще помогне ли, Лина? Ако е така, приемете го тогава от Шърли — тя е с щедро сърце и гарантира за качеството на предлаганата стока.

— Шърли, аз не съм имала сестра и вие не сте имали сестра. Но в този момент разбирам какво изпитват сестрите една към друга. В живота им се преплитат обич, която не може да бъде изкоренена от никакви бурни чувства, която само за момент е погазена от дребни разпри, за да избуи още по-жизнена, и смазващата тежест се вдигне. Обич, която не може има за съперница никаква страст, с която дори любовта не може да направи нищо повече, освен да се мери с нея по сила и истинност. Любовта ни мъчи, Шърли, тя е толкова болезнена, толкова страдалческа, а пламъкът й изгаря силите ни. В обичта няма болка и пламък, а само подкрепа и утеха. Аз чувствувам вашата опора, чувствувам облекчение, когато вие, само вие, сте до мен, Шърли. Сега вярвате ли ми?

— Винаги съм готова да повярвам лесно, когато това, което ми се предлага, ме удовлетворява. Значи наистина сме приятелки, Лина, въпреки сянката от затъмнението?

— Наистина е така — отвърна другата девойка като притегли Шърли до себе си и я накара да седне каквото и да се случи.

— Хайде тогава да говорим за нещо друго, освен за Смутителя.

Но в този момент влезе пасторът и това „нещо друго“, за което мис Кийлдар се беше приготвила да говори, бе споменато отново едва когато тя вече бе на път за дома си. Задържа се още няколко минути в коридора, за да каже:

— Каролайн, искам да ви призная, че чувствува голяма тежест в душата си — съвестта ми е неспокойна сякаш съм извършила или се готвя да извърша някакво престъпление. Не говоря за моята съвест като човешко създание, нали разбирате, а за съвестта ми като собственица на имоти. Сграбчил ме е орел с железни нокти. Попаднала съм под неумолимо влияние, което не среща безрезервното ми одобрение, но на което не мога да се противопоставя. Страхувам се, че в скоро време ще се случи нещо, което съвсем не ме изпълва с приятни мисли. За да облекча съвестта си и да предотвратя бедата, доколкото мога, възнамерявам да извърша няколко добри дела. Затова нека не ви изненадва, ако ме видите изведнъж да се проявявам като разточителна благотворителка. Нямам представа как да започна, но вие трябва да ме посъветвате — ще говорим повече по този въпрос утре. Само помолете онова добро създание мис Ейнли, да намине към Фийлдхед, възнамерявам да й стана ученичка за известно време. Само с каква чудесна възпитаница ще се сдобие, а? Загатнете й, Лина, че макар и изпълнена с добри намерения, аз съм малко поизостанала в някои отношения, за да не я възмути чак толкова непросветеността ми относно дружествата за събиране на стари дрехи и тям подобни.

На другата сутрин Каролайн намери Шърли седнала със замислено изражение на лицето зад бюрото си, с поставени пред нея счетоводна тетрадка, пачка банкноти и една добре напълнена кесия. Видът й беше съвсем сериозен, но същевременно и малко объркан. Тя заяви, че била решила да „хвърли един поглед“ върху седмичните разходи в имението, за да се опита да разбере къде може да икономиса нещо. Само преди малко на аудиенция при нея била мисис Джил, готвачката, и след като тази личност била отпратена, умът й (на Шърли) бил напълно объркан.

— Изнесох й цяла лекция как да внимава с разходите — каза тя, — нещо съвсем ново за нея. Бях толкова красноречива на тема пестеливост, че самата аз останах изненадана. Разбирате, че това е, общо взето, съвсем нова идея — доскоро изобщо не бях мислила, още по-малко пък говорила по този въпрос. Когато дойде ред на практическата част, не успях да съкратя нищо. Нямах необходимата твърдост да отнема половин килограм масло или да доведа до успешен край разследването за съдбата на мазнината за готвене, маста, хляба пушеното месо или на който и да е от кухненските продукти. Зная, че никога не организираме фойерверки във Фийлдхед, но не посмях да попитам какво означават няколкото килограма липсващи свещи, за които не получих обяснение. Ние не перем дрехите на енорията, но въпреки това пред смълчания ми поглед бяха представени достатъчно големи сметки за закупения сапун и белина, които биха успокоили и най-ревностната загриженост по отношение на запасите ни от тези материали. Не съм кръвожаден хищник, а такива не са нито мисис Прайър, нито пък самата мисис Джил, но аз само преглътнах и ококорих очи, когато ми бяха представени сметките от месаря, чиито цифри явно доказваха този факт, искам да кажа — явно доказваха обратното. Каролайн, може да ми се смеете, но не можете да ме промените. За някои неща аз съм една жалка страхливка — чувствувам го много добре. В характера ми има нечиста сплав от някаква морална страхливост. Не успях да намеря в себе си достатъчно сили дори да й намекна, камо ли да й докажа, че е измамница. Аз не притежавам никакъв авторитет, нито пък смелост.

— Какъв е този пристъп на несправедлива самокритика, Шърли? Чичо ми, който съвсем не е склонен да говори добре за жените, твърди, че в Англия едва ли има и десет хиляди мъже, които могат да се мерят по смелост с вас.

— Във физическия смисъл на думата аз съм безстрашна, никога не губя самообладание пред лицето на опасността. Не се уплаших, когато веднъж огромният червен бивол на мистър Уин внезапно изникна пред мен с ужасен рев точно когато пресичах поляната с иглика, наведе калната си глава и начумерена муцуна и се спусна към мен. Но се изплаших, да не би да видя изписани на лицата на мисис Джил срам или смущение. Вие притежавате два пъти, не, десет пъти повече присъствие на духа в известни ситуации, Каролайн — вие, която за нищо на света не бихте минали край някой бивол, колкото и смирен да е той на вид, щяхте да покажете с твърда ръка на моята икономка нейното провинение, след което любезно и мъдро щяхте да й се поскарате, а най-накрая, струва ми се, ако у нея се пробудеше някакво разкаяние, вие щяхте съвсем благодушно да й простите. Аз не съм способна на такова нещо. Но все пак, въпреки тези малко преувеличени злоупотреби, съм на мнение, че се простираме според чергата си. Разполагам с пари и трябва да извърша нещо добро с тях. Бедните хора в Брайърфийлд са много зле и трябва да им се помогне. Как мислите, Лина, какво мога да направя? Не е ли по-добре веднага да раздам тези пари?

— Не, Шърли, в никакъв случай — с това няма да постигнете нищо. Често пъти съм се убеждавала, че представата ви за благотворителност е да раздавате с лека ръка по няколко шилинга, което води само до обидни положения. Вие имате нужда от министър-председател — в противен случай ще си навлечете редица неприятности. Сама предложихте мис Ейнли и аз ще я уведомя. А междувременно искам да ми обещаете, че ще стоите мирно и няма да започнете да пилеете парите си. Колко много имате, Шърли! Сигурно се чувствувате страшно богата!

— Така е, чувствувам се като човек с установено положение. Не е някаква огромна сума, но се чувствувам отговорна за нейното разпределяне и тази отговорност тежи на съзнанието ми повече, отколкото предполагах. Чувам, че в Брайърфийлд има семейства, които почти умират от глад. Някои от моите собствени наематели са в много тежко положение. Трябва да им помогна и ще го направя.

— Някои хора твърдят, че не бива да се помага на бедните, Шърли.

— Това показва само колко са глупави. Лесно им е на онези, които не са измъчвани от глад, да бръщолевят за упадъка на благотворителността и тям подобни. Но те забравят краткостта на живота, както и това, че той може да бъде и много горчив. Никой от нас няма пред себе си много дълъг живот, затова нека си помагаме в тежките мигове според възможностите си, без да обръщаме внимание на философските празнословия.

— Но вие доста помагате на другите, Шърли, сега също давате много.

— Но не достатъчно — трябва да давам повече, защото, уверявам ви, един ден кръвта на брат ми ще нададе вик до небето против мен. Но ако все пак от искрите на политическите разногласия лумне огън и тук, при нас, ако нападнат имота ми, ще го браня като тигрица — в това няма никакво съмнение. Затова нека дам ухо на Милосърдието, докато то е край мен. Щом обаче гласът му се удави сред размирните викове, тогава начаса ще бъда обзета от желание да се съпротивлявам и да потуша бунта. Ако някога бедните се съберат и въстанат като тълпа, ще ги посрещна като аристократка, ако тръгнат на бой, ще трябва да им се противопоставя. Ако нападнат, ще трябва да се браня — и ще го направя.

— Говорите като Робърт.

— Мисля като Робърт, но още по-разпалено. Само да посегнат на Робърт, на тъкачницата му или на интересите му, и ще си навлекат омразата ми. В момента не се правя на патрицианка, нито пък смятам бедните около себе си за плебеи. Но ако някога те упражнят насилие спрямо мен или това, което притежавам, а после понечат да ни диктуват условия, тогава съжалението ми към тяхното нещастие и почитта ми към бедността им ще се сменят с презрение към безпросветността и гняв към наглостта им.

— Как блестят очите ви, Шърли!

— Защото душата ми е в огън. Нима бихте оставили тълпата да се наложи над Робърт?

— Ако разполагах с вашата сила, за да помогна на Робърт, щях да я използувам по начина, по който и вие възнамерявате да го направите. Ако можех да му бъда такъв приятел, какъвто сте вие за него, бих застанала до рамото му, както и вие смятате да застанете — до смърт.

— Ето сега, Лина, виждам в очите ви някакъв плам, макар самите те да не блестят. Притваряте ги, ала вече успях да зърна искрата в тях. Във всеки случай още не се е стигнало до бой. Аз просто искам да предотвратя бедата. Нито за миг не мога да забравя, че горчивите чувства на бедните срещу богатите са родени от страданието — те не биха ни мразили, не биха ни завиждали, ако не ни смятаха за много по-щастливи от себе си. Тогава, за да облекча това страдание и да смекча омразата им, нека им дам щедро от онова, което притежавам. А за да достигне то до повече хора, ще трябва да се постъпи мъдро. В такъв случаи е необходимо да привлечем нечия бистра, спокойна и практична глава в нашия съвет. Вървете и доведете мис Ейнли.

Без повече приказки Каролайн сложи шапката си и тръгна. Може би изглежда странно, че нито тя, нито Шърли подириха съвет от мисис Прайър относно плановете си, но това бе разумна постъпка. И двете инстинктивно усещаха, че отидеха ли при нея, това би означавало да я въвлекат в изключително затруднено положение. Тя бе по-образована и начетена от мис Ейнли, много по-добре умееше да разсъждава от нея, ала що се отнася до енергията и способността да ръководи и изпълнява, мисис Прайър просто не притежаваше такива.

С желание би дала своята лепта на някой, който се нуждаеше от благотворителност, но би го направила скришом. Не бе в състояние да вземе участие в някое обществено начинание от по-голям мащаб, а организирането на подобно нещо от нейна страна бе немислимо. Шърли знаеше това, ето защо не сметна за необходимо да безпокои мисис Прайър с напразни разговори, които само биха напомнили на тази дама за нейните собствени недостатъци, без да допринесат някаква полза.

Денят, в който мис Ейнли бе поканена във Фийлдхед, за да обсъди тъй близки на душата и дела, бе изпълнен с радост за нея. Радостна бе и когато достопочтено и благовъзпитано зае мястото си край масата с поставени върху нея хартия, перо, мастило и което бе най-добре от всичко — пари, а също и когато бе помолена да изготви план за раздаването на помощи за бедните от Брайърфийлд. Тя, която познаваше всички, която бе проучила нуждите им и многократно бе чувствувала как най-добре би могло да им се помогне, бе напълно компетентна за това начинание, а добрата й душа се потопи в кротко въодушевление, щом усети в себе си способност да отговаря на въпросите на двете девойки. Радост я изпълваше и когато в отговорите й проличаваше колко много полезни знания бе придобила за тежкото положение за тежкото положение на своите братя и сестри.

Когато Шърли предостави на нейно разположение триста лири, при вида на тази сума очите на мис Ейнли плувнаха в благодарствени сълзи, тъй като вече виждаше как тези пари щяха да нахранят гладните, да облекат голите и да излекуват болните. Тя набързо изготви прост и разумен план за тяхното изразходване. Мис Ейнли увери двете девойки, че наближавали добри времена, защото се надявала, че господарката на Фийлдхед ще повлече и други със своя пример; самата тя щяла да се опита да събере допълнителни подписки и да основе фонд, но най-напред трябвало да се посъветва с духовенството — по този въпрос възрастната дама бе непреклонна. Не можело да не се посъветва с мистър Хелстоун, доктор Боултби и мистър Хол, тъй като помощите следвало да стигнат не само до Брайърфийлд, но и до Уинбъри и Нанъли. Щяло да бъде проява на дързост, заяви тя, ако направела, макар и една-единствена стъпка без тяхното одобрение.

В очите на мис Ейнли представителите на духовенството бяха нещо свято — невзрачността на отделния индивид за нея нямаше значение, защото самият му пост го превръщаше в свят човек. На куратите — личности, които с жалкото си високомерие не заслужаваха дори да завържат връзките на обувките й, нито да носят памучния чадър или пък карирания й вълнен шал, — на тези хора тя с цялото си искрено и чистосърдечно въодушевление гледаше като на свети дечица. Независимо колко ясно й изтъкваха техните дребни недостатъци и безмерни нелепости, тя не бе в състояние да ги забележи — мис Ейнли бе сляпа за пороците на духовенството, а белите църковни одежди прикриваха множество грехове.

Шърли, която съзнаваше това безобидно заслепение на своя наскоро избран министър-председател, съвсем категорично се разпореди, че не се предвижда никаква възможност за участие на куратите в разпределението на средствата и че нахалните им пръсти няма да се докоснат до тортата. Пасторите, разбира се, стояли над тях и можело да им се окаже доверие — те притежавали известен опит, известна мъдрост, а мистър Хол поне изпитвал съчувствие и любов към събратята си. Но що се отнасяло до младоците под тях, те не бивало да се бъркат в тази работа, трябвало да си знаят мястото и да бъдат научени, че подчинението и мълчанието най-добре подхождат на възрастта и възможностите им.

Езикът на Шърли хвърли в известен смут душата на мис Ейнли, но Каролайн я успокои отново, като вмъкна няколко похвални думи за мистър Суийтинг, Суийтинг наистина бе любимецът на мис Ейнли, макар че тя полагаше усилия, за да хареса и господата Малоун и Дън. Парчетата кейк и чашите е билково вино, които бе поднасяла на Суийтинг, когато той я посещаваше в малкия й дом, бяха винаги предлагани с истинско майчинско чувство от нейна страна. Веднъж бе удостоила и Малоун със същата невинна почерпка, но тази личност демонстрира такова явно презрение към гостоприемната трапеза, че мис Ейнли никога вече не посмя да го нагости по този начин, Дън тя черпеше със същите лакомства и изпитваше удоволствие от одобрението му, което той доказваше по един неоспорим начин, като обикновено изяждаше по две парчета кейк, а третото напъхваше в джоба си.

Неуморима в усилията си там, където можеше да стори добро, мис Ейнли щеше веднага да се впусне в разходка от около десет мили, за да навести и тримата пастори, на които да разкрие изработения от нея план и да подири одобрението им. Обаче мис Кийлдар се възпротиви, като предложи в допълнение да събере представителите на духовенството още тази вечер във Фийлдхед на малко съвещание. Тогава мис Ейнли щеше да се срещне с тях и планът щеше да бъде обсъден на този таен съвет.

Шърли успя да събере по-висшестоящите представители на духовенството. Още преди пристигането на старата мома тя съумя с думите си да доведе и тримата във възможно най-благоприятно настроение. Бе се заела с доктор Боултби и мистър Хелстоун. Първият бе упорит уелсец с гореща кръв, самомнителен и опърничав, но въпреки това човек, който вършеше много добрини, макар и да вдигаше доста шум около тях. Другия й компаньон познаваме добре. Шърли изпитваше приятелски чувства и към двамата, особено към стария Хелстоун, и затова за нея не представляваше никаква трудност да им достави удоволствие с присъствието си. Разведе ги из градината, набра им цветя и се държеше с тях така, сякаш беше тяхна любеща дъщеря. Мистър Хол тя бе оставила на Каролайн или казано по-точно, мистър Хол сам се постави под грижите на Каролайн.

Обикновено той търсеше компанията на Каролайн на всяко празненство, където се случваше да се намират и двамата. Той съвсем не беше донжуан по душа, макар и да бе харесван от дамите. По-скоро приличаше на книжен плъх — бе късоглед, с очила и често пъти унесен и нещо. Към старите дами проявяваше синовно отношение. Приемлив бе и за мъжете с различни професии и от различни прослойки — истинността, простата, благородството на честния му характер, неподправеността и възвишеността на неговата вяра му печелеха приятели от всички съсловия — бедният му клисар бе във възторг от него, а благородникът, на когото дължеше поста си, го ценеше високо. Само младите и привлекателни дами, облечени според изискванията на модата, предизвикваха у него известно смущение; тъй като самият той бе обикновен човек — обикновен на вид, с обикновени обноски и език, — мистър Хол сякаш се боеше от техния блясък, от елегантността и превзетостта им. Но мис Хелстоун не притежаваше нито блясък, нито превзетост, а във вродената й елегантност имаше някаква кротост — кротостта на влюбеното в земята крайпътно цвете. Той умееше да разговаря добре, по един приятен и ведър начин. Насаме Каролайн също умееше да бъде занимателна събеседница — беше приятно, когато мистър Хол сядаше до нея по време на празненствата, като по този начин я предпазваше от Питър Огъстъс Малоун, Джоузеф Дън или Джо Сайкс, Що се отнася до мистър Хол, той никога не пропускаше да се възползува от тази привилегия, стига да имаше такава възможност. Подобно предпочитание, проявявано от един мъж към една жена, при по-обичайни обстоятелства би раздвижило езиците на клюкарките. Но Сирил Хол бе на четиридесет и пет, поолисял и посивял, ето защо никой не бе изразил предположението, нито дори помислил, че би могъл да се ожени за мис Хелстоун. Такава мисъл не бе минавала и през неговия ум — той отдавна се бе оженил за своите книги и енорията си. Сестра му Маргарет, с очила и образована като него, внасяше щастие в самотата му. Мистър Хол смяташе, че вече е твърде късно за някаква промяна. Освен това познаваше Каролайн от години — като малко момиченце тя много пъти бе седяла на коленете му, бе и купувал играчки и подарявал книги и считаше, че приятелските й чувства към него са примесени с известна синовна почит. Не би намерил у себе си сили да придаде друга окраска на нейните чувства, а един прекрасен образ винаги можеше да се оглежда в огледалото на спокойния му ум, без да предизвика бурни вълнения в неговите дълбини. Още щом мис Ейнли пристигна, тя бе посрещната любезно от всички — мисис Прайър и Маргарет Хол и направиха място на дивана между тях, а когато трите се настаниха там, образува се едно трио, което лекомислените биха презрели като абсурдно и непривлекателно — една вдовица на средна възраст и две грозновати очилати стари моми, които обаче, макар и невзрачни на вид, все пак притежаваха своя собствена стойност, нещо, което множество страдащи и самотни човешки същества знаеха много добре.

Шърли заговори първа и разясни плана.

— Зная чия ръка е начертала този план — заяви мистър Хол, като погледна към мис Ейнли и мило й се усмихна; неговото одобрение можеше да се смята за спечелено.

— Боултби изслуша и запремисля с наведена глава и издадена напред долна устна — той считаше съгласието си за твърде важно, за да го даде набързо. Хелстоун хвърли един изпитателен поглед наоколо, а подозрителният израз на лицето му подсказваше, че е нащрек, сякаш изпитваше опасения, че бе пусната в ход женската хитрост и че същества във фусти се опитваха с измама да си придадат прекалено голяма важност. Шърли забеляза и разбра това негово изражение.

— Този план не означава нищо — небрежно подхвърли тя, — това са само най-общи предложения. Господа, поканени сте да излезете с ваше мнение по въпроса.

Тя веднага донесе пособията си за писане и се наведе с особена усмивка над тях — извади лист хартия и ново перо, придърпа едно кресло към масата и като подаде ръка на стария Хелстоун, помоли за позволение да го настани в него. За около минута той остана неподвижен, като бърчеше медночервеното си чело по доста особен начин. Най-накрая измърмори:

— Е, добре — нито сте ми жена, нито дъщеря. Веднъж ще се оставя да бъда подведен, но имайте предвид, че добре съзнавам това. Вашите хитри женски ходове няма да ме заблудят.

— О! — каза Шърли, като потопи перото в мастилото и го постави в ръката му. — Днес трябва да виждате в мен капитан Кийлдар. Това е чисто мъжка работа — между вас и мен, докторе (така бе прекръстила тя пастора). Дамите тук само ще бъдат наши адютанти и тежко им, ако проговорят, преди да сме приключили с делата си.

Той се усмихна малко мрачно и започна да пише. Не след дълго спря, за да зададе някои въпроси и да се посъветва със своите събратя, като презрително насочваше погледа си високо над къдравите глави на двете девойки и целомъдрените бонета на възрастните дами, за да срещне премигващите зад очилата очи на свещениците и техните посивели темета. В последвалата дискусия и тримата, за тяхна голяма чест, показаха, че добре познават бедняците от своите енории, че са им известни в подробности различните техни нужди. Всеки от пасторите знаеше къде са необходими дрехи, къде ще бъде най-добре да се помогне с храна, къде може да се дадат пари, които по всяка вероятност ще бъдат разумно похарчени. Когато паметта им изневеряваше, мис Ейнли или мис Хол с готовност биха им помогнали, ако ги бяха попитали, но и двете дами се стараеха да не продумват дума, освен ако не ги заговореха. Никоя от тях не искаше да се самоизтъква, но всяка имаше искреното желание да бъде полезна; свещениците великодушно им предоставиха тази възможност и това благодеяние направи дамите щастливи.

Шърли бе застанала зад пасторите, като от време на време се навеждаше над раменете им, за да види как върви изработването на плана и съставянето на списъка; вслушваше се във всичко, което казваха, а по устните й отново се появи нейната особена усмивка — не ехидна, а многозначителна, твърде многозначителна, за да бъде взета за дружелюбна. На мъжете рядко им допадат такива събратя, които са способни прекалено ясно и точно да проникват във вътрешния им свят.

А пък особено за жените е по-добре да бъдат дарени с известна слепота, погледът им да бъде мек и премрежен — поглед, който никога да не навлиза по-дълбоко от повърхността, който винаги да приема нещата такива каквито изглеждат. Хиляди, които съзнават това, спускат клепачи над очите си, но и най-сведеният поглед си има своята цепнатинка, през която при нужда внимателно проучва живота. Спомням си, че веднъж видях чифт сини очи, които хората обикновено мислеха за малко заспали, да са тайно нащрек, а от изражението им узнах — изражение, което охлади кръвта ми, тъй неочаквано бе то за мен, — че години наред са чели в душите на околните. Хората наричаха притежателката на тези сини очи bonne petite femme^[2] (тя не бе англичанка). Опознах я след това, изучих я наизуст, проникнах в нейните най-потайни и съкровени кътчета: тя се оказа най-изтънчената, най-голямата и най-изкусната интригантка в Европа.

Когато според мис Кийлдар всичко бе вече уредено, а свещениците така цялостно навлязоха в духа на нейните планове, че оглавиха списъка с дарения, като всеки от тях предложи от себе си по петдесет лири, тя поръча да донесат вечерята. Младата господарка се бе погрижила предварително да даде наставления на мисис Джил да вложи цялото си майсторство в приготовлението на тазвечерните ястия. Мистър Хол не бе бонвиван — по природа той бе склонен към въздържание и проявяваше безразличие към лукса. Но Боултби и Хелстоун обичаха добрата кухня и превъзходната вечеря ги накара да изпаднат в отлично настроение — и двамата изразиха своето признание, но направиха това съвсем благовъзпитано, а не по начина, по който би постъпил мистър Дън, ако се намираше сред присъствуващите. Бе изпита и по чаша вино с видимо, но съвсем благоприлично наслаждение. Отправени бяха комплименти към капитан Кийлдар за вкуса му. Комплиментите го плениха — първоначалната му цел бе да се понрави и да достави удоволствие на своите гости свещениците. В това той бе успял и сега цял сияеше от радост.