Христо Калчев
Откриване на ловния сезон (20)

21.

Според легендата, която се носеше в средите на групировките, Козела отново беше оглавил „Ескадрона на смъртта“ и в концентрични кръгове приближаваше към сърцето на подземния свят. Един след друг разстреляха Данкина пред блока му, Нарциса и Борчо в колите им, Геле Стъклето в хотел „Империал“ в Враца, Христо Песа на площада в Ботевград. Даже една легендарна фигура като Мето Илиянския вече една седмица беше в неизвестност и кой знае напролет в коя пещера щяха да намерят мършата му. Сред мутрите цареше истинска параноя. Страхът беше повсеместен, защото никой не можеше да каже от къде ще дойде удара. Единствен Майора и обкръжението му знаеха, че никакъв Козел, а полицията си разчиства сметките с престъпниците или вътрешни вражди избиват толкова истерично, че се приписват на легендарния Козел. Другият човек, който знаеше истината, беше самия Козел. Макар и в далечна Марсилия той имаше поглед върху събитията в държавата и чакаше момента, в който ще трябва да се намеси. А, че такъв момент предстои, нямаше и съмнение. Докато Виктор Бут беше жив, докато структурите на Майора съществуваха и докато „Ескадрона на смъртта“ все още беше реална сила, макар и под дълбоко прикритие, за него и семейството му нямаше да има миг спокойствие, в която и точка на земното кълбо да се завреше. Блинд мълчеше, телефона му беше изключен, за това с голямо незадоволство и с вътрешни притеснения Козела се принуди да се обади на Флора.

— Как си, скъпа? — попита с фалшива бодрост той.

— Йон! — гласът на Флора беше тъжен както винаги, а сега и пълен с тиха паника. — Къде си, Йон? Кога се връщаш, за бога?

— Скоро, скъпа — каза Козела, опитвайки се да поддържа веселият си тембър. — Как е Осип?

— О, добре е! Учи, расте, слуша ме… Къде си, Йон?

Козела отново отклони въпроса.

— Майка ти… Флора, как сте в къщи?

— Добре, Йон, поддържам къщата. Всичко е наред… само ти ни липсваш.

— А Хелън? — попита Козела.

— И тя като мен чака мъжа си, Йон. Какво да й кажа, мога ли да й кажа че се връщате скоро?

— А семейството на Блинд… не помня имената им?

— О, Йон… — проплака Флора, — трагедията е пълна, скъпи!

Козела изтръпна, той вече знаеше всичко, но все пак трябваше да го чуе.

— Какво искаш да кажеш, Флора? Каква трагедия?

— Не знаеш ли, Йон? Убиха Блинд! Застреляли са го на пристанището в Пирея…

Козела мълча миг-два и каза.

— Поднеси съболезнованията ми, Флора. Ще се погрижа за тях като се върна. Това е, скъпа. Ще ти се обадя при първа възможност.

Козела си изключи телефона.

 

 

— Ас!

— Слушам, Козел!

— Блинд е застрелян в Пирея!

— Знам, Козел, знам и хийтмена. Това е Пройчо Лудия, беше камбоджански рейнджър. На заплата е при Майора.

— Убий Пройчо Лудия, Ас! Това не е молба, колега. Майора отмъсти за Облака и Мухата, но аз имам дълг пред жената и сина на Блинд.

— Не изпълнявам заповеди, Козел!

— Това не е заповед, Ас! Това е задължение! — каза Козела и прекъсна линията.

 

 

Седя дълго в бар „Кантин“ на марсилското пристанище. Изпи три пастиса, после мина на водка, почувства че го хваща. „Аз съм възрастен мъж“ помисли Козела, преди отново да набере телефона. На шестият-седми позив, Великият сабри си включи апарата.

— Кажи, Козел!

— Не знам от къде да започна, Морис. Тази безумна касапница в България трябва да приключи. Някой осея държавата с трупове и ми ги преписва. Имаш ли представа кой е това, сабри?

— Най-вероятно вашата полиция.

— Това е лесното обяснение, Морис. Аз те питам за твоето, генерале. Кой има интерес бившия генерал от КГБ, МВР и т.н., Козела да се превърне в балкански убиец номер едно? Не може да нямаш отговор, сабри?

Морис Алкалай мълча известно време преди да каже:

— На вашата географска ширина винаги са се преплитали прекалено много интереси, Козел! Едва ли е една силата, която си служи с твоето име.

— Назови една от тях! — злобно каза Козела.

— Ще ти назова две, Козел и приключваме разговора! Мосад и Ал Кайда! И не ми се обаждай пиян, Козел! Аз може да съм руски евреин, но ненавиждам алкохолиците.

През нощта Козела проведе още един разговор.

— Джон! — каза той, когато Хакел вдигна слушалката. — Чувам, че в България се сблъскват интересите на Мосад и Ал Кайда. За Мосад няма да те питам, полковник. Знам, че ще ме излъжеш, но ако знаеш кой дърпа конците на Ал Кайда в България ми кажеш името му, ще ти бъда много задължен, колега. Резаните сеят трупове от мое име в България.

— Име, казваш… — уклончиво каза Хакел. — Нима не го знаеш, Козел, или се правиш на луд!

— Джон, аз бях години наред в изолация. Кажи ми едно име, смахнато ченге, и обещавам да донеса рози на гроба ти!

— Ахмед Доган, Козел! Ако това е ново за теб, ти си глупак, приятелю! Но според мен си лъжец и комедиант на дребно. Лека нощ, Козел, заварваш ме в неудобно положение.

 

 

През нощта Козела остави на рецепцията в хотела бележка на Робер Денар, прибра багажа си и замина. В четири часа сутринта взе експреса за Париж, в осем беше на гара „Де Нор“, в два часа на летище „Шарл Де Гол“, в осемнадесет и трийсет българско време кацна на летище Варна. Все пак истинската му работа беше в България.