Метаданни
Данни
- Серия
- Ъплифт (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Heaven’s Reach, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Крум Бъчваров, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Военна фантастика
- Космическа фантастика
- Научна фантастика
- Приключенска фантастика
- Социална фантастика
- Твърда научна фантастика
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 16гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- sir_Ivanhoe(04.04.2010)
- Допълнителна корекция
- NomaD(04.04.2010)
Издание:
Дейвид Брин. Стълба към небето
Редактор: Вихра Манова
Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов
ИК „Бард“, 1999
История
- —Добавяне
Пета част
ВРЕМЕТО НА ПРОМЕНИ
Някои класове живот са по-общителни от други.
Представителите на квантовия клас нямат усет нито за място, нито за време. Или поне той не съответства на нашия начин на възприемане на тези свойства. Макар че желаят да обменят информация, те обикновено не разбират въпросите ни, нито пък ние проумяваме повечето от техните отговори. Необходимо е да има някакво контекстуално единство, така че думата „смисъл“ да има някакво значение. В сравнение с квантовия клас, направо е лесно да разговаряме с дишащите водород и дори с повечето ясни разумни меми.
Веднъж обаче, представител на тувинтската раса клиент нагло прекъснал по-висшите от него на среща в D-пространството и задал на един от кванталите наивно прост въпрос:
— Какво можем да очакваме?
Отговорът озадачавал учените в продължение на милион години. Странното същество без колебание отвърнало:
— Всичко.
Галактиките
Фотонният фронт на свръхновата пое „Стрийкър“ точно пред вихрещия се черен тунел — пътят за бягство, обещан от загадъчните трансцендентни.
Започнаха да вият аларми и делфините записукаха, когато вълните от огнена енергия удариха кораба изотзад, смазаха обикновените защитни полета и натъпкаха всеки квадратен метър с повече топлина, отколкото би могло да излъчи което и да е нормално слънце през целия си период на съществуване. Взривът почти незабавно щеше да превърне „Стрийкър“ в пара.
Но земянитският кораб беше като кит, чиято кожа е покрита с твърди мидени черупки. Той пъхтеше под пластове странна материя — обвивки, които искряха, сякаш не можеха да се наситят на убийствената светлина.
Сара прегръщаше Прити и Емерсън. Мощни вибрации разтърсваха костите й. Ослепителен блясък заливаше всички външни камери, но сензорите показваха смайващи притоци на фотони и неутрино, когато звездата прехвърли границите си на търпимост… или навярно на екстаз. В реално време експлозията продължи само милисекунди, но разтегнатото темпорално поле на „Стрийкър“ позволи на екипажа да наблюдава последователните етапи като в забавен кадър.
— Нашата вълшебна обвивка е впечатляваща — отбеляза Суеси. — Но това са само фотони. Няма начин да се справи със следващите вълни. Реална материя с маса, по-голяма от слънчевата… протони и тежки ядра… се носят насам почти със светлинна скорост.
Сара бе усвоила достатъчно практическа физика, за да знае какъв юмрук ще се забие в тях. „Всички атоми кислород и въглерод в тялото ми ще бъдат подложени на такава конвулсия… ще се изпържат от слънчевата топлина, после ще образуват огромни облаци и накрая ще се кондензират, за да образуват планети, животни, хора.“
Сега собственият й звезден прах можеше да се върне в космическата супа и навярно да се присъедини към жизнения цикъл на нов, все още нероден свят. Това все пак беше някаква утеха. Но тя знаеше още нещо.