Ан Мейдър
Сляпа страст (7)

Седма глава

Заливът, в който Рийд пусна котва, бе пуст. Което бе необичайно, като се имаше предвид, че бе разгарът на сезона. Всъщност цялата брегова линия бе осеяна със закътани пещери и плажове. Добри възможности за човек, който търси уединение. Все още не бе убедена, че е постъпила разумно, като се съгласи да прекара деня с Рийд. Но, както отбеляза той, нали бе приятелка на Джон. Колкото до онова, което се бе случило преди десет години — е, то си беше нейна грешка.

Работата бе там, че този мъж бе очарователен и колкото повече време прекарваше в неговата компания, толкова повече го харесваше. Фактът, че е баща на детето й, бе единственият начин да се насили да мисли нормално. Всъщност действаше ли нормално? Какво нормално имаше в това да го приема като добър благороден човек, след като бе изиграл такава пагубна роля в живота й? Трябваше да му каже коя е веднага щом пристигна. Как ли щеше да реагира, ако го обвинеше, че е прелъстител? Едва ли щяха да бъдат сега тук.

Хелън въздъхна. Бедата бе, че не можеше да му каже истината. Нито когато пристигна, нито сега. Никога. Не можеше да рискува да загуби Алекса, колкото и нечестно да бе по отношение на баща й.

Заливът се спускаше плавно към сърповидно оформен.

Плаж, покрит с бял коралов пясък. Спокойно можеше да се доплува до брега. Огледа се и видя Рийд да се съблича.

— Искаш ли да поплуваме преди обяд?

— Ами… не знам — поколеба се тя. — По-добре да се попека.

— Както желаеш — отбеляза безразлично той, свали шортите си и тръгна към края на палубата. Отвори някакво чекмедже, извади въжена стълба и я хвърли от другата страна на борда.

— До скоро! — Стъпи на парапета и скочи.

Ами сега? — запита се Хелън. Слънцето препичаше дори през блузата й. Яхтата се полюшваше лениво, а жегата бе доста силна. Ако останеше на палубата, трябваше да си сложи крем. В същото време бе много глупаво да се маже с крем, след като ще плува. По-добре първо да поплува, а после да се намаже.

Погледна към водата и видя, че Рийд вече излиза на брега. Почувства завист. Защо не направи същото? От Какво да се страхува? Само от себе си!

Когато скочи във водата, не можа да потисне облекчението си, че бе облякла доста скромен цял бански костюм, а не бикините, които си купи за ваканцията. За пръв път плуваше в дълбока вода. Бе особено чувствено преживяване и тя се гмуркаше с удоволствие, откривайки непозната свобода.

Жалко, че бе сама. Щеше да бъде хубаво да сподели с някого новото си усещане.

— О, значи реши да поплуваш все пак — отбеляза Рийд, като я чу да пляска в плитчините и се облегна на лакът. — Няма ли да излезеш?

— Страхувам се, че ще изгоря.

— Да. — Той взе шепа пясък и го пропусна през пръстите си. — Имаш много чувствителна кожа. Познавах някога момиче с такава кожа. — Той се намръщи. — Беше англичанка като теб.

Колената й се разтрепериха и й се прииска да не бе напускала яхтата. Спокойно, нищо страшно няма! Нищо не можеше да му напомня за нея. Беше я виждал само веднъж гола. Слава Богу, че той не бе настроен да продължи разговора. Легна по гръб и потъна в размисъл.

— Мисля да се връщам. Прекалено е горещо за мен.

— Щом така желаеш. И аз ще направя същото.

Идеята да плуват обратно заедно не й хареса, но не можеше да му забрани да се върне на собствената си яхта. Все пак имаше няколко метра преднина и тя се гмурна. Рийд я настигна много бързо, при което Хелън едва не се удави, когато се изравни с нея. Глътна вода, задави се и започна да кашля.

— Хайде, ще ти помогна.

— Мога и сама — отхвърли предложението му тя и хвана края на стълбата. Пренебрегна болката в гърдите и се прехвърли на палубата. Краката й трепереха.

— Извинявай — каза неочаквано той и тя го загледа недоумяващо. — За смеха преди малко — обясни, като изстискваше косата си. — Но беше много смешна, цапаше като пате във водата. Отначало реших, че си играеш, а после разбрах, че си в опасност.

— Не съм била в никаква опасност! — разсърди се Хелън. — Просто глътнах малко вода. Не ви ли се е случвало?

— Разбира се. Само да не си помислиш, че ти се подигравам.

— А не ми ли се подигравахте? — отвърна, като в яда си отново забрави, че трябва да избягва всякакви спорове с него.

— Не.

— Не ви вярвам! — Тръгна към каютата, но мъжът я спря с ръка.

— Казах, че съжалявам — повтори настойчиво той, а пръстите му я изгаряха като нажежено желязо.

— Добре.

— Не е добре. Кажи ми какво става. Защо трябва да бъда толкова внимателен, за да не те обидя? Аз не съм някой сексуален маниак. Защо не реагираш като нормална жена?

Тя си пое дълбоко дъх.

— Как реагират нормалните жени? — попита остро, не знаейки какво друго да каже. Очите му потъмняха и станаха почти черни.

— Ами, може би така. — Притегли я към себе си и Хелън усети, че преминаха невидима линия. Реалността престана да съществува. Бяха просто мъж и жена и когато устните му докоснаха нейните, тя не бе в състояние да се съпротивлява.

Рийд я прегърна. Притисна я към себе си. И макар че кожата му бе хладна, от него пулсираше топлина. Трябваше да го спре, а не можеше. Не и когато устните му изпиваха така жадно нейните. И тя отговори — една сляпа, инстинктивна реакция, която бе по-силна от нея.

Странно, помисли си разсеяно Хелън, сякаш беше на друга планета. Беше решила, че завинаги го е изхвърлила от живота си, че е прогонила чувствата, които някога бе възбудил у нея. Но ето че ръцете му я прегръщаха, бедрата му се притискаха към нейните и всички спомени се събудиха. И всичко бе както някога, преди толкова години.

Само тя не бе наивно момиченце. Беше жена, която знае какво иска мъжкото тяло. Особено това тяло. И когато натискът на устните му стана неудържим, а езикът му нахлу дълбоко в устата й, тя се насили и обърна глава.

За нейна изненада той не се възпротиви.

— По дяволите! Това не биваше да се случва.

— Но се случва понякога — прошепна Хелън.

— Не и на мен! — отвърна рязко Рийд и стисна устни. — Ти за какъв ме мислиш!

Можеше да му отговори, но замълча, защото бе зашеметена от факта, че продължава да я вълнува.

— Няма значение — отвърна неохотно. — Виж… аз те провокирах. Не може ли да го забравим! Не е толкова важно, нали?

— Ти можеш ли?

Изразът му бе презрителен, но дали презрението бе към нея, или към него, тя не знаеше.

— Моля те — продължи, защото разбра, че трябва да оправи нещата, преди да са излезли извън контрол. — Беше моментна слабост. Всичко, което трябва да направим, е да го забравим.

— Ще кажеш ли на Джон? — попита Рийд.

— Не! — Отговорът й бе по-спонтанен, отколкото трябваше. — Какъв смисъл има? Мисля, че това няма нищо общо с него.

— Така ли? — вдигна цинично вежда той. — Е, по дяволите!

Обърна се и тръгна към каютите.

— Студено ми е — продума Хелън, макар да знаеше, че трепери не от студ, а от възбуда. — Може ли да взема един душ?

Рийд я погледна през рамо.

— Разбира се. Знаеш къде са баните, нали?

— Да. Няма да се бавя.

Водата бе гореща. Всъщност ако можеше, искаше да попари спомена за докосването му. Но дори и така нямаше да измие мислите и трепетът от току-що преживяното.

Как стана така? — попита се нещастно Хелън. Нали го мразеше? Презираше го за всичко, което причини — на нея и на Алекса.

Отвори очи и се опита да прецени положението. Поне успя да се спре навреме, преди да се е случило непоправимото, помисли си с известно облекчение. Само я беше целунал. А тя бе реагирала като побъркана, което бе ужасна грешка. Грешка!

Мисълта, че ако не го познаваше отпреди, поведението й щеше да бъде същото, не я успокои. Нали го познаваше! Беше спала с него! И доказателство за това бе дъщеря й!

Но той не знаеше, обади се тихичко едно вътрешно гласче. Тогава защо бе толкова разстроен? И защо се държеше така, сякаш се бе случило нещо страшно?

Истината, която се опитваше така настойчиво да отхвърли, все повече и повече се натрапваше в съзнанието й. Имаше само едно обяснение за поведението й и въпреки, че не й харесваше, трябваше да го приеме. Няма значение колко неразумни бяха целувките му. Те запалиха неугаснал огън и днешното й чувство нямаше нищо общо с онова преди десет години. Оставаше и фактът, че той продължава да я привлича. Така както някога. Тогава.

Но как може да я привлича мъж, който бе забравил връзката им? Как може целувките му да значат нещо за нея, когато не помни дори името й?

Беше болезнено. За кой ли път си помисли, че щеше да бъде най-добре никога да не бе стъпвала на този остров!

Рийд явно я бе последвал и също бе взел душ. Намери го в кухнята да приготвя обяда. Върху масата имаше чинии и сребърни прибори. Тънкостенни чаши за вино се отразяваха в огледалната повърхност.

— Надявам се, че обичаш пушена сьомга — каза той, с което показа, че макар да не бе вдигнал глава, бе усетил присъствието й. Хелън седна.

— Да, обожавам я.

Рийд се обърна и взе бутилка бяло вино от хладилника.

— Да ти помогна ли? — попита Хелън.

— Ще се оправя сам. — Отвори бутилката и напълни чашата й, преди да седне отново. — Опитай го. Мисля, че е добре изстудено.

Тя отпи. Мъжът извади пушена сьомга, дървена купа със свежа салата и сирене като крем.

— Заповядай. Още вино?

— О, не. Все още не.

Хелън плъзна пръсти по чашата си. Виното бе чудесно, студено, приятно и тя почувства напрежението й да се уталожва. Но точно затова бе опасно.

— Както желаеш. — Той напълни своята чаша и я загледа как се мъчи да си вземе от рибата. — Чакай, ще ти сервирам.

— Ако нямаш нищо против…

След няколко минути чинията й бе пълна със сьомга, гарнирана с бяло ароматно сирене.

— Ще се върнем ли след обяда? — попита Хелън, неспособна да измисли никаква тема за разговор.

— Веднага — отвърна кратко той. Сякаш виното го интересуваше повече от храната. — Не се страхувай. С мен си в пълна безопасност.

— Не се страхувам. — Думите й прозвучаха предизвикателно, но бяха искрени.

— Така ли? — попита Рийд. — Прости ми, но ми е трудно да ти повярвам.

Тя сведе глава.

— Това си е твой проблем.

— Може би. Или по-скоро, ти си моят проблем. — Замълча, сетне продължи нежно: — Защото ние вече сме се срещали, нали, Хелън? И когато те докоснах, всичко си дойде на мястото.