Метаданни
Данни
- Серия
- Светът на диска (33)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Going Postal, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- de Cyrvool, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 74гласа)
- Вашата оценка:
История
- —Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Пощоряване от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Пощоряване | |
| Going Postal | |
| Автор | Тери Пратчет |
|---|---|
| Първо издание | 2004 г. Великобритания |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | пародия, хумористично фентъзи |
| Вид | роман |
| Поредица | Светът на диска |
| Предходна | Чудовищна команда |
| Следваща | Туп! |
| ISBN | ISBN 9789544220914 (ИК „Вузев“); ISBN 9789544221447 („Архонт-О“) |
„Пощоряване“ (на английски: Going Postal) е книга от Тери Пратчет, 33-та в поредицата за Света на диска. Публикувана е за първи път през 2004 г. във Великобритания. Заглавието е игра на думи – „going postal“ е израз, възникнал след няколко масови убийства, извършени от пощенски служители в Америка и означава „полудявам, пощурявам“. „Пощоряване“ е била в краткия списък за наградите „Хюго“, „Небюла“ и „Локус“.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
В книгата се описва съживяването на пощата на Анкх-Морпорк и проблемите, които изникват пред пощенските служители.
След залавянето на опитния измамник Мокр фон Ментебрад пред него е поставена голяма дилема дали да остане жив и да започне живота си на чисто, но в услуга на Патриция на Анкх-Морпорк или да се прости с жалкото си съществуване. Естествено след като избира живота Мокр започва борба срещу набралите популярност Щраксове като началник на Анкх-Морпоркската поща с помощта на Младши пощальон Грош и неговия асистент Стенли. Но същевременно той води и борба със самия себе си, тъй като през цялото си съществуване той е бил някой друг и му се отдава да бъде самия себе си. Благодарение на прозорливостта си Мокр започва да издърпва Кралската поща от блатото в което я заварва, но с това си навлича гнева на силните на деня – собственика на Grand Trunk Company – Reacher Gilt. Подбутван от съдбата (тъй като разбира, че Reacher Gilt е придобил по нечестен път, компанията) или може би направляван от Патриция Ветинари той се хвърля в бясно съревнование с щраксовете на компанията на Reacher Gilt. Благодарение на миналото си Мокр побеждава Reacher Gilt в това съревнование, като същевременно го разобличава и печели сърцето на Адора (Adora Belle Dearheart).
Телевизионна адаптация
Скай уан (Sky one) продуцира двусерийна тв адаптация, която е излъчена съответно на 30 и 31 май 2010 г.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Пролог — Преди един месец
Има една… болест, която понякога хващат щраксаджиите. Тя прилича на болестта, известна като „калентура“, сполетяваща някои моряци, които след няколко седмици безветрие под безпощадното слънце, внезапно решават, че корабът е заобиколен от зелена морава и прескачат през борда.
Е, на щраксаджиите пък понякога им хрумваше, че могат да летят.
От една от големите семафорни кули до друга имаше по около осем мили, а като се изкачиш на самия й връх, се озоваваш на близо петдесет метра над земята. Разправят, че ако работиш там твърде дълго без шапка, току-виж кулата ти се сторила по-висока, а съседната кула по-близка и може да си помислиш, че като нищо можеш да скочиш от едната на другата, или пък да яхнеш невидимите съобщения сновящи между кулите, вероятно можеш да си помислиш, че си съобщение. Може би, както казват някои, това не е нищо повече от смущение в мозъка, причинено от вятъра в такелажа. Никой не знаеше със сигурност. Хора, които тръгват да се разхождат по въздуха на сто и петдесет стъпки височина, обикновено не споделят преживяванията си впоследствие.
Кулата плавно се клатеше от вятъра, но в това нямаше нищо нередно. В тази кула имаше много нововъведения. Тя впрягаше вятъра да задвижва механизмите й, гънеше се вместо да се прекършва и изобщо се държеше не толкова като крепост, колкото като дърво. Можеше да бъде сглобена почти цялата на земята и после да бъде издигната за няма и час. Погледнеш я и виждаш изящество и красота. А благодарение на новата система от кепенци и разноцветните лампи тя можеше да предава съобщения четири пъти по-бързо от старите кули. Най-малкото, щеше да може само веднъж да се доизкосурят още шепа досадни подробности…
Младият мъж се изкатери пъргаво до самия връх на кулата. През по-голямата част от пътя го обгръщаше лепкава сива утринна мъгла, и в следващия момент ето, че се издига огрян от сияйна слънчева светлина, а мъглата се простира под него чак до хоризонта, като море.
Той изобщо не обърна внимание на гледката. Никога не беше мечтал да лети. Това, за което мечтаеше той, бяха механизми и как да направи нещата да работят още по-добре от преди.
Точно сега искаше да разбере причината, поради която кепенците от новия модул пак бяха заяли. Той смаза плъзгачите, провери опъна на жиците и се океси надолу в свежия въздух за да провери самите кепенци. Това не беше много редно да се прави, но всеки линейчик знаеше, че няма друг начин да се оправят нещата. Да не говорим, че е напълно безопасно, стига да…
Нещо изщрака. Той се озърна и видя, че карабинерът на обезопасителното му въже се въргаля на площадката, зърна сянката, усети ужасната болка в пръстите си, чу крясъка и падна…
… като котва.