Метаданни
Данни
- Серия
- Светът на диска (33)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Going Postal, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- de Cyrvool, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 73гласа)
- Вашата оценка:
История
- —Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Пощоряване от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Пощоряване | |
Going Postal | |
Автор | Тери Пратчет |
---|---|
Първо издание | 2004 г. Великобритания |
Оригинален език | английски |
Жанр | пародия, хумористично фентъзи |
Вид | роман |
Поредица | Светът на диска |
Предходна | Чудовищна команда |
Следваща | Туп! |
ISBN | ISBN 9789544220914 (ИК „Вузев“); ISBN 9789544221447 („Архонт-О“) |
„Пощоряване“ (на английски: Going Postal) е книга от Тери Пратчет, 33-та в поредицата за Света на диска. Публикувана е за първи път през 2004 г. във Великобритания. Заглавието е игра на думи – „going postal“ е израз, възникнал след няколко масови убийства, извършени от пощенски служители в Америка и означава „полудявам, пощурявам“. „Пощоряване“ е била в краткия списък за наградите „Хюго“, „Небюла“ и „Локус“.
Сюжет
В книгата се описва съживяването на пощата на Анкх-Морпорк и проблемите, които изникват пред пощенските служители.
След залавянето на опитния измамник Мокр фон Ментебрад пред него е поставена голяма дилема дали да остане жив и да започне живота си на чисто, но в услуга на Патриция на Анкх-Морпорк или да се прости с жалкото си съществуване. Естествено след като избира живота Мокр започва борба срещу набралите популярност Щраксове като началник на Анкх-Морпоркската поща с помощта на Младши пощальон Грош и неговия асистент Стенли. Но същевременно той води и борба със самия себе си, тъй като през цялото си съществуване той е бил някой друг и му се отдава да бъде самия себе си. Благодарение на прозорливостта си Мокр започва да издърпва Кралската поща от блатото в което я заварва, но с това си навлича гнева на силните на деня – собственика на Grand Trunk Company – Reacher Gilt. Подбутван от съдбата (тъй като разбира, че Reacher Gilt е придобил по нечестен път, компанията) или може би направляван от Патриция Ветинари той се хвърля в бясно съревнование с щраксовете на компанията на Reacher Gilt. Благодарение на миналото си Мокр побеждава Reacher Gilt в това съревнование, като същевременно го разобличава и печели сърцето на Адора (Adora Belle Dearheart).
Телевизионна адаптация
Скай уан (Sky one) продуцира двусерийна тв адаптация, която е излъчена съответно на 30 и 31 май 2010 г.
|
Пролог — Преди 9000 години
Флотилиите на мъртвите кръстосваха света по подводни реки.
Почти никой не знаеше за тях. Макар че на теория това нещо е лесно за разбиране. А именно: морето е, в крайна сметка, в много отношения само една по-мокра форма на въздуха. А, както е известно, въздухът е толкова по-гъст, колкото по-ниско слезеш и толкова по-разреден, колкото по-високо се издигнеш. Следователно, когато някой разнебитен от бурята кораб се разбие и запотъва, по някое време ще достигне дълбочина, където водата ще е достатъчно плътна за да спре потапянето му. Така че, накратко, той престава да потъва и оттук нататък се носи по подводната повърхност, толкова дълбоко, че бурите вече не могат да го достигнат, но все пак далеч над океанското дъно.
Там е спокойно. Мъртвешки спокойно.
Някои от разнебитените кораби още имат такелаж, на някои са им останали и платна. Немалко имат дори и екипаж, оплетен в такелажа или вързан за руля.
Но пътуването им си продължава, без цел и посока, без изглед да достигнат пристанище, защото под повърхността на океана има течения, така че мъртвите кораби с екипажите им от скелети си плават по света, над потопени градове и между потънали планини, докато не прогният и не ги изядат червеите и не се разпаднат.
Понякога от кораба ще падне котва, надолу, надолу, чак до мрачната, студена и безметежна бездна на дъното, и ще смути вековния покой като вдигне облаче тиня.
Една за малко не удари Ангамарад, който седеше и гледаше реещите се високо над главата му кораби. Той я запомни, защото беше единственото наистина забавно събитие за девет хиляди години.