Румен Ваташки
Дъхът не спира

Дъхът не спира.

Сърцето бие в младата ми гръд,

в живота има странна сила,

която направлява моя път.

 

В живота има лъчеви сияния,

пред които често влюбени шептят.

Нощта прелива — бяла, синя,

и денят проблясва светло озарен.

 

А със сутрешния лъч, огряна,

върви девойка кестенява,

прекосява тя площада всяка сутрин,

щом лъчи облеят малкия градец.

Лъчите докосват лицето й бяло,

а тя пристъпва бавно с малък спомен.