Брам Стокър
Дракула (10)

Глава десета

Писмо от доктор Сюърд до Артър Холмууд

6 септември

Драги Арт,

Днешните новини не са толкова добри. Състоянието на Люси се влоши тази сутрин, но от това произлезе и нещо положително. Мисис Уестънрей, естествено, започна да проявява признаци на тревога за здравето на дъщеря си и се допита до мен като лекар. Възползвах се от този случай, за да й кажа, че големият специалист професор Ван Хелсинг ще дойде да прекара един сезон с мен с цел да проведем някои общи изследвания на пациентите ми.

Така че сега ще можем да се движим, без да предизвикваме прекомерна тревога у мисис Уестънрей, за която един шок в нейното състояние ще бъде смъртоносен. Това пък от своя страна ще бъде съдбоносно за Люси. Надявам се да излезем на глава с всички тези проблеми. Ще ти пиша пак при нужда.

Твой Джон Сюърд

Дневникът на доктор Сюърд

7 септември. След като му описах симптомите при Люси, същите като преди, но много по-изявени, професорът запази мълчание с угрижен вид. Мисис Уестънрей бе разтревожена, но в рамките на поносимото.

Ван Хелсинг и аз влязохме сами в стаята на Люси и ако вчера видът й ме бе впечатлил, то днес ме ужаси. Бледнината й бе смъртна и чак устните и венците й се бяха обезцветили; чертите й бяха изострени и беше тъжно да се гледа и слуша начинът, по който дишаше. Тя лежеше неподвижно и нямаше сили да говори, затова постояхме известно време до ложето й в мълчание. След това Ван Хелсинг ми направи знак и напуснахме стаята.

— Господи, ужасно е! — възкликна той. — Нямаме време за губене. Ще умре от недостиг на кръв, ако не действаме веднага. Ще й направим кръвопреливане. Кой ще й даде кръв? Ти или аз?

— Аз, професоре. По-млад и по-силен съм.

Тъкмо бяхме започнали да подготвяме необходимото, когато чухме да се чука на входната врата на дома и не след дълго при нас се появи Артър. Той насмалко да припадне, когато го поставихме в течение на нещата, но професорът му каза:

— Идвате в много подходящ момент. Трябва да имате смелост, за да й помогнете. Мис Уестънрей се нуждае от кръв, иначе ще умре. Готвехме се именно да и направим кръвопреливане. Джон щеше да и даде от кръвта си, но след като вие сте тук, може би по-подходящо е вие да сте дарителят.

— Ако знаехте колко щастлив щях да бъде да дам живота си за нея…

— Браво, млади човече! — прекъсна го Ван Хелсинг. — Без да се наложи да стигнете до тази крайност, ще бъдете доволен, че сте направили каквото можете за жената, която обичате. Елате с мен, но тихо.

Влязохме в стаята без Артър. Ван Хелсинг извади някои инструменти от чантата си и ги положи на една маса извън полезрението на Люси. После приготви една упойваща смес и каза с показно — весел тон, приближавайки се до леглото:

— А сега, малката, ще вземете това лекарство. Изпийте го като добро момиче. Изправям ви, за да го погълнете по-лесно.

Още щом лекарството започна да действа и Люси заспа дълбоко, професорът извика Артър в стаята и го помоли да си свали връхната дреха. След това бързо и прецизно извърши операцията. Докато кръвта навлизаше във вените на Люси, страните й започнаха да възвръщат цвета си, а лицето на Артър, заизлъчва радост. С часовник в ръка, Ван Хелсинг поглеждаше ту към нея, ту към него, докато накрая, когато вече бях започнал да се страхувам, че Артър ще започне да отмалява, той каза:

— Достатъчно. Заеми се с него, Джон, а аз ще се занимая с момичето.

Превързах приятеля си, който бе доста отпаднал. После го хванах под ръка, за да го изведа от стаята и в този момент, докато професорът нагласяваше възглавницата под главата на младата жена, черното велурено колие с диаманти, подарено й от годеника й, се повдигна леко нагоре, откривайки една червенееща се следа на гърлото. Артър не я забеляза, ала аз видях, че Ван Хелсинг тихо подсвирна с уста, с което показа вълнението си.

Артър си почина малко и си тръгна, а аз останах с професора.

— Какво мислите за тази следа на гърлото й? — го попитах.

— А ти какво ще кажеш по този въпрос?

— Трябва да я огледам — отвърнах и повдигнах отново колието. Върху главната артерия имаше две малки точици, които не вдъхваха доверие. Краищата им бяха бели и като протрити. Изведнъж ми хрумна, че може би през въпросната раничка се получава загубата на кръв; обаче бързо отхвърлих тази идея, защото това не бе възможно. Цялото легло щеше да бъде в кръв при това количество, което бе загубила девойката, за да стигне до крайната степен на бледнина преди кръвопреливането.

— Е, какво? — обади се Ван Хелсинг.

— Не зная какво да ви кажа — заявих.

— Трябва да се завърна в Амстердам тази нощ — обяви професорът. — Там имам книги и някои други неща, от които се нуждая. Ти ще останеш тук през цялата нощ и няма да я изпускаш от око нито за момент. Ще се върна колкото се може по-скоро и тогава ще можем да започнем.

— Да започнем? — попитах — Какво искате да кажете с това?

— Ще видиш — отвърна той, излизайки от стаята. Миг по-късно, връщайки се, показа глава и с предупредително вдигнат пръст добави: — Помни, че ти е поверена. Ако я изоставиш сама й нещо й се случи, никога не ще намериш покой.

Дневникът на доктор Сюърд (продължение)

8 септември. Прекарах цялата нощ седнал до Люси. Действието на сънотворната дрога продължи няколко часа, след което тя се събуди. Изглеждаше различен човек от този, на когото бяхме направили кръвопреливането. Беше часът на залеза. След като постоя известно време будна, сънят започна да я надвива, но забелязах, че се бори с него.

— Не искате да заспивате? — попитах.

— Не искам; страх ме е. Заспиването за мен е предвестник на ужаси. Не знам как да го обясня, но е страшно. Изнемощяването ми става по време на сън. Самата мисъл за спане ме плаши.

— Но сега ще можете да спите спокойно, мило момиче. Ще бъда през цялото време до вас и ви уверявам, че нищо не ще се случи нещо повече: обещавам ви, че ако забележа някакъв признак за лош сън, ще ви събудя.

Люси заспа здраво с полуотворени устни и дишайки равномерно. Лицето й бе озарено от усмивка, което означаваше, че не я смущава никакъв лош сън. Рано сутринта дойде прислужницата й и аз си отидох, защото имах много други грижи. Изпратих по една телеграма на Ван Хелсинг и на Артър, съобщавайки им, че резултатът от кръвопреливането е превъзходен. Работата ми ме погълна през целия ден и чак вечерта имах възможността да се осведомя за своя пациент зоофаг. Сведенията бяха добри; оказа се, че през изминалото денонощие е бил напълно спокоен. Докато вечерях, получих телеграма от Амстердам: Ван Хелсинг настояваше да бъда в Хилингъм и тази нощ, защото можело да бъда необходим; той самият щял да дойде сутринта.

 

9 септември. Люси бе станала и се намираше в много добро душевно състояние. Вечеряхме заедно, след което заяви, че не ще ми позволи да прекарам друга будна нощ. Без да ми позволи да възразя, ме поведе нагоре по стълбите и ми показа една съседна на нейната стая, в чиято камина гореше гостоприемен огън.

— Тук ще можете да се отморите — ми каза тя. — Тази врата, както и вратата на моята стая ще бъдат отворени, така че ще имам възможност да ви повикам, ако се нуждая от нещо. Можете да се излегнете на дивана; зная, че вие, лекарите, не сте склонни да се пъхнете в леглото, когато имате пациент наблизо.

Тъй като се чувствах много изморен, приех предложението й при условие, че ще ме извика и при най-малкия повод.

 

10 септември. Събудих се светкавично, усещайки, че една ръка е положена върху главата ми. Беше Ван Хелсинг. Прикани ме да минем веднага в стаята на Люси и там, побледнял като платно, ми посочи кревата й. Коленете ми се разтрепериха при вида на клетото момиче: беше в несвяст и по-бледа от всякога. Чак устните и венците й бяха побелели, както е при някои мъртъвци, починали след дълго боледуване. Професорът бе пред изблик на гняв, но се овладя и каза:

— Бързо! Подайте коняка!

Накваси й малко устата, а после заедно и разтрихме китките и сърдечната област. След няколко минути напрегнато очакване Ван Хелсинг възкликна:

— Не е съвсем късно. Сърцето бие, макар и слабо. Всичко, което направихме, отиде напразно и ще трябва да започнем отново. Този път ще имам нужда от теб, приятелю Джон.

Още изричайки тези думи, той започна да изважда от чантата необходимите за кръвопреливане инструменти, а аз си запретнах ръкава на ризата…

Всичко бе извършено сравнително бързо и професорът втренчи поглед в Люси, докато аз запритисках с пръст дупчицата на вената си. Чувствах се отпаднал и малко ми се виеше свят, та той ми препоръча да отида да изпия чаша вино. Когато излизах ми прошепна да не казвам на никого нищо за случилото се, нито дори на Артър. Малко по-късно, докато заспивах, се питах по какъв ли начин Люси е загубила толкова кръв, без да има видими следи от това. Не зная защо, но се сетих за малките дупчици в близост до гръкляна й…

Тя спа през целия ден и когато се събуди, изглеждаше поукрепнала, макар и не до степента на предишния ден. Ван Хелсинг я повери на грижите ми, след което излезе и го чух в хола да пита за пътя до най-близката телеграфна служба.

Люси разговаря с мен свободно и имаше вид като да не знае за случилото се. Постарах се да я развлека, а майка й ми благодари за грижите. След около два часа отсъствие професорът се върна и каза:

— Иди си вкъщи; яж и пий на воля. Трябва да се подсилиш. Аз ще бдя над момичето цяла нощ. Ние двамата ще бъдем единствените, които ще следим този случай, и не бива да посвещаваме другиго. Имам сериозни съображения за това си изискване. Не ме питай какви са. Мисли каквото си искаш и не се страхувай и от най-невероятните си предположения.

 

11 септември. Този следобед отидох в Хилингъм и заварих Ван Хелсинг в много добро настроение, а Люси — в доста по-свеж вид. По едно време пристигна една пощенска пратка на името на професора. Той я отвори припряно и оттам се показа стрък бели цветчета.

— За вас са, мис Люси — каза Ван Хелсинг.

— За мен! О, доктор Ван Хелсинг!

— Да, мило момиче, но са лечебни. Ще ги увеся на прозореца, а с част от тях ще ви стъкмя една хубава огърлица, която ще сложа на шията ви, за да можете да спите добре. Също като лотосовия цвят изпращат в забрава всички проблеми.

Докато той говореше, Люси заоглежда растението, вдъхвайки мириса му. Изведнъж го захвърли, възкликвайки с насмешливо-гнуслив тон:

— Мисля, професоре, че си правите шега с мен. Та това всъщност е див чесън!

За моя изненада Ван Хелсинг отвърна с твърд глас:

— Предупреждавам ви, че не ще приема бунт от ваша страна. Всичко, което правя, е за ваше добро, така че ще трябва безмълвно да се подчините и да си сложите гирляндата, която ще ви приготвя.

Държанието на професора ми се видя извънредно странно; през дългите си години учение никога не бях видял или чул нещо подобно. След като затвори прозореца, той взе една шепа от цветчетата и започна да натрива с тях рамката и перваза му, като че ли искаше да бъде сигурен, че самият въздух, който влиза през процепите, ще бъде напоен с мирис на чесън. Всичко това ми се видя гротескно и му заявих:

— Вашите действия ме удивляват, професоре. Човек би казал, че правите някаква магия за отпъждане на зли духове.

— Може и така да е — отвърна той, докато заплиташе гирляндата, предназначена за врата на Люси.

Почакахме Люси да се приготви за лягане и след като тя се намери в леглото, Ван Хелсинг й окачи своеобразната огърлица. Преди да си идем, той я предупреди:

— Не я сваляйте в никакъв случай, както и не отваряйте прозореца и вратата.

— Обещавам ви — отговори Люси. — И хиляди благодарности за вашата доброта.

Вече в кабриолета ми. Ван Хелсинг каза:

— Тази нощ ще мога да спя спокойно и истината е, че съм го заслужил. Две нощи пътувах, четох много, бях разтревожен и напрегнат, а към това се прибавя и едно нощно бдение, през което не затворих очи. Утре рано мини да ме вземеш и ще отидем заедно да видим нашата пациентка. Ще видиш колко ще бъде укрепнала благодарение на моето „магьосничество“. Ха-ха!

Виждайки го толкова спокоен, си спомних собствената си самоувереност отпреди два дни, която бе имала такъв пагубен резултат и почувствах неясен страх.