Кевин Андерсън
Време на огън и мрак (90)

88.
Крал Питър

Откакто им бе забранено да напускат двореца, кралят и кралицата прекарваха много време на широкия балкон. Базил им разрешаваше да гледат навън, колкото си искат. Това обаче бе по-скоро проява на жестокост, отколкото милосърдие.

Бяха изминали два дни, откакто ОХ бе открил абортационните медикаменти в храната на Естара. Базил сигурно вече бе започнал да подозира, че са го разкрили.

Капитан Маккамон продължаваше да носи на краля записи от брифингите на председателя. Капитанът беше убеден, че тъкмо глупавото скриване на информация е довело до загубата на хора — сред сребърните барети, ЗВС и цивилното население.

Ханзата изчакваше и се чудеше кога откраднатите кораби ще нападнат Земята. Може би бойните компита никога нямаше да се завърнат? Дали наистина действаха под командата на кликиските роботи?

На площада долу се виждаше сваленият хидрогски кораб, заобиколен от палатки и подвижни лаборатории. Въпреки загубата на доктор Свендсен екипите работеха денонощно. Вечер Питър и Естара често гледаха ярките прожектори, осветяващи работата на учените.

Вече бяха открили как да активират енергийния източник. Инженерите твърдяха, че могат да задействат транпорталната система, но понеже не можеха да разшифроват символите, не искаха да рискуват с отваряне на портал в газов гигант.

Естара посочи — учените бързо се отдалечаваха от кораба — и каза:

— Май ще правят нов тест.

Изследователите се оттеглиха и корабът тихо и спокойно се издигна от земята. Приличаше на сапунен мехур. Естара се изпълни с радост и надежда.

— Това е голяма стъпка в правилната посока — каза Питър. — Но включването на двигателя и разбирането му са съвсем различни неща.

— Какво става? — чу се глас зад тях. — Искам да видя.

Питър и Естара се обърнаха. Не бяха усетили идването на новодошлите. ОХ водеше някакъв безвкусно облечен младеж.

— Извинете нахълтването ни, крал Питър.

Принц Даниъл беше изгубил много от теглото си и някогашните му пухкави бузки бяха хлътнали. Председателят сигурно щеше да го накара да носи грим при публични изяви. Принцът се намести на балкона и изгледа краткия тестови полет на хидрогския кораб.

— Беше крайно време да свършат нещо. Като стана крал, няма да позволявам на учените да се мотаят толкова.

Питър се зачуди защо компито е довело принца.

— Това наистина е неочаквана… чест, ОХ. На председателя ли трябва да благодарим?

— Председателят ми нареди да науча принц Даниъл на всичко необходимо, за да стане добър крал. Прецених, че общуването с действащия крал ще е добра част от обучението — заяви ОХ без никакви емоции. — Не са ми необходими други разрешения.

Питър разбираше прецизните ходове на компито. ОХ знаеше какво прави. Вероятно бе решил да им покаже колко променен е Даниъл след комата.

— Не исках да идвам тук — оплака се принцът. — Според председателя ти не си добър крал.

— Но въпреки това съм крал.

— Не за дълго. Председателят каза, че изобщо не се учиш от грешките си. Затова ОХ ме учи на всичко необходимо, за да те сменя. — Даниъл все още не бе овладял изкуството да се усмихва искрено. — Аз ще се справя по-добре. Знам, че мястото ми е на трона, и ще спазвам инструкциите на Ханзата.

Питър не сваляше очи от принца. „Още по-зле е отпреди“.

— Благодаря ти, ОХ, беше много поучително.

Отвън се чу трополене и след миг Пелидор избута капитан Маккамон, влезе и хвана принца за ръката.

— Пусни ме! — изпищя Даниъл. — Не ме пипай! Аз съм принц!

— Сериозно? — попита Пелидор заплашително и младежът млъкна. — Така е по-добре. Какво прави той тук?

— Очевидно се учи от наставника си. — Кралят разпери ръце.

ОХ повтори обяснението си, но Пелидор не изглеждаше убеден.

— Принц Даниъл трябва да се върне в покоите си. Има да наваксва с подготовката си. — Блъсна младия мъж към вратата и помощниците му го изведоха. ОХ ги последва.

Пелидор се обърна с явно задоволство към краля и кралицата и сниши глас.

— Как е бебето?

Питър успя да запази спокойствие и да се престори, че не разбира. Този човек никога нямаше да признае, че е отровил храната на кралицата.

— Всичко е наред.

Пелидор заряза преструвките.

— Скоро няма да си крал. И не очаквай нови документи от капитан Маккамон. Това няма да продължи. Председателят вече обяви, че ще има банкет, на който ще представи обичния ни принц Даниъл. А скоро след това двамата с кралицата ще… се оттеглите.

— Тогава защо ни предупреждаваш?

— Защото не може да направите абсолютно нищо. — Пелидор си тръгна с усмивка.

Питър не се съмняваше, че председателят ще убие и него, и Естара при първата удобна възможност. Базил го заплашваше от години, защото не бе доволен от изблиците му на самостоятелност. Но докато кризата се задълбочаваше, Питър се бе надявал, че ще постигнат някакъв компромис и ще работят заедно.

Но Базил не искаше да чуе и дума. От чиста злоба ли беше всичко това? Та нали последните адекватни действия на краля по време на бунта на компитата доказваха правотата му! Базил Венцеслас беше като бясно куче, което трябва да бъде застреляно, за да не изпохапе още хора.

— Даниъл няма характер и съвест. Какъв крал може да бъде? — прошепна Естара съвсем тихо: знаеше, че сигурно ги подслушват.

— Такъв, какъвто иска председателят.

Даниъл щеше да се подчини на всяка заповед, за да не пострада.

— Естара, вече не може просто да избягаме. Базил… ако го оставим безнаказан, кой знае какво още ще направи… Човешката раса ще бъде унищожена от враговете си отвътре и отвън. Не мога да позволя това!

Тя го целуна и каза високо, без да се интересува от евентуалните подслушвани:

— О, вече си истински крал!