Кевин Андерсън
Време на огън и мрак (9)

7.
Ден Перони

След като векове наред бяха оцелявали на ръба, скитниците бяха свикнали нещата да не се развиват по план. Неочакваните събития следваха с тревожна регулярност.

Ден Перони беше напуснал водните мини на Плумас с тежък махмурлук. Чудеше се как е успял да се напие така, че да се забърка в пиратската авантюра на братята Тамблин, при която бяха пленили ханзейския кораб и двамата му пилоти. Като проклинаше колективната им глупост, той реши да излети и да зареже пленниците. Рано или късно Кейлъб и братята му щяха да осъзнаят, че не знаят какво да правят с Рлинда Кет и Брансън Робъртс. Междувременно можеше да се наслаждава на това да е сам на кораба, без непрекъснатото мрънкане на Кейлъб Тамблин.

Обикаляше с „Настойчиво постоянство“ от един скитнически пост на друг, но повечето новини, които научаваше, вече не бяха актуални. Гневните скитници бяха готови да дъвчат желязо и да плюят пирони и обсъждаха предимно слухове и откровени измислици.

Все пак успя да научи, че дъщеря му Ческа се намира на малката луна Йон 12 в другия край на Спиралния ръкав. В качеството си на говорителка тя бе призовала клановете да се съсредоточат върху възстановяване на щетите, причинени им от Ханзата. Ден се притесняваше за дъщеря си, но знаеше, че вероятно тя се оправя по-добре от него.

Имаше и добри новини. Нико Чан Тайлар беше донесъл вестта, че хидрогите са отблъснати от Голген — значи отново можеха да се заемат с небесно миньорство! Ден реши да разпространи новината още преди Ческа да направи официално съобщение.

 

 

Грешката на Фори беше най-големият метален астероид около оранжевата звезда К2. При образуването си слънцето не бе имало достатъчно маса, за да се създадат големи планети, но астероидът беше апетитен плод. Металите просто чакаха някой да дойде да ги прибере.

Около него, привлечени от масата му, обикаляха множество малки каменни сателити: кръжаха като мушици, привлечени от ярка лампа. Компютрите можеха да предвиждат траекториите им, но те непрекъснато се променяха заради постоянните сблъсъци и рикошети.

Карлтън Фори бил първият скитник, решил да разработи астероида и довел клана си преди стотина години. Но преди да успее да разположи екипировката, сгрешил орбитите на отломките, което довело до няколко сблъсъка. По-голяма част от семейството и цялата екипировка били унищожени. Една сгрешена точка на десетичната дроб с ужасяващи последици. Така астероидът бе заслужил името си.

Когато пристигна с „Настойчиво постоянство“, Ден започна да изчислява и препроверява безопасните за момента пътища. Щом навлезе във видимия обхват, забеляза голяма група скитнически кораби: чакаха извън пояса от каменни сателити. Имаше евакуационни кораби, миньорски станции и дори части от космически докове. Приличаше на мащабна операция. Но пък Грешката на Фори си беше обикновен обект за събиране на ресурси.

След това забеляза клановите знаци на корабите. „Келъм“.

— Тук е Ден Перони, нося ви новини и търговски стоки. Не съм виждал Оскар от години. Кой ви е дошъл на гости? Дел Келъм там ли е?

— Да — потвърди диспечерът на станцията. — Доведе всички бежанци, след като са се евакуирали от Оскивъл.

— Евакуирали са се от Оскивъл ли?! — Нямаше търпение да чуе подробностите. — Натоварен съм с пресни хранителни продукти от Ирека, ако сте заинтересувани.

— Това е най-добрата новина за деня, „Настойчиво постоянство“.

— Значи вчера сте чули нещо по-добро, така ли? Тогава ще взема да оставя царевицата за друг клиент.

 

 

На Грешката на Фори имаше твърде много гърла за изхранване и Ден извлече съвсем символична печалба от целия товар плодове и зеленчуци. Коравите астероидни миньори от клана Ковалски и стотиците избягали от Оскивъл решиха да си направят празненство. Скитниците живееха ден за ден, защото бедствията се случваха твърде често и нямаше смисъл да гледат твърде напред в бъдещето.

Келъм беше доволен, че вижда Ден. Едрият мъж стоеше начело на масата и говореше шумно, все едно той управляваше Грешката на Фори. Ден подозираше, че вероятно се опитва да сключи сделка с Ковалски за комбиниране на добив на ресурси и корабостроене.

— След като проклетите зевесета се махнаха, знаехме, че разполагаме само с няколко дни, преди да променят мнението си. — Дел Келъм потупа ръката на дъщеря си. Очевидно беше разказвал историята много пъти.

— Зет се научи по трудния начин, че не бива да им вярва.

Младата жена отметна тъмната си коса.

— Просто им кажи какво се случи, татко.

— В корабостроителницата имахме само леки кораби, без илдирийски двигатели. Знаехме, че с тях няма да се доберем до някой друг клан. Но не искахме да зарежем цялата екипировка. Знаете, че зевесетата разграбват всичко.

Около масата се надигна ропот. Келъм взе една варена царевица и я заръфа, за да се наслади на паузата. Няколко зрънца се закачиха в посивялата му брада.

— Така че решихме да приберем всичко и да го закараме до станциите за кометни разкопки в Куиперовия пояс. Глупавите зевесета въобще не се сетиха да погледнат там. Ама той наистина е огромен, нали така.

Няколко души измърмориха в знак на съгласие.

— Там имахме доста широкообхватни кораби, както и няколко илдирийски двигателя за новопроизведените съдове. Така че направихме няколко модификации и ето ни тук, на гости на клана Ковалски. — Той се обърна към един висок слаб мъж с леденосини очи, гъсти вежди и побеляла коса около плешивото теме. — Нашите приятели ни предложиха убежище, но не бива да прекаляваме с гостоприемството им. Нали, Оскар?

— Не сте… все още — отвърна Оскар Ковалски. — Но нито едно скитническо поселище няма достатъчно ресурси да се справи с толкова много бежанци.

— Ако не се договорим да установим тук нова корабостроителница, ще си тръгнем след седмица. Винаги на път. Все пак сме скитници. Ден, а къде е говорителката? Имаме нужда от нея.

— Доколкото чух, дъщеря ми е на Йон 12 и се опитва да събере клановете. Мисля, че и Ихи Окая е там. Сигурен съм, че ще измислят нещо.

— Надявам се, в името на Пътеводната звезда! — каза Оскар. — И ние сме затънали в работа.

Ден гледаше как миньорите се гощават с прясната храна. После попита:

— След като ометохте по-голяма част от товара ми, някой да разполага с нещо за търгуване? Имам достатъчно място в трюма, поне до следващата спирка.

Оскар Ковалски направи някакви изчисления наум и се обади:

— Кажи от какви метали имаш нужда и ще те натоварим догоре.

Келъм се усмихна на издъвкания кочан в чинията си.

— По дяволите, имаме дори товар екти от кометните добиви. Ден, искаш ли да го закараш на илдирийците? Нали си възстановил търговията с тях?

— Да. С Кейлъб Тамблин уредихме нещата лично с мага-император. Ако ми дадеш екти, ще ги закарам направо на Илдира. По-добре, отколкото да ги продаваме на Голямата гъска. — Презрителният прякор на Ханзата беше твърде мек, за да опише истинските чувства на Ден.

— Гледай да вземеш добра цена. Кланът ми ще има нужда от капитал за новите операции, където и да са те. Хич не ми се иска да правя отново корабостроителница от нищото. Първия път беше дяволски трудно.

Ден внезапно се сети за нещо.

— По време на пътуванията си чух нещо интересно. Какво ще кажеш да се завърнеш към небесното миньорство? — И им обясни, че облаците на Голген отново са безопасни за събиране на екти.

Келъм удари с ръка по масата.

— По дяволите, чудесна идея! Все още пазим екипировката в кометните облаци на Оскивъл. Два облачни комбайна, които не сме ползвали след ултиматума на хидрогите. Знаех си, че все някога ще се върнем по старите пътища. Ах, небесното миньорство! Чуваш ли, Зет? Кланът Келъм се връща в бизнеса с екти! — Той се ухили на дъщеря си. — Още утре тръгваме към Голген, скъпа. — И се потупа по корема. — Само храната да се смели.