Кевин Андерсън
Време на огън и мрак (83)

81.
Антон Коликос

Антон И Вао’сх горяха от нетърпение да споделят новите истории, които бяха открили в хранилището, и се отправиха към новите покои на губернатора Райдек’х. Вече бяха отсели най-провокативните и интересни документи, но още не разполагаха с лек за проблемите на мага-император.

Младежът изглеждаше изтощен, но и много по-уверен и решителен, отколкото на бойния лайнер. Трябваше да надзирава толкова много операции и да повдига духа на толкова хора, че нямаше време за колебания.

Язра’х се присъедини към тях, нетърпелива да узнае какво са открили. Красивата, но заплашителна жена седна съвсем близо до Антон, въпреки че той не й бе оставил много място. Ухаеше на чистота и свежест, макар че не носеше парфюм. Грациозните й котки обиколиха два пъти помещението и се настаниха в краката на Антон.

Райдек’х се обърна нетърпеливо към стария паметител.

— Историята героична ли е? За Хирилка? — Момчето се настани в един стол, който беше твърде широк за него.

— Това е историята на Сенчестия флот, попаднал в капан на тънката граница между светлината и мрака. — Антон също бе проучил документите, но предпочиташе приятелят му да разказва. Вао’сх имаше вроден талант.

— Орикс… отдавна забравено име на място, което вече не се посещава. Това била нашата първа колония, която станала жертва на шана рей. — Лицето на паметителя ставаше по-мрачно с всяка дума, гънките на челото му сменяха цветовете си. — Шана рей. Създанията на мрака дошли от тъмните си бездни и погълнали разузнавателния ни флот, убили екипажите, като ги лишили от светлина! — Той си пое бързо дъх и продължи:

— Илдирийците все още не познавали същността на този враг. Шана рей се разпростирали като вълна от живи сенки, поглъщащи светлината и живота. Орикс бил първият свят, на който се натъкнали. Пълен с цъфтящи поля и щастливи семейства. Шана рей разпрострели мрака си над бедните хора, затъмнили очите и сърцата им. Настанала постоянна нощ.

Първичното слънце на Хирилка залязваше и сега небето се оцветяваше в оранжево от светлината на вторичното. Помещението ставаше все по-мрачно. В унисон с историята на паметителя.

— Когато магът-император усетил, че хората му са в беда, изпратил септа бойни лайнери на помощ. Седем кораба, въоръжени с най-добрите оръжия и с най-смелите екипажи. И седемте изчезнали в мрака… Магът-император почувствал ужаса през тизма и наредил на учените си да измислят нови оръжия с помощта на Източника на светлина. Скоро смелият тал Бриа’нх се отправил със своята кохорта към умиращата колония. Носел сто слънчеви бомби — сателити, които излъчвали силна, пречистваща светлина. Талът бил готов да отмъсти на коварните нападатели.

— Слънчевите бомби избухнали и светлината изгорила шана рей като киселина. Носела радост на илдирийците и смърт на създанията на мрака. Черният покров над планетата постепенно се вдигнал… но накрая бомбите изгаснали. Тогава шана рей се завърнали, готови за ново безмилостно клане. Тал Бриа’нх бил изправен пред стена от мрак, който не можел да победи. Изпратил куриери с подробности за битката и останал на флагмана си. Помощта нямало да пристигне навреме. — Вао’сх задържа дъха си, вмъкваше майсторска пауза за покачване на напрежението. Една от исикските котки се притисна по-близо до крака на Антон. — Когато подкрепленията пристигнали, Орикс изглеждал все едно някой бил боядисал цялата планета в черно. Шана рей успели да унищожат всичко живо. И до ден-днешен там не вирее и не живее нищо.

Вао’сх се обърна към младия губернатор.

— И знаеш ли какво станало с лайнерите на тал Бриа’нх? — Момчето поклати глава. — Те били обвити от пашкул от мрак, който не позволявал на светлината да влиза и излиза. Екипажите буквално били погълнати от мрака! — Антон си представи черен чувал за трупове. — Подкрепленията използвали лазери, за да проникнат в забулените кораби, но не открили оцелели. Всички илдирийци загинали, защото знаели, че няма да има повече светлина и топлина. — Старият паметител потръпна и Антон реши, че този път това не е част от представлението. — Можем само да си представим кошмарната им агония.

— И в крайна сметка как са успели да победят шана рей? — попита Антон. — Искам да кажа, в историята.

— Знам само, че магът-император изковал нов съюз и повикал на помощ Великата светлина — отвърна Вао’сх. — Според документите, които открихме, тя имала огнена форма и използвала пламък, за да отблъсне създанията на нощта.

— Прилича ми на фероуите — каза Язра’х.

— Може би фероуите са ни помогнали преди! — възкликна Райдек’х. — Това ли искаше да откриете магът-император?

Внезапно исикските котки скочиха, Язра’х също скочи. Антон се обърна към вратата и видя задъхания тал О’нх.

— Губернаторе, приближават се три хидрогски бойни кълба.

— Хидроги! Какво ще правим? — Райдек’х гледаше ту Язра’х, ту командира. — Ще се бием ли? Разполагаме с кораби…

Офицерът докосна призматичния си медальон и заговори със спокоен глас:

— Бойните ми лайнери могат да таранират врага. За щастие, повечето екипажи са на земята и корабите са почти празни. Но се надявам, че това няма да е нужно. Наскоро над Илдира се появиха стотици бойни кълба и си тръгнаха, без да атакуват. Може би и тук ще се случи същото.

— Губернаторе, предлагам да им оставим първия ход — каза Язра’х.

Обърнаха се към отворения балкон и загледаха оранжевото небе на Хирилка. О’нх влезе във връзка с корабите в орбита чрез малко устройство на гърдите си. Язра’х стоеше до Антон и той усети, че се чувства в по-голяма безопасност в нейно присъствие.

Трите диамантени сфери се спуснаха от небето и закръжиха над руините. Накрая заеха позиции точно над цитаделата. Не излъчваха никакви предупреждения или ултиматуми, но заплахата беше ясна. Засега просто си висяха горе.

— Да сляза ли в убежището? Тал О’нх, по-безопасно ли ще е на борда на някой от вашите кораби?

Язра’х се намръщи на племенника си.

— Губернаторът трябва да остане тук. Ако ще умреш, поне умри храбро. Баща ти не трепна, когато бе убит от последователите на Руса’х. Сега Хирилка е твоя. Покажи на хората как трябва да се държи един губернатор. Може да са забравили след всичко, което преживяха напоследък.

Момчето се стегна и застана в позата, която бе усвоило от нея.

Антон погледна небето с надеждата, че няма да стане част от поредната епична история.