Кевин Андерсън
Време на огън и мрак (81)

79.
Нира

Извън резиденцията на бившия губернатор цареше пълен хаос. Множество работници, слуги и пазачи бяха заклещени в жилищните сгради и не можеха да се измъкнат от пламъците. От всички страни се чуваха писъци.

В началото Стоунър и хората му запалиха складове и сервизни помещения, както и медицинския център. Но постепенно огънят обхвана и жилищата и мнозина илдирийци в момента изгаряха.

Бившите затворници с ужас слушаха воплите на попадналите в капан илдирийци. След малко се окопитиха и опитаха да разбият няколко врати, за да спасят заклещените хора.

В този момент се появиха стражите. Едрите войници се спуснаха върху бившите пленници и започнаха да ги секат с кристалните си мечове. Десетки бяха убити, преди хората да успеят да отстъпят. Ужасената Нира побягна към резиденцията на бившия губернатор, за да спаси децата си.

Там завари неочаквана гледка, но поне успя да предотврати едно убийство. Сега може би щеше да спре и останалите.

Чувстваше се ужасно. Бе планирала протеста и изгарянето на размножителните бараки, с цел да принуди Даро’х да направи по-съществени реформи. Въобще не бе предполагала, че ще се стигне до такива колосални разрушения. Ситуацията беше напълно извън контрол, а стражите убиваха всеки човек, на когото се натъкнеха.

Бараките бяха рухнали в димящи останки и сега вятърът разнасяше искрите на пожара към тревистите хълмове. Бунтовниците въобще не се занимаваха с огъня и настъпваха към отдалечената резиденция на новия губернатор. Удру’х сигурно изпитваше ужасни болки, но поне бе успяла да му спаси живота — засега. Съмняваше се, че бившият й мъчител ще го оцени.

Децата й я следваха. Бяха ги учили, че трябва да жертват всичко за Илдирийската империя, но пък никога не си бяха представяли нещо подобно.

Навсякъде търчаха илдирийци, опитваха се да загасят пламъците и да помогнат на сънародниците си. Групата на Нира бързаше през тях към целта си — резиденцията на новия губернатор.

Пред резиденцията обаче имаше плътен кордон защитници, които се втурнаха срещу тях. Надигна се вълна от писъци.

Нира със съжаление осъзна, че стражите няма да им позволят да стигнат до къщата на Даро’х, и взе бързо решение. Разбра се с Осира’х с поглед и двете пристъпиха напред, държаха Удру’х като жив щит.

— Искаме да говорим с губернатор Даро’х! — Думите на Нира се чуха въпреки писъците, пращането на огъня и дрънченето на оръжията. — Извикайте го!

Пазачите не отпуснаха оръжията си. Много от остриетата бяха окървавени.

— Аз съм дъщерята на мага-император! — извика Осира’х. — Това е бившият губернатор Удру’х. А това е майка ми. Нали ви е наредено да я защитавате!

Останалите деца се присъединиха към майка си и сестра си. Род’х хвърли обезпокоен поглед към баща си, след което се обърна напред.

Войниците изпълняваха заповеди безпрекословно, но не знаеха как да се оправят в подобни оплетени ситуации.

— Извикайте Даро’х! Не бъдете глупаци — заповяда Удру’х през окървавените си устни.

Прозорците на втория етаж се отвориха и Даро’х се показа. Бе наблюдавал сцената въпреки възраженията на стражите.

— Приберете оръжията!

Пазачите се подчиниха веднага.

— Защо започнахте това? Освободих ви. Съборих оградите — викна Даро’х.

— Но не им каза за хидрогите и за плановете на мага-император! — извика Осира’х.

— Щом хидрогите ще ни избият така или иначе, защо да не се разправим с вас? — изкрещя Стоунър.

Нира пристъпи напред и вдигна ръце да умири гневната тълпа.

— Можем да спрем сега или да се унищожим взаимно. Не подценявайте силата на хората. Те нямат какво да губят. Ще ви помогнем да се справите с тази ситуация. Моля ви, оставете ни да помогнем — нямаме много време. След това ще можеш да им кажеш истината.

Удру’х се олюля, падна на колене и извика:

— Направи каквото ти казва.

Пламъците вече обхващаха околните хълмове. Даро’х нареди на стражите да оставят оръжията и заедно с хората да изгасят пожарите и да спасят каквото могат.

— В противен случай всички ще загинем много преди атаката на хидрогите.