Кевин Андерсън
Време на огън и мрак (79)

77.
Крал Питър

— Ама че мръсник! — възкликна Питър, макар да знаеше, че не бива да се изненадва. — Гаден, егоистичен мръсник. Решил е да ни убие.

Лоялното учителско компи тъкмо бе пуснало записа от разговора на Базил с принц Даниъл. Кралят беше изолиран в покоите си, практически под домашен арест, но компито се придвижваше необезпокоявано из Двореца на шепота. Беше служило на почти всички крале в историята на Ханзата.

Базил възприемаше компитата като мебелировка и не можеше да се представи, че ОХ би могъл да възразява срещу неговите методи. Заместникът Каин вече го бе ползвал на два пъти за предаване на дискретни съобщения.

Стояха сами в кралското крило близо до един фонтан, който да затруднява евентуалните подслушвачи. ОХ, от своя страна, беше успял да обезвреди всички подслушвателни устройства в помещението.

На лицето на Естара бяха изписани загриженост и решителност.

— С колко време ще разполагаме след събуждането на Даниъл?

— Базил ще направи своя ход веднага щом намери добър момент и измисли как да покрие всичко. Но преди да предприеме нещо, ще иска да се убеди, че Даниъл е по-добрата алтернатива. Мисля, че разполагаме с поне няколко дена.

— Освен това не знае, че сме предупредени — прошепна Естара. — Това ни дава малко предимство.

Питър погали дългата й коса.

— Той изтегли ЗВС от колониите и ги изостави. Хидрогите могат да унищожат поселищата и да дойдат тук, когато си искат. Човешката раса е изправена пред гибел. През цялата война Базил се държи така, сякаш всички, освен него са заменими.

— Питър, не искам да го казвам, но може би председателят е прав? Какъв избор има? Загубихме голяма част от Земните въоръжени сили, а остатъците не биха могли да спрат масирано нападение. Може би е прав?

— Може и да има основания, но тръгва по грешен път. — Бузите на Питър пламнаха. — Виж какво причинява на човешката раса. Нали видя последните доклади. Направо обрече колониите ни.

Капитан Маккамон беше решил да помага самостоятелно на краля и му носеше копия от редовните брифинги на председателя. Информацията беше полезна, макар че Питър не можеше да прави нищо с нея.

— Забелязах много случаи на ирационално и нелогично поведение у председателя. Особено през последната година — каза учителското компи.

— Той наруши собственото си право и се поддаде на личните си чувства. Мисли повече за себе си, отколкото за Ханзата. ОХ, трябва да ни помогнеш.

В коридора се чу някакъв шум. Кралските стражи на пост пред вратата се отдръпнаха и пропуснаха двама облечени в ливреи слуги, които носеха подноси с храна. Питър смяташе, че пъстрото официално облекло е повече атракция за туристите, но слугите ходеха така във всички части на Двореца.

— Още не сме поръчвали храна.

Мъжете примигнаха смутено.

— Извинете, ваше величество. След малко ще започне банкет за двеста души и от кухнята се притесняват, че после ще им е трудно да изпълнят поръчката ви.

Слугите изглеждаха притеснени, че кралят ще ги сгълчи за предвидливостта им, но Питър просто искаше да ги разкара.

— Добре. Тръгвайте. С кралицата имаме сериозен разговор.

Двамата мъже се оттеглиха и Питър затвори вратата.

Естара помириса апетитната супа и си взе сандвич с пушена риба.

— Доста съм гладна.

ОХ стоеше до масата и търпеливо изчакваше да подновят дискусията си. Питър спря кралицата, преди да отхапе, и накара компито да провери сандвича и всичко друго за отрова. Базил нямаше представа, че учителското компи може да се ползва за такива неща.

Оптическите сензори на ОХ присветнаха.

— Не засичам отрова, крал Питър. Но пък има някакъв странен химикал. Ей сега ще направя молекулярен анализ.

Питър взе сандвича от ръката на Естара и погледна храната с неприязън; зачуди се дали Базил вече не е започнал да действа.

— Не искам дори да я докосваш.

ОХ най-сетне приключи с изследванията.

— Във всяко ястие има солидна доза безвкусен химикал, предизвикващ аборт. За краля няма да има ефект, но подобна доза със сигурност ще предизвика спонтанен аборт у кралицата.

— Аборт!? Но бременността ми е твърде напреднала. — Естара се отпусна на стола, сякаш я бяха ударили.

ОХ продължи с все така равен глас:

— Помятане в шестия месец от такъв химикал ще нанесе сериозни вреди на майката, може би дори смърт.

Питър се разтрепери от гняв.

— Това кръвожадното копеле няма да се откаже.

— Точно като делфините — прошепна Естара.

Искаше му се да изхвърли подносите през балкона и да засипе Базил Венцеслас с проклятия, но се насили да реагира спокойно. Единственото им предимство беше незнанието на председателя, че са засекли саботажа му. Ако Базил мислеше, че плановете му работят, нямаше да опита нещо друго. Това можеше да им спечели още някой ден.

Питър все подносите и ги изсипа в машината за рециклиране на боклук.

Кралицата беше пребледняла.

— Отсега нататък трябва да проверяваме всяка храна. ОХ, ако не беше ти…

— Кралице Естара, мисля, че ще успея да ви доставям малки количества храна — предложи компито.

— Може би капитан Маккамон също ще ни помогне — каза Питър. — Опитах да се помиря с Базил. Можеше да работим заедно. Винаги съм се стремял да върша каквото е правилно за Ханзата. Но сега вече осъзнавам… — кралят се обърна към Естара, — че ще трябва да го убием, преди той да ни е убил.