Кевин Андерсън
Време на огън и мрак (70)

68.
Магът-император Джора’х

Хидрогите се появиха по-рано, отколкото очакваше. Адар Зан’нх и експертите му все още не бяха разработили някакви нови оръжия и защити. При това положение можеше да се наложи да приеме условията на хидрогите или да обрече расата си на гибел.

След като изпрати Осира’х на Добро, Джора’х призова четири от седемте кохорти на Слънчевия флот да охраняват Илдира. Таловете Ноду’нх, Лорие’нх, Тае’нх и Ур’нх разполагаха с повече от хиляда и триста кораба. Хидрогите обаче въобще не бяха впечатлени от подобна демонстрация на сила. Дванадесет бойни кълба се промъкнаха покрай лайнерите, без да откриват огън.

Този път Джора’х не разполагаше с Осира’х, която да действа като посредник. От друга страна, хидрогите не можеха да ползват връзката си с нея, за да узнаят плановете му.

Магът-император стана от кристалния трон и тръгна към една от най-високите кули. Сякаш отиваше на собствената си екзекуция.

— Аз съм водачът на илдирийците — каза на себе си на глас. — Трябва да управлявам и да защитавам империя, която е просъществувала хилядолетия. Ще направя каквото е нужно, за да спася цивилизацията си. Дори ако си навлека вечно проклятие.

Баща му щеше да се съгласи да унищожи човечеството без никакви угризения и колебания. Сайрок’х беше извършил множество чудовищни дела за благото на империята.

„Но аз не съм баща ми. Все още“.

Застана на върха на кулата и зачака под ярката светлина на шестте останали слънца. Бойните кълба се спускаха като астероиди. Приличаха на юмрук, готов да размаже двореца и целия град.

Според докладите на Слънчевия флот хидрогите и фероуите се сражаваха на множество звезди. Въпреки това тази война въобще не пречеше на хидрогите да се занимават с останалите заплахи.

Първото кълбо се спусна и от него се отдели малка сфера, блестяща като капчица роса. Вътре стоеше един хидрог, приел обичайния образ на скитник, с който винаги се представяха. Дали бе същият пратеник, или друг? Дали въобще имаше значение?

— Нашите планове вече са ясни и скоро ще имаме нужда от вас.

Засега трябваше да им сътрудничи, но това не означаваше, че трябва и да му харесва.

— За какво?

— Ще изпратим малка група бойни кълба да нападне Земята и ще разчитаме на вас да унищожите хората.

— Да ги унищожим ли? Тяхната армия не отстъпва на Слънчевия флот.

— Вече не е така. Собствените им компита ги предадоха. Вашата мощ ще е напълно достатъчна.

Джора’х обмисли за момент новата информация.

— И защо собствените им компита са се обърнали срещу тях?

— Защото бяха програмирани да го направят.

Нашите съюзници, кликиските роботи, мразят хората, защото са създали мислещи машини.

— Но илдирийците никога не са създавали мислещи машини. Обещахме го на кликиските роботи много отдавна. Защо заплашвате моята раса?

— Вашата раса е незначителна. Няма да ви унищожим, ако ни помогнете в тази дребна схватка. Имаме древно споразумение с кликиските роботи.

— Имате споразумение и с нас.

— Точно затова няма да ви унищожим, ако изпълните ролята си. Ще изпратим бойни кълба на другите илдирийски планети, за да сме сигурни, че ще удържите на думата си.

След това пратеникът равнодушно започна да обяснява как Слънчевият флот трябва да заблуди хората и да ги удари, когато най-малко очакват.

Студеният вятър духаше в лицето на Джора’х. Кръвта във вените му се смръзна, но нямаше избор, освен да слуша.