Кевин Андерсън
Време на огън и мрак (55)

53.
Генерал Кърт Ланиан

След овладяването на „Голиат“ операцията би трябвало да протече по мед и масло, но Ланиан се стараеше да не подценява бойните компита. Тъкмо подценяването на проклетите тенекии — или по-скоро фактът, че никой не ги бе приел като заплаха! — бе причина за цялата тази каша.

Техниците сглобяваха контролните станции, за да си възвърнат управлението на кораба, а екипите продължаваха да прочистват палуба след палуба. Не след дълго флагманът щеше да е готов.

Генералът нареди да се направи инвентаризация на останалите съдове от бойната група. В нормална ситуация гилотиниращият протокол щеше да остави корабите напълно безпомощни. Но той бе видял как компитата се мъчеха да изтърбушат компютъра на „Голиат“, когато превзеха мостика. Несъмнено същото се случваше и на останалите парализирани съдове. Роботите щяха да подкарат някои от корабите съвсем скоро, та дори да се наложеше да сменят всяка компютърна система на борда. Бяха — поне в случая — неприятно ефективни работници.

— Разделете екипите — нареди Ланиан. — Съсредоточете се върху мантите и буреносниците. Искам да си възвърнем поне четири в следващия час. — Подкрепленията от останалите бази щяха да пристигнат след около два часа. Междувременно трябваше да изпрати малки екипи на всеки пленен кораб и да накара хората си да работят два пъти по-бързо. Това щеше да повиши риска от жертви, но мисълта, че ще загуби толкова много напълно въоръжени кораби, го ужасяваше още повече.

Корабостроителниците щяха да работят поне няколко години, докато възстановят флотата на ЗВС, а точно в момента имаха нужда от всяко корабче. Още повече че компитата вероятно бяха завзели и останалите бойни групи… Въобще нямаше представа каква част от флота все още функционира.

Във всички случаи бе по-добре да унищожи корабите, вместо да ги оставя в ръцете на врага.

— Прицелете се в колкото се може повече кораби. Бъдете готови да откриете огън, ако се опитат да избягат или да нападнат. Целете се в двигателите, но ако се наложи, взривявайте всичко.

Кадетите набелязаха парализираните кораби. Работеха методично и стриктно, следваха пресните си спомени от тренировките, за радост на генерала. Ланиан обичаше да изпипва детайлите. Под негово ръководство клибовете бързо се превръщаха в истински войници.

Какво, по дяволите, имаха бойните компита срещу Ханзата? Някаква вендета? Спомни си за момичето, Орли Ковиц — тя бе настоявала, че кликиски роботи и бойни компита са унищожили беззащитната колония на Корибус. Тогава историята му изглеждаше невероятна, но вече не се съмняваше в думите й.

По интеркома на „Голиат“ прозвуча съобщение.

— Палуба 7 е прочистена, сър.

— Чудесно. Открихте ли оцелели?

— Нито един.

— Знаех си. Колко са унищожените компита?

— Остават ни още четири палуби, сър. Липсват ни около четиридесет компита, но не знаем колко точно са били изхвърлени при декомпресията на хангара.

— Бъдете много внимателни.

Екипът на лейтенант Чайлдрес беше махнал труповете и парчетата от роботи от мостика. Бъбренето на техниците беше малко досадно, но генералът усещаше въодушевлението им, докато сменяха командните системи и правеха диагностика. Скоро по станциите започнаха да светват разноцветни лампички.

— Генерале, с гордост заявяваме, че дреднаутът е ваш — докладва един от техниците. — Всички системи функционират, всички пробиви в корпуса са поправени. Готов е за танц.

Ланиан въздъхна облекчено.

— Двигатели? Щитове? Оръжия?

— Наложи се да импровизираме малко, но сме сигурни, че корабът ще направи каквото пожелаете.

Ланиан се настани в командния стол. Нещата се подобряваха. Получи доклад от два екипа, които се опитваха да превземат две манти. Третият екип срещаше сериозна съпротива и все още не можеше да напредне в най-близкия буреносник.

Най-сетне едната манта бе овладяна.

— Тук всичко е изтърбушено, сър. Можем да удържим мостика и да почнем да чистим компитата, но ще ни трябва помощ и много резервни части, за да подкараме кораба.

— Всичко по реда си — отвърна Ланиан. — Важното е, че сте установили контрол. Скучната част ще я оставим за втора фаза.

Жената, която дежуреше на сензорната станция на „Голиат“, възкликна изненадано:

— Генерале, засичам голяма група обекти. Мисля, че са кораби.

— Подкрепленията от базата на Луната са подранили. Предполагах, че са на поне час оттук.

— Не, сър. Тези кораби идват от космоса извън системата.

— Извън? Обща тревога! Успяхте ли да ги идентифицирате?

— Излъчват стандартен сигнал на ЗВС. ССЧ ги разпознава като приятелски. — Всеки кораб в Земните въоръжени сили разполагаше със система „Свой/Чужд“, която предотвратяваше стрелянето по приятелски цели в битка.

— Трябва да сме предпазливи. Може някой да е успял да се измъкне. Имате ли представа откъде са? Не! Първо — какви са.

— Дреднаут… поне десет манти, два буреносника и няколко поддържащи кораба. — Усмихна се. — Сър, мисля, че е част от бойната група на квадрант 3. Получавам образ от адмирал Ву-Лин.

Ланиан кимна. Ву-Лин беше тих, но компетентен и упорит. Предпочиташе да взима решения и да понася последствията в случай на грешка, вместо да се спотайва и да пропуска възможности.

— Свържи ни. Време беше да получим добри новини.

От екрана ги погледна висок среброкос азиатец и заговори с официален тон:

— Говори командирът на бойната група на квадрант 3. Бойните ни компита се разбунтуваха и нападнаха екипажите, но успяхме да овладеем положението. Загубихме няколко кораба, но както виждате, предотвратихме пълно превземане.

— Отлична работа, адмирале! — В бойната група нямаше зелен жрец и Ву-Лин сигурно не знаеше за мащабите на бунта.

Изражението на азиатеца не се променяше. Изглеждаше дори по-вдървен, отколкото си спомняше Ланиан.

— Реших да се върна на Земята с пълна скорост.

— Адмирале, този бунт е всеобхватен. Парализирах двигателите на корабите, преди компитата да ги отмъкнат, и сега си ги връщаше. — Ланиан се усмихна на хората си. — С ваша помощ може да приключим по-скоро, отколкото очаквах. Ще сме ви много благодарни.

Лицето на Ву-Лин беше като замръзнало.

— Генерале, не получавам отговор от тях — каза комуникационният офицер.

Ланиан се почеса по главата. Дреднаутът се приближаваше.

— Може би мостикът им е пострадал при сражението. Дали получават нашите сигнали?

— Проблемът не е в това, сър. Адмирал Ву-Лин, моля, потвърдете.

Корабите на квадрант 3 се приближаваха. Ланиан се намръщи.

— Всички в повишена бойна готовност!

— Сър, мисля…

Дреднаутът на Ву-Лин откри огън по три от корабите от марсианската база и ги унищожи за секунди.

— Мамка му, включете всички защитни системи! — Ланиан удари с ръка командното табло и събори един от несигурно свързаните модули. Бойната група стреляше по почти празните кораби на кадетите. — Изпратете съобщение до Земята. Компитата контролират бойната група на квадрант 3. Адмирал Ву-Лин вероятно е мъртъв. Проклета симулация!

Обърна се към оръжейните станции и се развика на обърканите техници:

— Дано не сте излъгали за оръжията! Пригответе язерите и останалите оръдия. Заредете рейлгън установките! — „Голиат“ имаше предимството на изненадата, но не за дълго. — Изстреляйте по тези кораби всичко, с което разполагаме.

Гилотиниращият код за групата на квадрант 3 се намираше в сейфа на марсианската база. Ву-Лин вероятно го знаеше, но Ланиан нямаше възможност да го получи навреме. „Голиат“ беше единственият му ресурс. Ланиан усети как дреднаутът се разклати при залпа: изпращаше лъчи и ракети срещу предателските кораби.

Два язерни лъча удариха дреднаута на Ву-Лин, все едно кормеха риба. Атмосферата на кораба излетя навън и повлече човешки трупове и компита. Въпреки това дреднаутът продължаваше да се приближава, следван от мантите и буреносниците. Всички стреляха по корабите на кадетите.

Генералът псуваше, но умът му работеше трескаво. Знаеше какво трябва да предприеме.

— Пригответе се за отстъпление. Повредете колкото се може от съдовете на квадрант 0, ако не можете да ги унищожите. Ако им позволим да се измъкнат, ще ги използват срещу нас.

Оръжията на „Голиат“ започнаха да стрелят по парализираните кораби от квадрант 0.

— Нареждам евакуация! Всеки екип, който успее да се добере на борда до десет минути, се прибира с нас. — Ланиан знаеше, че повечето командоси са заклещени на мантите и буреносниците и няма да успеят да стигнат корабите си навреме.

— Генерале, не можем да ги изоставим…

— Ако не сте забелязали, корабите на Ву-Лин ни превъзхождат десет към едно! Дайте последен залп и да се махаме.

Кадетите реагираха възхитително спокойно и унищожиха двигателите на предварително избраните цели. Няколко от малките кораби също откриха огън. Ланиан никога не бе мислил, че ще се зарадва на избухващи кораби на ЗВС.

Роботите вече не си играеха да излъчват изображението на Ву-Лин. Дреднаутът от квадрант 3 съсредоточи залповете си върху „Голиат“. Флагманът се тресеше, но засега бронираният корпус издържаше.

— Не можем да се справим с тези врагове само с един дреднаут и няколко малки корабчета. — Всъщност дори шансът да избягат не беше голям. Трябваше да откара „Голиат“ на Земята. Може би щеше да успее да събере по-голяма сила и да се върне, преди компитата да поправят останалите кораби. — Двигателите на пълна мощност.

„Голиат“ изстреля последен залп с язерите и унищожи двигателите на още седем манти. Но това бе всичко, което можеше да направи.

Ланиан, ядосан и засрамен от безпомощното си бягство, стискаше облегалките на командния стол и гледаше как роботите продължават да превземат флота на квадрант 0.