Кевин Андерсън
Време на огън и мрак (54)

52.
Председателят Базил Венцеслас

Винаги, когато нещата не вървяха както трябва, председателят се ядосваше, а напоследък нищо не вървеше както трябва.

Базил стоеше в личния си контролен център и слушаше писъците и изстрелите, долитащи от говорителите. Микрокамерите в броните на сребърните барети угасваха една след друга. Инженерният специалист Свендсен бе повален от реактивираните бойни компита. Накрая загасна и последната камера — на сержант Пакстън.

Базил изсумтя и се огледа за някой, когото да обвини.

— Свендсен каза, че вирусът работи. Компитата се бяха изключили. Какво стана? — Сви юмруци и след това се насили да ги отпусне.

— Доктор Свендсен явно направи прибързано заключение — отвърна Елдред Каин. Изглеждаше дори по-блед от обикновено, устните му бяха свити, сякаш имаше тежък храносмилателен проблем. — Иначе планът им не изглеждаше зле.

Председателят стисна зъби до болка.

— Свържи се с външния команден център. Искам да видя какво става извън фабриката. Трябва да удържат тези компита, преди да пробият кордона.

— Твърде късно — каза Каин, щом включи новите образи.

Компитата бяха пробили барикадите и напираха навън, а сребърните барети се опитваха да ги отблъснат с масиран огън. Роботите падаха на купчини, но върху тях се изкатерваха нови и нови. По комуникационните линии се чуваха заповеди.

— Пробив в югозападното крило! Направо събориха половината проклета стена и излизат със стотици.

— Значи ги отстрелвайте със стотици!

— Трябва да пренасочим хора от северния край. Там са складовете и няма напрежение…

— Мамка му, ето ги!

— Добре че крал Питър реагира толкова бързо и решително, след като получи новините — отбеляза Каин. — Иначе въобще нямаше да ги задържим. Щяха да ни спипат неподготвени.

Базил изсумтя през ноздри.

— Ще се занимая с неподчинението на краля, щом тази криза свърши.

— Просто посочвах добрата преценка на краля, сър, а не неговите провали — отвърна Каин спокойно.

Базил изгледа заместника си и се обърна към екраните. Бронираните машини се прегрупираха, за да обградят фабриката. Компитата извираха от всяка дупка.

Сарейн влетя в контролната зала, задъхана и разтревожена.

— Базил… господин председател — какво става? Мога ли да помогна с нещо?

— Не. — Той й хвърли кратък поглед и отново се завъртя към екраните. — Освен ако не можеш да удвоиш броя на хората ни с магия.

Беше наранена от думите му.

— Просто дойдох да предложа подкрепата си, Базил.

Точно в момента той нямаше време за нея.

— Тогава го прави мълчаливо.

Когато издаде първоначалните заповеди, Базил смяташе, че петстотин сребърни барети ще са достатъчни. Сега обмисляше да им изпрати подкрепления, може би дори кралската стража. Но виждаше, че те няма да стигнат навреме. Сребърните барети бяха разтеглени и линиите им едва удържаха.

Каин се обърна към председателя и каза разтревожено:

— Не можем да ги спрем. Нямаме достатъчно оръжия и хора.

— Значи е време за изпаряващ удар — отвърна Базил. — Трябва да обгорим тази рана, преди да гангреняса.

Пръстите на заместника вече играеха по клавиатурата: отваряше връзка към базата на ЗВС. Но все пак той попита:

— Господин председател, осъзнавате ли последствията? Да поискаме въздушен удар в средата на Дворцовия квартал? Не бих ви посъветвал такова нещо.

— Не е в средата. На ръба на Дворцовия квартал. Ако компитата стигнат до населението, касапницата ще е неописуема. Ще загинат десетки хиляди. Сега поне компитата са събрани на едно място. Нареждам въздушен удар.

— Позволете ми поне да предупредя сребърните барети да се оттеглят…

— В никакъв случай. Сребърните барети са единствената сила, която удържа компитата. Ако се оттеглят и за секунда, компитата ще изпълзят от всяка възможна дупка. Баретите ще останат на поста си докрай. Знаят какво ги очаква още когато се записват. Сребърните барети няма да ни подведат.

— Нареждате въздушен удар в Дворцовия квартал, при това срещу наши войници? — Сините очи на Каин бяха пълни с гневни въпроси, пръстите му се колебаеха над клавиатурата. Сарейн също бе смутена, но си мълчеше.

— Ще издадем заповедта от името на краля. — Базил видя на екраните, че бързите самолети с двете изпаряващи бомби вече са на път. Щяха да ударят след двадесетина минути.

Председателят въздъхна и поклати глава да успокои заместника си. Сарейн сякаш щеше да изтърси нещо, така че той побърза да ги среже.

— Господин Каин, това е трудно решение. Председателско решение. — За съжаление собственият му заместник не разбираше тежестта, на която бе подложен председателят. Каин беше интелигентен и компетентен, но му липсваше кураж. Може би този мъж бе поредният лош избор — като коматозния принц Даниъл и самия крал Питър.

 

 

Фабриката за компита гореше. Няколко стени бяха рухнали, от дупките на покрива излизаше гъст черен пушек. На земята бойните компита надделяваха над командосите. Линиите почваха да се разкъсват, защото мнозина от бойците привършваха мунициите.

Над главите им се появиха два бомбардировача. Оцелелите барети вдигнаха глави и мигновено разбраха съдбата си, но продължиха да стрелят до края.

Бомбите се взривиха и предизвикаха вълна от изпепеляваща жега и светлина. Изпаряващите бомби бяха внимателно калибровани, така че унищожаващият им радиус да е точен до метър. Взривът заличи малка част от Дворцовия квартал и погълна фабриката, компитата и сребърните барети, които се оказаха на пътя му.

Трябваше да мине повече от час, докато пушекът и парата се разсеят и се види огромният перфектно кръгъл и стерилен кратер.

Базил не показа никаква реакция, въпреки че кипеше от емоции: тъга заради погубените хора, яд заради провала и влудяващото чувство, че губи контрол. Но трябваше да отпразнува победата, докато все още си спомняше как се прави.

— Е, това решава проблема с компитата. Поне тук.