Кевин Андерсън
Време на огън и мрак (49)

47.
Рлинда Кет

Нематодите гризяха пода на асансьора бавно и упорито. По скоростта на кабината и постоянното клатушкане Рлинда предполагаше, че поне петдесет червея са се наврели в подпорите, тласкани от волята на Карла Тамблин.

Продължаваше да се бори с костюма си, БиБоб й помагаше. Един нематод успя да пробие дупка и през нея се показаха бляскави диамантени зъби. Рлинда изрита с все сила и съществото изчезна в мрака. Това въобще не притесни останалите червеи, които подновиха усилията си. Асансьорът намали и започна да се влачи едва-едва.

— Толкова ли ще я заболи, ако остави двама незначителни човеци да се измъкнат! — изръмжа БиБоб. — Ние дори не сме тукашни.

Рлинда се потеше в полунагласения костюм. Беше видяла какво направиха нематодите с падналия скитник и знаеше, че дебелата материя няма да й е от голяма полза. При мисълта за острите зъби я побиваха тръпки, но нямаше да позволи нито тя, нито любимият й бивш съпруг да станат храна на червеите.

Завъртя БиБоб, прегледа диагностиката на костюма и въздушния запас и заяви, че е готов.

— Сега ти ме провери.

Асансьорът изскърца жално и спря. Все още имаха доста път до върха.

— Това не е хубаво — каза БиБоб.

— Ти си цар на оптимизма. — Опита да успокои дишането си, но противните звуци на червеите ставаха все по-силни и я караха да се поти. Беше на път да изпадне в паника. — По-бързо!

Нематодите пробиха още една дупка и Рлинда трябваше да дръпне крака си, за да избегне устите им. БиБоб провери диагностиките и прокара ръка по костюма й.

— Стига си се туткал! Трябва да изчезваме.

— Искаш да пропусна нещо ли? Ами ако костюмът ти се разхерметизира във вакуума?

— Ако се помотаем още малко, червеите така или иначе ще му пробият дупки.

Той донагласи нещо и изсумтя доволно.

— Ето, остава само да си сложим шлемовете.

Тя нагласи шлема на главата му и го завъртя по часовниковата стрелка, за да се затвори.

— Шахтата би трябвало да е херметизирана. Предполагам, че на върха има въздушен шлюз, през който да се измъкнем.

БиБоб каза нещо, но шлемът заглуши думите му. Той натисна едно копче на гръдния панел и включи говорителя.

— Карла Тамблин взривява безразборно. Ако шахтата рухне, сме прецакани.

Линда погледна аварийния изход на тавана на кабината.

— В момента сме пред голям избор от прецаквания. Качвай се на тавана. Писна ми тези червеи да се опитват да ми сдъвчат пръстите. Сега ще те повдигна. Ако трябва, ми стъпи на коляното, но го отвори тоя проклет люк!

— Не би ли трябвало аз да те вдигам? Първо дамите.

— Знам, че си джентълмен, БиБоб, но аз съм два пъти по-тежка. Гравитацията на Плумас е слаба, но не се надценявай.

Червеите успяха да пробият нова дупка, вече по-широка, и един провря половината си пулсиращо червено тяло през нея.

Рлинда скочи върху главата му с цялата си тежест и го размаза, но веднага други два се опитаха да преминат едновременно през отвора.

БиБоб погледна напиращите същества и бързо стъпи на коляното й. Рлинда сплете пръсти и го вдигна към люка.

— Поне е с аналогов механизъм. Няма електроника.

Все повече нематоди си пробиваха път, кристалните им челюсти се стрелкаха към нея. Тя държеше БиБоб и нямаше как да ги отблъсква с крака. Вече почти бяха влезли в кабината.

— БиБоб, може ли по-бързичко?

Той приключи и трескаво избута люка.

— Готов съм. — Рлинда го тласна силно и при слабата гравитация той успя да премине почти напълно. След това се набра с лакти и се измъкна.

Рлинда изрита най-близкия нематод. Той отхвърча настрани, но отново запълзя към нея. Вторият ритник въобще не му направи впечатление. Явно тъмната енергия на Карла Тамблин бе направила червеите нечувствителни към болка.

— Все по-трудно ми е да ги отблъсквам.

БиБоб легна по корем на покрива и й подаде ръка.

— Хайде, ще те издърпам.

Рлинда не виждаше друг изход.

— Едно, две, три. — Тя подскочи и БиБоб я изтегли до половина. Едва успя да мине през люка. Наложи се бившият й съпруг да я дръпне за раменете.

Червеите, които вече нямаха пречки, разкъсаха още няколко плоскости от пода и нахлуха в кабината като кълбо разгневени змии. Рлинда едва смогна да издърпа краката си, преди диамантените зъби да я достигнат. Покатери се на покрива и затръшна люка.

— На косъм!

Изви глава и се опита да види през визьора на шлема върха на шахтата.

— Надявах се, че асансьорът ще ни качи по-високо.

— Виж, ръкохватки! — Наистина, по ледената стена на шахтата имаше железни ръкохватки, като крака на гигантска стоножка.

— Шегуваш се. — Тя си представи как скитниците се катерят нагоре за поддържане на форма. — Да ти приличам на спортистка?

— Не, но си красива, както винаги.

Рлинда завъртя очи.

— Не си представях, че си от онези палавници, дето се възбуждат от опасностите.

— Просто исках да съм романтичен.

— Изчакай да стигнем „Любопитство“. Гарантирам ти, че настроението ми ще се оправи, щом се измъкнем оттук. Хайде, движение!

Под тях нематодите се катереха един върху друг, използваха слузта си, за да пълзят по стените. Все още не бяха открили как да стигнат тавана, но бе въпрос само на време.

БиБоб махна към скобите.

— Дамите с предимство.

— Искаш да ми зяпаш задника, докато се катеря, а?

Той завъртя глава, сякаш се срамуваше.

— Просто мисля, че ще се справиш по-добре с отварянето на люка горе.

— Хм, хем романтичен, хем практичен. Я ми напомни защо изобщо се разведохме?

— Защото по него време не се понасяхме.

Рлинда имаше няколко развода, но Брансън Робъртс бе единственият, към когото все още изпитваше нещо.

— Вярно. Нищо, така ни е по-добре. Защо да разваляме хубавите работи?

Тя започна да се катери. БиБоб залости внимателно люка, макар че на червеите щеше да им отнеме съвсем малко време да го прегризат. Самата мисъл за това даваше крила на Рлинда. Но въпреки слабата гравитация след пет минути тя вече дишаше тежко. Охладителната система на костюма работеше на пълна мощност.

Вибрациите по стените на шахтата й подсказваха, че Карла продължава да сее разрушения в базата. Братята Тамблин им бяха причинили доста главоболия, но въпреки това Рлинда би им помогнала, ако имаше възможност. От друга страна, скитниците сами си бяха навлекли тази беля и тя и БиБоб нямаха нищо общо.

Високо горе се виждаха светлинки. Тя пухтеше и сграбчваше скоба след скоба. Ръцете я боляха, дробовете й сякаш горяха. Не помнеше кога за последен път се е подлагала на подобно изпитание. Зад нея БиБоб напредваше стабилно.

Отдолу се чуха леки потропвания и тя осъзна, че нематодите са пробили тавана на кабината. След миг запълзяха по гладките стени на шахтата.

Рлинда спря, погледна надолу и видя, че ги настигат.

— Не се обръщай — каза БиБоб. — Ако чуеш обаче писъци и жвакащ звук, да знаеш, че са ни настигнали и ти си следващата.

Тя се закатери с удвоени усилия, все по-близо до повърхността и свободата. Скитническият скафандър разполагаше с комплект инструменти, но все пак щеше да има нужда от време, за да отвори шлюза. За миг се поколеба. Ами ако шлюзът имаше предпазна система, в случай че вратите долу не са херметизирани или кабината не е запечатана? Реши да не мисли за такива неща и да се съсредоточи върху изкачването. Все трябваше да има някаква система за аварийно отваряне!

Внезапно стигна до върха и се изненада, че няма повече скоби. Тъкмо както се боеше, вътрешният люк бе затворен, а контролният панел бе непознат. Тя откачи инструментите от колана си и заработи. Успя да отвори таблото и намери ръкописни бележки и схеми на жиците.

— Нищо не разбирам!

— Няма значение. Действай — каза БиБоб, който беше на десетина скоби под нея, и в следващия миг изпищя.

Най-близкият нематод бе почти до крака му и той го изрита. Слузта на съществото не беше достатъчно лепкава и то изчезна в шахтата. Но поне още седем се приближаваха с пълна скорост.

Рлинда не виждаше как ще се справи за толкова малко време, но беше наясно със стандартната процедура за прочистване и взе бързо решение.

— БиБоб, обвий ръце около някоя скоба и се дръж здраво! — викна тя, натика отвертката в схемата, за да даде на късо, и отвори ръчно външната и вътрешната врата.

Декомпресията засмука въздуха навън, като питие през сламка. Рлинда заклещи крака и ръце в скобите и се притисна към стената.

На дъното на асансьора се задейства аварийна врата, която запечата пещерата. На няколко нива в шахтата също имаше подобни люкове и те също се затвориха. Поне едно нещо работеше както трябва.

Излизащият въздух засмука червеите. Нематодите излитаха във вакуума като червени храчки. Щом се озовяха в ледената пустош, кожата им не издържаше на налягането и те се пръскаха.

Това продължи няколко секунди, докато шахтата не се обезвъздуши. Рлинда подаде ръка на БиБоб и двамата се провряха през шлюза. На повърхността видяха няколко постройки, помпени съоръжения, цистерни… и „Ненаситно любопитство“.

Рлинда се засмя доволно и огледа червените петна от нематоди по леда.

— Стига сме се зазяпвали — каза БиБоб. — Оная лудата може да пробие тавана на пещерата всеки момент.

Нямаше нужда от повече подканяния. Само след няколко секунди бяха на борда и Рлинда подгряваше двигателите.

— Корабът е поочукан. Явно скитниците така и не са го ремонтирали. Но все още може да лети.

— Ами тогава излитай!

Скоро леденият Плумас бе далече под тях.