Кевин Андерсън
Време на огън и мрак (44)

42.
Нира

Полетът до селището на Добро бе истинско мъчение. Губернаторът Удру’х нямаше да хвърли толкова усилия, ако не кроеше някакъв коварен план.

Нира изобщо не се заблуждаваше от опитите на младия благородник да прояви загриженост. Но още веднъж забеляза, че прилича на Джора’х.

— Аз съм кандидат-губернаторът Даро’х — каза той. — Скоро ще сменя настоящия губернатор като управник на Добро.

Нира примигна. Удру’х щеше да напусне поста си!?

— Не разбирам обаче защо си избягала. Ще те върнем в отломъчната колония. В твоя дом.

— Не ми е дом! Никога не ми е била дом. Нито на нещастните човеци, които държите за разплод.

Даро’х се намръщи и замълча. През остатъка от полета не размениха нито дума.

Щом стражите я издърпаха през люка, Нира изпита непонятна радост и спокойствие. Някаква симфония от любов, копнеж и облекчение. Пред очите й започнаха да прелитат откъслечни спомени.

А после видя малкото момиче, вече пораснало, по-познато от всеки друг: част от нея и част от Джора’х. Дъщеря й, нейната принцеса! Осира’х се затича и я прегърна.

Нира очакваше нова размяна на спомени и мисли. Спомни си за внезапния изблик при последната им и единствена среща. Тогава беше толкова отчаяна…

Сега обаче се притесняваше да не натисне твърде силно. Този път обаче контактът беше различен. В главата й отекна само тишина.

Осира’х явно също се сдържаше.

— Все още не бива да научаваш всичко, майко. Просто не можеш да разбереш всичко.

Нира я прегърна по-силно.

— Няма нужда да разбирам всичко. Достатъчно ми е, че сме заедно.

Внезапно усети студена тръпка и вдигна поглед. Приближаваше се губернаторът Удру’х с двама стражи: приличаха на онези, които я бяха пребили почти до смърт.

— Магът-император нареди да те открия — заговори спокойно той. — С опита си за бягство ти затрудни всички, включително себе си. — Нира си спомни отново колко болка й бе причинил този мъж и омразата, която изпитваше към него. Прегърна дъщеря си още по-силно. Осира’х се притисна към нея, предлагаше на майка си сила и увереност.

Удру’х не им обърна внимание, а каза на кандидат-губернатора:

— Добра работа, Даро’х. Съвсем скоро ще съм готов да ти отстъпя поста си.