Кевин Андерсън
Време на огън и мрак (30)

28.
Кото Окая

След като не намериха на изоставения Оскивъл никакви отговори, Кото и аналитичните компита решиха да потърсят другаде.

— Истинска мистерия.

— Енигма — каза ГУ.

— Главоблъсканица — добави КР.

Кото никога не бе обръщал внимание на плановете в случай на бедствие, защото предполагаше, че все ще има някой, който да го насочи. Сега обаче трябваше да се грижи сам за себе си.

Реши да зададе в навигационната система курс към Йон 12, където се намираше базата му за събиране на замразен водород.

— Нямаме достатъчно гориво, за да търсим наслуки. Ще се върна в старото си убежище, за да видя как са останалите. — Много отдавна не бе получавал новини.

Остави компитата да въведат координатите и докато се отдалечаваха от Оскивъл, почеса къдравата си коса и помириса мишниците си: напоследък не бе имал време да се поизмие. Сблъсъкът с хидрогите на Терок определено го бе изпотил.

Измъкна се от костюма си и го пусна в почистващата машина. След това тръгна гол през хладния кораб да намери кърпи и телове, с които да се изтърка. Свърши, преди дрехите му да са готови, и реши да почисти и компитата.

Подсвиркваше си и мислеше за разтопяването на водорода и преобразуването му в екти. След като вече не можеше да изследва кораба, трябваше да се върне към истинската си работа. Поговори си с КР и ГУ за механични системи и химични реакции.

— Обзалагам се, че Пърсъл Уон ще се радва на завръщането ми. Нямам търпение да му видя физиономията. Въобще не очаквах, че ще се забавя толкова, когато тръгнах на помощ на терокците.

— Но постигна толкова много неща, Кото Окая — каза ГУ. — Възстанови дървесните градове на Терок, проучи кораба на хидрогите и изработи новите оръжия срещу бойните кълба.

— Нямам нужда от хвалебствия — каза той, но се усмихна широко.

Изкара схемите на Йон 12 и с помощта на компитата започна да прави чертежи и симулации с помощта на компитата, за да подобри производството. Докато корабът му стигне до системата, вече бе измислил схеми, които щяха да подобрят продукцията със 150 процента. Нямаше търпение да пристигне и да внедри нововъведенията.

По някое време осъзна, че още е гол, и се намъкна в костюма си.

Но когато корабът наближи замръзналия планетоид, никой не отвърна на сигналите му. Орбиталните реактори бяха пусти и студени. Това започваше да изглежда неприятно познато.

Щом влезе в обсег, Кото сканира повърхността и откри на мястото на базата огромен кратер. Ами работниците? Експлозията беше толкова мощна, че бе унищожила всички следи от обитателите. Всичко беше изчезнало.

Кото не можеше да повярва. Първо бе открил изоставения Оскивъл, сега това. Какво бе причинило подобно бедствие? Надяваше се, че хората са успели да се евакуират. Повечето от работниците на Йон 12 бяха от стария му екип, от предишната луда авантюра на Исперос, и го бяха последвали на ледения планетоид. Тези хора му вярваха!

Той погледна грамадния грозен белег на мястото на базата и възкликна:

— В името на Пътеводната звезда, какво става?

КР и ГУ го погледнаха, сякаш се чудеха дали очаква да му отговорят, но в крайна сметка запазиха мълчание.