Кевин Андерсън
Време на огън и мрак (29)

27.
Рлинда Кет

Възкресената жена се приближаваше към брега във вихър от пара, вода и летящи парчета лед. Протягаше бледите си юмруци, изстрелваше енергийни импулси в тавана и къртеше големи парчета.

— Ще пробие дупка и ще ни издуха в космоса! — изкрещя Кейлъб. — Ще ни засмуче навън.

— Трябва бързо да се измъкнем оттук — каза Рлинда на БиБоб и двамата заотстъпваха и затърсиха укритие.

Енергията в Карла явно й причиняваше болка, ако не я освобождаваше. Оловното море замръзваше под краката й, докато тя напредваше към брега, следвана от пулсиращите нематоди.

Изкрещя нещо средно между радостно възклицание и писък от болка и удари едно от изкуствените слънца. Конструкцията не издържа, сферата се залюля и падна. Блестящото изкуствено слънце цопна във водата сред гейзер от изпарения и потъна.

— Иска ми се да не бяхме бягали от луната — изстена БиБоб.

Рлинда пък искаше да го цапне.

— Ако сега си изхабиш цялото хленчене, какво ще правиш, когато стане по-лошо?

— Ще чакам с нетърпение да разбера.

Рлинда пък не искаше да разбира какво възнамерява да прави с тях ледената жена. Съмняваше се, че кланът Тамблин разполага с оръжия, които да са ефективни срещу това демонично създание.

— Ех, да имахме огнехвъргачка или модифициран язер…

— Имаме лопата — отвърна БиБоб и й подаде някакво желязо с дълга дръжка. — Е, може да е и стъргало за лед.

Рлинда се намръщи.

— Какво, да отида да я фрасна по главата ли?

— Не. — БиБоб също взе една лопата. — Мисля обаче, че ще са ни от полза за червеите.

Стотици пурпурни нематоди, дълги колкото човешки крак, пълзяха по леда. Водните миньори побягнаха. Рлинда и БиБоб се скриха зад голяма купчина лед и сняг.

Тримата братя Тамблин се опитаха да вразумят жената за последно.

— Карла, това сме ние! — изкрещя Торин. — Не ме ли познаваш? Това е домът ти!

— Доооом — повтори тя, сякаш виеше студен вятър. — Стени. Затвор. Разруши всичко.

Вдигна ръце към двама миньори, които тичаха към близката постройка. Само за секунда мъжете се покриха с дебел слой лед.

— Карла, не! — изпищя Уин. — Моля те…

Жената изстреля леден залп и към него, но той успя да се прикрие зад няколко дебели газови тръби. Тримата братя се пръснаха в различни посоки.

— Върнете се към течното състояние. — Карла съсредоточи стрелбата си върху бягащите миньори, сякаш намираше това за по-забавно от пробиването на тавана. След това унищожи едно жилищно помещение, купол и генератор. — Хаосът е перфектното състояние.

Свързаните с нея червеи пълзяха напред и изглеждаха много гладни. Заради слабата гравитация можеха да пълзят дори по вертикални повърхности; оставяха слузести следи. На Рлинда й приличаха на червеи, плъзнали по стените на кофа за боклук.

Гъвкавите им тела се подуваха и свиваха, докато напредваха към жилищните комплекси.

Рлинда чуваше викове и писъци. Един мъж се появи от някакъв склад и простреля три червея с лазер за топене на лед. Съществата се пръснаха и засипаха всичко с пурпурни парчета. Окуражен от успеха си, миньорът насочи оръжието към Карла, но не можа да постигне никакъв ефект. С небрежен жест тя покри и него, и оръжието му с лед.

Рлинда и БиБоб запълзяха на четири крака, търсеха по-добро укритие. За момента поне скитниците въобще не им обръщаха внимание.

— Трябва да измислим нещо.

— Трябва да се измъкнем. Мислиш ли, че това е нашият шанс?

— Разбира се. Стига да оцелеем още десетина минути.

В подземието отекна нова експлозия и БиБоб подскочи.

— За момента е най-добре да се скрием. — Погледна как поредното парче се откъртва от тавана. — Всеки да се спасява сам.

Рлинда също вдигна очи към потрошения таван.

— „Любопитство“ ни чака там. Стига скитниците да не са го разрушили.

— Опитваха се всъщност да го поправят! Видях, че качваха части на повърхността.

— Да, но ако братя Тамблин не знаят какво правят, разрушаването и ремонтът може да се окажат едно и също. Все пак предпочитам да съм горе и да опитам. Щом целият свят ще рухва, предпочитам да умра на кораба си, ако разбираш какво имам предвид.

— Умирането не е първият ми избор, Рлинда… но в крайна сметка поне ще съм с теб.

— Ти или си непоправим романтик, или идиот. — Погледите им се срещнаха и решението беше съвсем ясно. Тя сграбчи ръката му и го дръпна. — В момента обаче те приемам всякакъв.