Метаданни
Данни
- Серия
- Сага за седемте слънца (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Of Fire and Night, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Красимир Вълков, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 32гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Кевин Дж. Андерсън. Време на огън и мрак
Редактор: Иван Тотоманов
Художествено оформление на корица: „Megachrom“
ИК „Бард“, София, 2007
ISBN 978–954–585–847–5
История
- —Добавяне
130.
Адар Зан’нх
Флагманът на Слънчевия флот беше безпомощен.
Една експлозия беше повредила сериозно двигателите. Техникът на мостика се опитваше да поправи контролните панели, сменяше изгорелите схеми с части от други нефункциониращи системи. Поне тактическите екрани работеха и адарът наблюдаваше битката, въпреки че не можеше да вземе участие в нея.
Бяха изумени, когато удивителните дървесни кораби нападнаха бойните кълба. Зан’нх никога не беше виждал нещо подобно и се чудеше кой ли е създал подобни кораби. Толкова могъщи сили се бяха обединили срещу хидрогите, но не можеха да спрат оставащите диамантени сфери. Хидрогите бяха изпратили огромен флот срещу ЗВС, а може би възнамеряваха да унищожат и Слънчевия флот по същото време? Колкото повече се замисляше, все повече се убеждаваше в това.
Поради близката връзка с баща си бе усетил сътресенията в тизма. На Илдира умираха хиляди хора. Усещаше клането като тръпка, преминаваща по гръбнака му. След удара на Слънчевия флот тук хидрогите сигурно бяха отвърнали. Знаеше, че магът-император е жив, но предполагаше, че Призматичният палат е нападнат.
А той беше заклещен тук, неспособен да помръдне, да участва в битката. Палубата на флагмана беше наклонена. Зан’нх погледна обезкуражения си екипаж и удари с юмрук по таблото. Беше изпълнил своята задача, но това не бе достатъчно.
— Направихме всичко възможно, адаре — каза тактическият му съветник. — Унищожихме четиринадесет пъти повече кълба от адар Кори’нх на Кронха 3. Това е най-сериозната победа в илдирийската история.
Зан’нх не изпитваше триумф. В кораба му примигваха светлини, а от контролното табло продължаваха да изскачат искри.
— Не беше достатъчно. Нямахме достатъчно кораби. — Тази грешка можеше да е краят на историята.
— Ако бяхме взели повече кораби, нямаше да оставим достатъчно защита на Илдира.
— Това е защитата на Илдира! — възкликна Зан’нх. — Трябваше да нанесем смъртен удар на хидрогите. Ако не ги победим тук, те ще унищожат световете ни един по един. — Той понижи глас. — Вече са нападнали Миджистра! Не усещаш ли всичката смърт?
Корабите на компитата продължаваха да се сражават с остатъците от ЗВС. Верданските дървесни съдове унищожаваха бойните кълба, но хидрогите напираха към Земята.
— Адаре! — извика един от сензорните оператори. — Пристигат още кораби — стотици!
Сърцето на Зан’нх подскочи. Може би кликиските роботи имаха още подкрепления? Или пък идваха още хидроги?
— Комуникационната система работи ли?
В отговор на екраните се показа лицето на един илдирийски офицер.
— Адаре, говори тал Лорие’нх. Чувате ли ме? Не засичаме функциониращи лайнери.
Зан’нх се наведе към екрана.
— Да, тал Лорие’нх! Чувам ви.
Старият офицер се усмихна.
— Магът-император реши, че ще ви трябва малко помощ.
— Изпратил е цяла кохорта! — извика операторът.
Още стотици бойни лайнери. Зан’нх си пое дъх.
— Мислехме, че битката е загубена.
— Не още, адаре. — Лорие’нх започна да дава заповеди на седмината си кулове. Всеки от тях командваше по седмина септари.
Едно време Лорие’нх беше командващ офицер на Зан’нх, но не беше никак амбициозен и дори се изненада, че е стигнал до чин тал. Повишение, което дължеше основно на кадърните си подчинени.
Адарът разбра, че тази кохорта не е била част от плана и е изпратена в последния момент. Това не бяха автоматизирани кораби, предназначени за жертване. Зан’нх разчиташе основно на нововъведенията на Съливан Голд и неговите инженери. Не очакваше, че ще му се наложи да жертва стотици хиляди войници. Толкова много нишки, изтръгнати от тизма!
Лорие’нх гледаше с блеснал поглед.
— Тал, командирите ви готови ли са за това? Надявам се, че поне сте с минимални екипажи?
— Бойните лайнери са с пълни екипажи — отвърна офицерът с тъжна усмивка. Корабите се приближаваха с пълна скорост към битката.
Сърцето на Зан’нх се сви. Дали адар Кори’нх беше изпитал същото, преди да поведе манипулата си към Кронха 3?
— Не се тревожете за нас, адаре. Ако се провалим тук, цялата ни раса ще загине.
Знаеше, че това е вярно.
— Безопасен път до Източника на светлина.
— Дано някой ден се срещнем там — отвърна Лорие’нх.
Триста четиридесет и три бойни лайнера се понесоха като метеоритен дъжд към хидрогите. Зан’нх ги гледаше. Очите му бяха пълни със сълзи. Никога не беше виждал по-красива гледка.