Кевин Андерсън
Време на огън и мрак (130)

128.
Крал Питър

Питър се молеше председателят Венцеслас да е достатъчно зает с атаката и да ги остави да се измъкнат.

— Сигурен ли си, че можеш да летиш с това нещо, ОХ.

Беше му неприятно, че трябва да избяга в такъв момент и да изостави множество хора, които щяха да загинат, ако хидрогите пробиеха защитата. Но пък не неговите решения, а заповедите на Базил бяха довели до тази ситуация. Ако искаха човечеството да оцелее, не трябваше да разчитат повече на ирационалното управление на председателя. Кралят и кралицата бяха последният шанс на хората.

Учителското компи стоеше пред объркващите системи, които контролираха двигателите. Цветните панели бяха пълни с кристали и скъпоценни камъни, които продължаваха надолу в прозрачния полимер.

— Изследователският екип е събрал невероятно количество информация. Трябва да я усвоя цялата.

Естара беше изтощена, но нямаше къде да седне, така че се облегна на една от гладките стени.

— Научили ли са достатъчно?

Компито беше съсредоточено върху чуждопланетните системи. Може би твърде съсредоточено. Питър за пръв път го виждаше да се колебае.

— Да, мисля, че разполагам с достатъчно информация. Двигателите са много по-сложни от илдирийските и от тези на Земните въоръжени сили. Но ако впрегна цялата си мощност, ще успея да създам образец, по който да пилотирам кораба до Терок.

— Знаех си, че можем да разчитаме на теб — каза Естара.

Компито извърна синтетичното си тяло към Питър.

— За съжаление, заради бързината, с която се разви планът ни, имаме малък проблем. Паметта ми е запълнена с персонална история. От доста време имам нужда от ъпгрейд.

— Какво означава това? Че няма да успееш да подкараш кораба?

— Не, вече имам достатъчно знания. Но за да разбера особеностите и нюансите на управлението, ще трябва да изтрия всичките си спомени.

— Но това е тривековен опит! — възкликна Питър. — Ще измислим нещо друго. Ще намерим друг начин да подкараме кораба. Или ще се скрием на Земята, докато отмине заплахата.

— Не, крал Питър, не можем. Приоритетът ми е да откарам вас и кралицата на безопасно място.

— Нареждам ти да промениш приоритетите си.

— Не можете. Все едно да ми наредите да убия председателя Венцеслас. — Компито обърна златистите си оптически сензори към кралицата. — Най-добрият вариант да спася вас и детето е да ви заведа на Терок.

— Можем да преминем през някой транспортал, като Даниъл — предложи Питър.

Естара го погледна умоляващо.

— Трябва да е Терок, Питър. Народът ми ще ни защити и ще можем да го ползваме като нова база.

Кралят знаеше, че е права.

— Ако отидем на друго място, просто ще се скрием. А човешката раса наистина има голяма нужда от нас. — Той преглътна буцата в гърлото си. Знаеше какво трябва да направи ОХ. Знаеше и че сълзите на жена му са за тях, за бебето, за Земята… и за компито.

— Председателят всеки момент ще забележи, че ни няма. А ако хидрогите пробият, веднага ще ударят Дворцовия квартал. Трябва да тръгнем веднага и да се надяваме, че корабът е прекалено малък и че и двете воюващи страни няма да ни обърнат внимание.

— Ще опитам да запазя някои от спомените си за вас, стига да има място — заяви оптимистично ОХ.

После се обърна и се включи към системите на кораба, преди кралят да успее да каже нещо или да предложи друго решение. Стотици години безценен опит бяха заменени от необходимата информация за хидрогския съд.

Питър успя да потисне сълзите си. Знаеше, че компито изпразва всичко, което му е било скъпо, за да го замени със студените уравнения от хидрогското инженерство. ОХ беше историческо съкровище. Зачуди се дали Ханзата е направила копие на паметта му, за да запази ценните спомени. Съмняваше се, че Базил би направил подобно нещо. Едва ли щеше да го сметне за значимо.

След известно време ОХ се обърна към тях.

— Крал Питър, кралица Естара. — Гласът му беше различен. Студен. — Готов съм. Желаете ли да излетим?

Бяха изгубили един от малкото си приятели.

— Да — отвърна Питър развълнувано. — Моля те, отведи ни оттук.

Компито се обърна към кристалните решетки на контролния панел. Енергийните системи се включиха и подадоха мощност към двигателите. Малката сфера се херметизира и започна да се издига над града.