Кевин Андерсън
Време на огън и мрак (119)

117.
Генерал Кърт Ланиан

Корабите на ЗВС и илдирийските лайнери се бяха разположили около Земята и очакваха хидрогите.

На мостика на „Голиат“ генерал Ланиан броеше часовете с нетърпение и страх. Нямаше представа кога ще се появи проклетата вражеска флота. Адар Зан’нх не беше споменал как магът-император се е добрал до информацията за нападението.

Базил Венцеслас се свързваше три пъти дневно за докладване на обстановката.

— Напълно сме подготвени, сър — опита да го успокои генералът за кой ли път. — Екипажите ни са намалени, но се справяме и без бойните компита.

Председателят не беше особено въодушевен.

— Нищо чудно. Доста малко кораби ви останаха все пак.

— Ще ви уведомя, ако настъпят някакви промени. — Поне в Слънчевата система нямаха нужда от зелени жреци, за да поддържат комуникациите. А и нямаха жреци, освен Натон в двореца. Който пък, според председателя, отказваше да сътрудничи.

Около лайнерите кръжаха ремори на ЗВС. Разузнавателните кораби изпращаха поздрави, но извънземните мълчаха. Илдирийците винаги се държаха малко странно.

Пилотите бяха разположили сензори извън Слънчевата система с надеждата, че ще забележат врага навреме. Всички очи бяха обърнати към междузвездното пространство.

Естествено никой не подозираше, че врагът ще се появи внезапно в самата Слънчева система.

Бяло-жълтеникавите облаци на Юпитер, най-близкият газов гигант до Земята, започнаха да кипят. Повече от хиляда бойни кълба изскочиха като варварско племе от скритата база.

Първият сблъсък между хидрогите и Земните въоръжени сили бе на Юпитер. Тогава врагът буквално бе размазал най-мощните кораби на ЗВС. Сега хидрогите се връщаха през транскоридор в планетата — незащитена задна врата в системата. И се озоваха точно пред първата защитна линия.

Астероидните корабостроителници първи съобщиха за атаката. Образите с висока резолюция показваха кълбата, които излитаха от облаците като гюлета.

На мостика на „Голиат“ зазвучаха аларми. Напрегнатият екипаж заемаше позициите си. Ланиан знаеше, че леките корабчета от корабостроителниците нямат никакъв шанс, и нареди:

— Изтеглете се, без да влизате в бой!

Пилотите бяха обикновени работници и никога не бяха очаквали, че ще участват в битка. Опитаха се да извършат стандартните убягващи маневри, но след първите залпове съобщенията им прекъснаха.

— Всички кораби извън системата да се върнат незабавно! Дрогите са вече тук!

— Генерале, ами ако това е номер? — попита помощникът му. — Ако от космоса се появят още бойни кълба?

— В такъв случай, Косевич, сме вече мъртви.

Корабите веднага полетяха към Земята, но щяха да им трябват часове, за да се приберат.

— Съобщете на адара, ако случайно още не е разбрал! — изръмжа Ланиан. — Трябва да съберем цялата налична защита — веднага.

Бойните кълба вече бяха над седемстотин, а от Юпитер продължаваха да излизат още и още.

Корабите на ЗВС бяха с подсилени корпуси, готови да устоят на познатите хидрогски оръжия. Всички разполагаха с фрактурни пулсатори, въглеродни разрушители и подсилени язери. Въпреки това Ланиан се съмняваше, че може да устои срещу такава флота.

— Заемете защитни позиции — нареди той.

Адмирал Шейла Уилис насочи поправената си манта към първата линия.

Двете илдирийски кохорти образуваха доста застрашителен фронт. Но хидрогите не забавиха. Сякаш Земята бе единствената им мишена.

Генералът — усещаше напрежението на екипажа — заговори, без да подбира думите си. Нямаше значение как ще го цитират в историческите книги.

— Пригответе се да посрещнете дрогите. Ако тези кораби минат през нас, ще унищожат Земята, а после и останалите ни колонии. Знаете, че отиваме на смърт, но ние сме проклетата последна защита. Ако не спрем врага тук, няма да има утре.

Приличащите на боздуганови глави бойни кълба се приближаваха. Ланиан знаеше, че ЗВС са максимално готови. Всички ремори бяха изстреляни. Мантите и буреносниците бяха като рояк оси, който се опитва да спре стадо побеснели слонове.

— Пригответе се да откриете огън — нареди Ланиан. — Адар Зан’нх, готови ли сте?

— Ще изпълня дълга си.

Илдирийският командир изпрати мълчалив сигнал към бойните си кораби. Почти седемстотин лайнера се завъртаха в прецизна маневра, сякаш командвани от опитен кукловод. Оръдията им бяха насочени не към хидрогите, а към малката флота на Ланиан.

Само за секунди Слънчевият флот обгради съдовете на ЗВС.

— Какво значи това, по дяволите? — викна генералът.

Бойните кълба забавиха и се разпръснаха, за да заемат позиции, сякаш бяха очаквали, че това ще се случи.

Ланиан изтича до комуникационната конзола и се свърза с илдирийския флагман.

— Адар Зан’нх, какво правите?

Въпросът беше риторичен. Генерал Ланиан добре знаеше кога са го предали.