Кевин Андерсън
Време на огън и мрак (109)

107.
Нико Чан Тайлар

Сборният пункт на Харибда бе по-препълнен, отколкото бе очаквал. Толкова много доброволци, които да превозят венталите! Явно много хора мразеха хидрогите. Поне можеше да е сигурен, че няма да загубят войната заради липса на ентусиазъм и жива сила.

Вълните се разбиваха в скалистите площадки за кацане. Природата правеше впечатление дори на свикналите с всякакви условия скитници.

Нико приземи „Водолей“ до няколко големи кораба, предоставени от Дел Келъм и останалите кланове на Голген. Зет Келъм пилотираше един, от танкерите и настоятелно повтаряше по комуникационните канали, че се справяла. Никой не смееше да й противоречи открито, особено Нико.

Пристигнаха и четиринадесет цистерни от Плумас, заедно с по-малки корабчета, и беше само въпрос на натоварване и определяне на курсовете. Това беше административен проблем, извън компетентността на Нико — той организираше трудно дори собствените си курсове. Говорителката Перони трябваше да се появи скоро и да му помогне.

Останалите водни носачи бяха разпространили вестта в Спиралния ръкав и събираха доброволци на различните океански светове, откъдето щяха да се включат в атаката срещу хидрогите. В операцията щяха да участват повече от сто кораба. Скоро врагът нямаше да има къде да се скрие.

Но усилията трябваше да се координират. Скитниците бяха своенравни и не биваше да ги оставят да летят, накъдето си искат, защото щяха да пропуснат някои важни планети и да ударят други по няколко пъти. А ако се забавеха твърде много, хидрогите можеха да намерят начин да ги спрат. Или да избягат с бойните си кълба.

Нико нямаше представа колко са хидрогските планети. Стотици, хиляди? Благодарение на възобновените операции на Голген скитниците разполагаха с достатъчно екти. Но ако не се организираха добре, целият план щеше да се оплеска!

Вече имаше главоболие.

Той излезе и се присъедини към останалите, които нямаха търпение да тръгнат. Дел Келъм и някои от другите водачи на кланове бяха добри организатори, но все още не искаше да им прехвърля задачата. Така или иначе, едва ли щяха да го послушат. Погледна към небето с надеждата да види говорителката Перони.

Накрая реши да започне товаренето. Беше сигурен, че ще се справи с тази част, защото венталите знаеха какво да правят. Той нареди на очуканите плумаски танкери да застанат над океана и да отворят товарните си отсеци.

— Не съм сигурен, че помпите ни ще се справят — заяви скептично Кейлъб Тамблин. — Танкерите използват хидростатичното налягане в подземната кухина.

— Може да се наложи да ползваме ведра и варели за по-малките кораби — добави един от близнаците по същия канал. — Но ако трябва, ще го направим.

Нико нямаше колебания.

— Повярвайте ми, венталите искат да се качат на борда. Само стойте и гледайте.

Океанът сам се погрижи за останалото. Живите вълни се надигнаха и започнаха да пълнят цистерните, отричайки гравитацията. Венталите изпълваха всяко свободно пространство на скитническите кораби.

Нико стоеше на скалите и вдъхваше миришещия на озон въздух. Операцията се проточваше с часове, докато корабите проверяваха системите си, състезаваха се за позиция въпреки необятността на океана и се пълнеха с вода. Вероятно същото се случваше и на другите водни светове, докато скитниците се готвеха за атака.

— Щом доставите водата до газовите гиганти, венталите ще се разпръснат като неудържим потоп. Дрогите няма да знаят какво ги е ударило. — Той се засмя. — Е, може и да знаят, но пак ще загубят.

— Зевесетата не се справиха много добре в битката на Оскивъл, — каза кисело Зет Келъм. — Ще е удоволствие да им покажем как се прави.

— По дяволите, звучи по-добре от кликиския факел — добави баща й. — Поне не унищожава планетата!

По залез се приближи още един малък кораб. От океана се издигна дебела струя и оформи жива площадка за кацане встрани от скалистия архипелаг. Нико беше сигурен, че това е говорителката Перони, още преди тя да се появи, уверена и изпълнена с живот. Младият пилот се успокои. Тя щеше да организира цялата операция!

Скитниците се събраха. Нямаха търпение атаката да започне. Ческа ги огледа, доволна от толкова доброволци.

— Джес току-що ми изпрати съобщение. Той ще нападне незабавно Кронха 3, останалите атаки ще го последват. Набелязали сме газовите гиганти из Спиралния ръкав. Венталите са разпратили подробна навигационна информация на водните носачи и техните екипи. Няма да има преплитане на мишените, всеки ще знае къде да отиде.

— Тук още не сме се разпределили, говорителке.

Тя се огледа.

— Мисля, че разполагаме с поне петнадесет групи. След малко ще раздам целите на всяка. За няколко дни ще успеем да прочистим стотици хидрогски светове. Хидрогите вероятно ще опитат да се измъкнат през транскоридорите си на други газови гиганти. Но ако ги ударим едновременно, няма да могат да избягат. Не бива да им оставяме места за отстъпление.

Говорителката Перони започна да показва на звездните карти курса на офанзивата. Множество точки в Спиралния ръкав маркираха скритата империя на хидрогите. Нико обикаляше около странно изглеждащия си кораб. Всичко беше готово.

Преди да отлетят, Ческа посочи неспокойния океан и Нико усети как се изпъна, като натегната струна.

Морето на Харибда спря да се вълнува и застина. От водата се изстреля торпедо, направено изцяло от вода, и излетя нагоре. Преди да се скрие в буреносните облаци, го последваха още пет. След това още десет.

Нико се опита да ги проследи с поглед, но те летяха твърде бързо.

— Ако венталите могат да правят това, за какво сме им ние? И всичките тези кораби?

Говорителката се усмихна.

— Това е същността на венталската енергия. Различава се от водата в кораба ти като диамант от въглен. Венталите могат да създадат само няколко — но как само ще ударят! — Тя направи пауза, сякаш получаваш съобщение. — По-добре да тръгваме. Джес е стигнал до Кронха 3.