Кевин Андерсън
Разпръснати слънца (79)

77.
Тасия Тамблин

Генерал Ланиан прати директно електромагнитно послание от лунната база до шейсетте разбивача, събрани в астероидния пояс.

— Е, време е за шоу!

Благодарение на мигновената връзка, осъществена от зеления жрец Колкер, Земните въоръжени сили научиха за атаката на хидрогите срещу Кронха 3 още в мига, когато тя започна. Тасия, която също бе известена за това, си помисли, че за разлика от тях, Рос не бе имал възможност да повика помощ, когато хидрогите бяха унищожили Синята небесна мина…

А Ланиан продължаваше да нарежда усмихнато:

— Флотът разбивачи е окомплектован, зареден с гориво и готов за действие. Очаквахме някой да се появи и ето, че дрогите най-сетне го сториха. Ще е като трошене на яйца с чукове. Дойде моментът, който и шестимата очаквахте. Сега — на работа.

Тасия и другарите й козируваха, въпреки че сигналът от Ланиан бе пристигнал с почти едночасово забавяне. Докато останалите петима „куфари“ се готвеха за полет, Тасия изтича да повика ЕА.

Шейсетте разбивача бяха изстреляни след по-малко от час. Тасия си даваше сметка, че не могат да стигнат до газовия гигант, преди хидрогите да довършат зловещото си дело. Но спасяването на миньорите не бе първостепенна задача на тази операция.

Тъй като бе с най-висок чин, Тасия командваше цялата мисия — всеки от останалите „куфари“ отговаряше за по десет разбивача. Тя стоеше на мостика при своето мълчаливо компи. Въпреки че малкият слушател не би могъл да се мери по възможности с бойните компита, той й напомняше за дома и за безгрижното й детство. Бойните модели не се нуждаеха от персонално програмиране, не притежаваха и разговорни умения, но също щяха да изпълняват безпрекословно заповедите й, а сега само това имаше значение. ЕА обаче й оказваше и морална подкрепа, пък и беше развлечение в разговорите.

Бронираните бойни кораби започнаха да ускоряват над еклиптиката и да подготвят свръхсветлинните си космически двигатели. Кронха 3 бе разположена дълбоко в илдирийска територия, близо до столицата на чуждоземците. Тасия не бе обезпокоена от факта, че нахлуват в илдирийския космос — ако военната експедиция успееше, съмняваше се, че магът-император ще възрази. Ако ли пък флотът разбивачи изгубеше сражението, последствията нямаше да имат значение — поне за нея.

Продължаваха да получават сведения за атаката — до момента на прекъсване на телевръзката. Въпреки че бе функционирала по-малко от година, базата бе доставила значителни количества екти, достатъчни, за да се изплати двойно собствената й цена… но не и животът на екипажа. Миньорите на Ханзата разполагаха със системи за евакуиране — идентични с тези на разбивачите. Въпреки това Тасия не се съмняваше, че целият персонал е изгубен.

Както много небесни мини на скитниците…

Тя се обърна към компито.

— ЕА, помниш ли, когато отидохме на Голген? Как се измъкнахме от водните мини, за да можем да наминем при Рос на Синята небесна мина.

— Да, Тасия Тамблин, описанието го имаше във файла на дневника. Ти искрено се възхищаваше от брат си Рос.

— Така е. Но дрогите го убиха. Затова сега съм тук. — Тя потъна в мисли и спомени. След тази мисия, ако оцелееше, вероятно щяха дай върнат командването. И тогава смяташе да покаже на зевесетата как трябва да се води тази война.

Знаеше, че бойните компита не се нуждаят от пропаганда, но въпреки това гореше от желание да произнесе кратка вдъхновяваща реч. Ето защо се свърза с всички останали „куфари“ малко преди да включат космическите двигатели. Имаше съвсем малко време, колкото да произнесе едно кратко слово.

— Не бях добре дошла в Земните въоръжени сили, защото израснах сред скитници. Но имате ли представа колко скитнически небесни мини са унищожени от дрогите? Брат ми беше една от първите им жертви. Встъпих в редовете на ЗВС, за да си отмъстя. И тъй като съм както скитник, така и офицер от ЗВС, имам по-голямо право от всеки от вас да настоявам за възмездие. — Скръсти ръце на гърдите си. — Брат ми Джес участва в тази война, като прати десетина комети, притежаващи мощта на термоядрени бомби, към Голген. Не знам колко дроги са били унищожени, но предполагам, че не са били малко. Днес съм твърдо решена да продължа семейната традиция. Вие какво смятате? Готови ли сте да изтребвате хидрогите?

Петимата командири отговориха с ентусиазирани потвърждения. Тасия не очакваше да споменат нещо за произхода й и така и стана. Подкрепата им я увери, че каквито и провинения да са ги пратили тук, всеки от тях е добър командир. Тя се усмихна.

— Разполагаме с най-добрите оръжия в човешкия арсенал. Ние сме хората, на които бе поверена тази голяма отговорност. Сега, след като дрогите бяха сритани здравата на Кронха 3, съм дори малко изненадана, че имат смелостта да се появят тук. Но щом искат още бой, ще си го получат.

Даде команда за запалването на космическия двигател и погледна бойните компита на мостика. В пълен синхрон те включиха двигателите и насочиха разбивача към дълбините на космоса.