Кевин Андерсън
Разпръснати слънца (52)

50.
Джес Тамблин

Джес се бе върнал при скитащата вентална комета и чакаше доброволците да се присъединят към него. Налегнаха го горчиви спомени.

На това място, скрити в опашката на кометата, двамата с Ческа бяха преживели съкровени мигове. Тук поне за малко се бяха отдали на мечтите си и на любовта, която споделяха. Щастливи и безгрижни дни, преди вселената да започне да се разпада.

Сега венталните създания бяха проникнали в душата му, но не можеха да запълнят пустотата, която изпитваше без Ческа.

Венталите не само не можеха да удовлетворят нуждите му, те дори не ги разбираха. Все пак може би болката в сърцето му бе достатъчно силна, за да осъзнаят, че изпитва тъга, макар да не знаеха какво е любовта.

Въпреки че Ческа му липсваше страшно много, вътрешният зов го поглъщаше изцяло. Вече имаше задача и възможност да я изпълни. За венталите борбата с хидрогите бе от първостепенно значение и Джес осъзнаваше, че тяхната победа ще спаси не само скитниците, но и всички хора. Трябваше да балансира между желанията и задълженията си и да продължава напред.

Тази комета бе една от изходните му позиции. Стихийните водни създания бяха проникнали в нейния първичен лед. Макар и далече от стоплящата светлина на слънцето, скитащата комета излъчваше достатъчно енергия и се движеше със собствена сила. Сиянието й по нищо не приличаше на това на звездите.

Отлично място за сбор на неговите водни носачи.

Подобно на капчица до голям глобус, неговият кораб се рееше под непокорната комета. Докато чакаше, Джес не спираше да тъгува по всичко, което бе изгубил. Все още се смяташе за член на клана Тамблин, знаеше, че зевесетата са нападнали скитниците, но нямаше никакъв начин да им помогне.

Въпреки че водните носачи носеха образци от жива вода на борда на корабите си, те не можеха да разговарят един с друг като зелените жреци. От време на време венталите предаваха по някое простичко съобщение, но само по своя воля.

Ето защо Джес трябваше да се срещне с носачите „очи в очи“. Беше уговорил това събиране преди доста време. Вестта за нападенията на зевесетата продължаваше да се разпространява между станциите и постовете. Бежанци от Рандеву пристигаха на тайните бази, индустриалните и орбитални колонии, но повечето представители на клановете, изглежда, все още бяха разпръснати.

Джес се нуждаеше от информация от своите водни носачи — най-вече за това къде са били и докъде са стигнали с разпространението на венталите. Някой трябваше да координира действията им.

Един по един водните носачи започнаха да пристигат. Джес ги остави сами да решат кой кораб ще е най-подходящ за срещата. Макар че не беше близък с никой от тях, усещаше, че срещата ще успокои поне малко тъгата му по човешко общуване.

Загледа се през извитата стена на корпуса. Водата се превърна в нещо като увеличително стъкло и той видя останалите кораби, хората в тях, припомни си лицата им, изненадата, когато за първи път им разказва странната си история. Всички бяха изплашени, когато Джес ги отведе при засения с вентали океан и им даде образци от водните същества.

Всички те бяха обикновени търговци, работници или пилоти, изпълняващи различни служби за клановете. Скитниците открай време бяха живели трудно, но пък имаха традиции и връзки и успяваха да си уредят живота въпреки тежките условия. А ето че сега зевесетата ги нападаха.

Джес си спомни за Ческа и за любовта им. Ако успееше с мисията си, може би щастливите дни щяха да се върнат. Някой ден…

Плъзна се през прозрачната стена, излезе в космоса и се понесе към най-големия кораб, където щеше да се състои срещата.

 

 

През първия час доброволците един през друг разказваха за разрушаването на Рандеву. Нико Чан Тайлар описа нападението на техния парник. Други водни носачи разполагаха със сходни истории за нови жестокости от страна на зевесетата. Джес се питаше къде ли е Тасия и дали участва в тези атаки…

Доброволците бяха разгневени.

— Четири скитнически кораба са изчезнали! Нищо чудно зевесетата да са ги унищожили.

— Клановете са пръснати. Никой не следи движението на корабите. Нямаме представа за броя на жертвите.

Друг доброволец имаше предложение:

— Джес, видяхме какво можеш ти и твоите вентали. Защо не обърнете оръжията си срещу земните сили? Смачкайте няколко дреднаута, за да им покажете, че ние също можем да се бием.

Доброволците го подкрепиха ентусиазирано.

Джес стоеше сам в единия край на помещението, кожата и наметалото му бяха покрити с тънък влажен слой. Другите водни носачи се държаха на разстояние от него, след като бяха узнали за скритата в него енергия.

— Бих могъл да се приближа с моя кораб и да изненадам зевесетата, но не разполагам с оръжия. Мога да ги стресна, но не и да ги нападна. Доколкото разбрах, те са пратили голям отряд кораби, които нанасят светкавични удари, залавят пленници и разрушават базите. Няма начин да пристигна там навреме.

Един от доброволците — беше изгубил цялото си семейство на Рандеву и бе отчаян и обезверен — каза:

— Тогава иди на Земята. Кацни право пред щаба на Ханзата и им кажи, че няма да търпим повече тази лудост! От теб ще го разберат най-добре. — Той се подсмихна. — Можеш да подадеш ръка на председателя. Ако това, което казваш, е вярно, ще го халосаш толкова силно, че може да му дойде умът.

Доброволците се разсмяха, но Джес поклати глава.

— Венталите няма да го позволят. Не е редно да използвам силата, с която са ме дарили, срещу собствената си раса и подобно действие може да ги ядоса. Те знаят много добре какво може да се случи, ако живителната сила не бъде използвана по предназначение.

Един от доброволците се намръщи и подвикна:

— Да не си се отказал от скитниците? Вече не си ли член на клановете? Не можем да седим със скръстени ръце, докато Голямата гъска ни напада.

Джес се колебаеше — не беше сигурен дали венталите разбират всички нюанси на политическите конфликти между хората.

— Искам да помогна, но първо трябва да приключа с мисията си да разпространя венталите. Спомнете си: хидрогите са нашите истински врагове. — И щом произнесе тези думи, тялото му се разтресе.

— Само че май вече не са единствените — огорчено каза Нико. — Как да помагаме на венталите, когато зевесетата рушат домовете ни и отвличат семействата ни?

Джес остана непреклонен.

— Ако се откажете, ще продължа сам. Макар че много наши приятели и семейства пострадаха, Земните въоръжени сили не са най-лошият ни враг. Не успеем ли да спрем хидрогите, съществуването на всички цивилизации в Спиралния ръкав ще бъде поставено под въпрос. Хидрогите атакуваха Терок с надеждата да унищожат последните остатъци от верданите и без съмнение пак ще ударят световната гора. Но ние имаме предимство. Хидрогите все още не знаят за завръщането на венталите, другите техни врагове в древната война. Преди да се появят отново на Терок, ние трябва да сме приключили с разнасянето на венталите, за да могат те да подновят съюза си с верданите.

— Дано успеем, преди зевесетата да ни довършат — подметна някой.

Нико стисна юмруци.

— Аз съм скитник и не мога да търпя това. Има ли начин да…

Джес — долавяше нарастващото напрежение — го прекъсна:

— Да, има начин да помогнете. Много далечни скитнически постове изобщо нямат представа какво се е случило. Други са се разпръснали след Рандеву и сега се крият. Докато продължавате издирването на изолирани светове за венталите, можете да разпространявате новината. Срещнете се с останалите кланове и родове, отбивайте се в селищата и съобщавайте какво е станало. Така ще изградите комуникационна мрежа.

Водните носачи все още не изглеждаха удовлетворени.

— Но щом венталите са толкова могъщи, защо не искат да ни помогнат?

Джес отново търпеливо почна да разказва за това как хидрогите били прогонени от Голген и че сега венталите охраняват планетата и небесните мини.

— Всеки скитнически клан, който разполага с машини за преработка и извличане на екти, може да отиде на газовия гигант. Можем да произвеждаме космическо гориво, от което наистина имаме крещяща нужда.

Идеята, че водните същества са в състояние да овладеят цяла газова планета, очевидно направи дълбоко впечатление на доброволците.

— В такъв случай да се погрижим това да не е последният газов гигант, завзет от тях.

Джес имаше нова мисия за Нико Чан Тайлар.

— Опитай се да откриеш Ческа. Сигурен съм, че е разпратила съобщения и е задействала плана за извънредни ситуации. Помогни й да събере клановете.

— Ще я открия — обеща Нико. — И доколкото я познавам, тя наистина сигурно вече има план.

След още час дискусии и обсъждания доброволците разполагаха с достатъчно информация и точни планове. Един по един четиринайсетте кораба напуснаха сияещата комета и се понесоха в различни посоки.

Колкото до Джес, той възнамеряваше да осъществи отдавна отлаганото посещение на семейните водни мини на Плумас. Да се завърне у дома.