Кевин Андерсън
Разпръснати слънца (50)

48.
Генерал Кърт Ланиан

Само ден след като Дейвлин Лотце докара първата група бежанци, Рлинда Кет се появи в покрайнините на Слънчевата система и веднага излъчи спешно съобщение: настояваше да я пресрещнат на орбитата на Сатурн. Стовари новините върху първия пристигнал разузнавателен кораб на Земните въоръжени сили и още преди пилотите да успеят да изразят недоверието си, им прати запис от разрушението на Релекер.

Генерал Ланиан отлетя с най-бързия кораб на Земните въоръжени сили и лично пресрещна „Ненаситно любопитство“ на пътя му към Земята. Проведе разговор с Рлинда по обезопасен канал и после се прехвърли на нейния кораб. Когато приключи с прегледа на доклада, единствено горещината на гнева му пречеше в сърцето му да се образува ледена топка.

— Генерале, няма съмнение, че дрогите са започнали нова фаза от войната срещу Ханзата — каза Рлинда. — Унищожиха Релекер съвсем преднамерено, направо смазаха нещастната колония. Хората там може и да проявиха егоизъм, но са ми по-мили от хидрогите.

Ланиан не беше склонен да обсъжда случая.

— Благодаря ви, капитан Кет. Ще събера всички адмирали в околността да обсъдим незабавно въпроса. Веднага ще организираме спасителна експедиция.

Тя го изгледа учудено, после се разсмя.

— Генерале, погледнете записа внимателно. По-добре си вземете четки и пликове, ако искате да събирате останките на хората от Релекер. Защото не можете да проведете никаква спасителна операция.

Ланиан почервеня.

— Както вече казах, ще обсъдим въпроса с моите адмирали. Можете да продължите към Земята и да разтоварите там пътниците. Дейвлин Лотце организира временен лагер близо до Дворцовия квартал, където ще се погрижат за тях. А останалите въпроси оставете на мен.

 

 

Адмиралите Табегочи и Антеро все още бяха в пределите на Слънчевата система и подготвяха бойните си групи за нови експедиции срещу скитниците. Адмирал Шейла Уилис току-що бе напуснала астероидния пояс и не беше трудно да бъде повикана обратно. Адмирал Костас Еолус се появи в последния момент в заседателната зала на марсианската база, задъхан, след като бе тичал дотук от совалката.

Ланиан не очакваше други хора.

— Да започваме. Би трябвало да присъства и адмирал Стромо, но той в момента се връща от Ирека и предполагам, че ще пристигне най-рано утре. Така че ще проведем срещата без него.

— Не че този домошар може да бъде полезен с нещо — прошепна едва чуто адмирал Питър Табегочи.

— Няма да позволя подобни коментари по време на заседанието! — тросна се Ланиан.

— Разбира се, че не, сър.

Объркан и ядосан, Ланиан закрачи из помещението; изучаваше лицата на колегите си. Зад прозореца се виждаше червеникав скалист пейзаж.

— Вярно ли е това, което чух? — попита Шейла Уилис. — Че дрогите са сритали още една колония на Ханзата?

— „Сритали“ е меко казано. Направо е изравнена със земята. — Ланиан им пусна записите от „Ненаситно любопитство“, на които се виждаше как вражеските кълба безмилостно унищожават Релекер. Беше мислил дали да не заглуши отчаяните призиви на губернатор Пекар, сетне реши да ги остави за допълнителен ефект. Докато всички мълчаха потресени, той заговори:

— Доколкото виждам, няма какво да спасяваме на Релекер.

— Не трябва ли поне да пратим изследователска група да се порови сред руините? — попита Хаки Антеро. — Може да научим нещо полезно.

— Съмнявам се, но пък нищо не пречи да го направим. Председателят сигурно ще настоява за това.

— Някаква представа защо хидрогите са ударили точно Релекер? — попита Антеро. — Защото е близо до Крена? Какво ги е накарало?

— Какво ги е накарало ли, Хаки? Чакай да видим. — Уилис се намръщи. — През последните няколко месеца ние напъхахме още пет кликиски факела в недрата на хидрогските планети. Това не е ли достатъчна причина да искат да ни отвърнат с нещо подобно?

— Все още не познаваме добре мотивите им, адмирале — подхвърли предпазливо Ланиан.

— Това, че хидрогите са чуждоземци, не означава, че са глупаци.

След новините за Крена и Релекер Ланиан се чувстваше по-безсилен от всякога. В последно време, след като удариха Терок, дрогите бяха погълнати от битката си с фероуите, но Релекер беше нещо съвсем различно — ударът бе точен и премерен.

— Простете, сър, но все някой нас трябва да го каже — заговори Табегочи. — Сега, след като хидрогите отново насочиха вниманието си към нас, не е ли редно да изтеглим всички кораби, пратени да дирят скитниците? Изглежда, е време да се съсредоточим върху главната цел. Винаги можем да се справим със скитниците.

— Имам чувството, че скитниците са единственото, с което можем да се справим! — рече със зачервено от гняв лице Ланиан.

— Така е — съгласи се Антеро. — Корабите, които досега хвърляхме срещу дрогите, не вършеха нищо полезно. Оръжията ни не са ефикасни срещу бойните кълба.

Генералът отново закрачи из стаята. Всички мълчаха и го чакаха да се овладее.

— По дяволите! — изригна накрая той. — Мразя да ми се напомня колко безпомощни сме дори да се защитим. Какво всъщност пречи на дрогите да разрушат Земята, както направиха току-що с Релекер? Те знаят, че тук е нашата столица. Нали вече пратиха емисар да убие крал Фредерик. Какво ще стане, ако битката им с фероуите се пренесе в околностите на Слънцето? — Той опря ръце на масата.

— Нали разполагаме с резервен план, ако нещата опрат до Земята? — попита адмирал Еолус.

Ланиан бе запознат с плана.

— О, само на хартия. Като се има предвид, че Земята е най-гъсто заселената планета на Ханзейския съюз, изобщо не съм сигурен, че планът ще свърши работа, освен че ще осигури на няколко милиарда души занимание, докато дрогите ни унищожават. — Той седна тежко на стола.

Табегочи затропа с пръсти по масата.

— Щом фероуите не могат да ги спрат, ние нямаме абсолютно никакъв шанс.

— А новият флот разбивачи? — попита Уилис. — Четох последните доклади. Тези кораби не са ли почти готови?

— Издадох заповед в корабостроителниците да се работи на три смени — каза Ланиан, — за да ги завършат в максимално съкратени срокове. Трябва да сме готови час по-скоро да ги изстреляме. Въпросът е от първостепенна важност. Това е единственият начин да извадим свестни оръжия срещу бойните кълба. Илдирийците вече доказаха, че новото средство върши работа. Време е да опитаме и ние.

— Никой от нас не спори за това — рече Антеро. — Бойните компита са последната ни надежда. Веднага щом бъдат завършени разбивачите, можем да започнем с монтажа на роботизирания екипаж.

Ланиан бе доволен, че най-сетне са измислили какво да правят.

— Лично ще подбера членовете на човешките екипажи. Следващия път, когато дрогите се покажат тук, ще ги ударим с всичко, с което разполагаме.