Кевин Андерсън
Разпръснати слънца (49)

47.
Крал Питър

Щом първият кораб с нечакани бежанци пристигна от Крена, протоколните чиновници на Ханзата се втурнаха да организират показно посрещане. Дейвлин Лотце, който пилотираше конфискувания на Релекер кораб, се свърза директно с Базил Венцеслас по личен канал. Малко след това председателят потърси крал Питър и му нареди да си сложи официалното многоцветно наметало за предстоящата церемония по посрещането.

— Проявяваме неочаквана състрадателност, Базил? Или има нещо друго, което трябва да знам?

— Казвам ти всичко, което трябва да знаеш. — Базил спря пред вратата на кралските покои: придворните помощници помагаха на кралицата да облече красива рокля, обсипана с перли и бисери. — Но новините силно ме разтревожиха. Хидрогите и фероуите активно разрушават слънца, изпепеляват обитаеми планети като Крена. Лотце подозира, че това е само началото. Изглежда, до момента сме имали късмет.

— Съмнявам се, че бежанците от Крена се смятат за късметлии.

— Късметлии са, че са живи — отвърна Базил. — Тъй като са спасени от сигурна смърт, ще вметнем в предаването позитивна нотка.

Междувременно неуморните екипи издигаха облицована с ярко сукно трибуна — бе готова, когато корабът на Лотце кацна в Дворцовия квартал. Така и не им остана време да съберат достатъчно голяма тълпа посрещачи, но придворните чиновници и неизменно присъстващите представители на медиите хукнаха към местата си, за да гледат как кралят и кралицата ще посрещнат тези храбри бежанци от разрушената от хидрогите звездна система.

Кралската гвардия вече бе строена. Базил също бе тук, придружен от Елдред Каин и четирима висши чиновници от Ханзата. „Защо не са довели и принц Даниъл? — зачуди се Питър. — За да покажат какво голямо и щастливо семейство сме“.

Откакто преди няколко дена се бяха върнали от Илдира, Питър бе забелязал промяна в отношението на председателя — той като че ли ги наблюдаваше още по-внимателно и с прикрита подозрителност. Естара също го бе доловила. Дали Базил не се съмняваше, че е бременна? И двамата се страхуваха от реакцията на председателя, когато узнае за задаващия се наследник.

От няколко месеца Базил бе станал раздразнителен, дори избухлив, и Питър вече не очакваше от някога хладнокръвния и предпазлив Венцеслас рационално поведение. Базил ненавиждаше всички неочаквани промени.

Докато се изкачваха на подиума, Питър улови кралицата за ръка. Макар че бе обучаван в дворцовата етикеция от учителското компи ОХ, Питър дължеше маниерите си преди всичко на своята неуморна майка — истинската си майка, Рита Агуера.

При мисълта за майка си, която не бе изоставила на произвола своите момчета въпреки недоимъка, в който бе живяла, Питър изпита дълбока печал. Погледна Естара и очите му запариха. Така и не бе имал възможността да представи кралицата на майка си. За да прикрият произхода му, от Ханзата — всъщност самият Базил — бяха организирали унищожаването на техния жилищен комплекс, при което бяха загинали майка му и братята му. Един ден Базил щеше да си плати за това.

Въпреки че в сърцето му бушуваше ураган от чувства, кралят се стараеше да не показва нищо. Естара го погледна загрижено, когато неволно я стисна за ръката, и той й се усмихна. Никога не би позволил на Базил да разбере какви мисли се въртят в главата му. Знаеше много добре какво може да последва и при най-малкото подозрение. Беше прекалено опасно.

Кралят и кралицата застанаха на подиума тъкмо когато корабът с бежанците се приземи на огромния площад в Дворцовия комплекс. Търговският и военен трафик временно беше спрян, за да се осигури коридор.

Оркестърът засвири и в същия миг люковете се отвориха и отвътре започнаха да излизат дрипавите колонисти от Крена. Чиновници от нисшия ешелон на Ханзата се втурнаха да ги посрещнат, подаваха им ръце и ги дърпаха настрана, за да осигурят място за следващите.

Питър стоеше до кралицата, наблюдаваше всичко това, усмихваше се и махаше. И двамата бяха удивени от това колко много хора са били качени на борда на кораба, а както научиха, след няколко дни пристигаше още един кораб. Питър познаваше теснотията от времето, когато бе живял с майка си и братята си. Имаше ясна представа какво са преживели тези хора.

Бежанците от Крена се струпаха в подножието на трибуната. Небето бе синьо и ясно, грееше слънце и нищо не напомняше за обстоятелствата, при които тези хора бяха живели през последните няколко дни на кораба.

Двама мъже минаха съвсем близо и Питър неволно чу разговора им.

— Изобщо не си мислех, че ще се върна толкова скоро на Земята. Изгубих половин година, докато отлетя и започна нов живот на колонията.

Другият въздъхна.

— Толкова често се връщам до първото стъпало в живота си, че всеки момент очаквам да видя собствените си следи.

Председателят се наведе и прошепна в ухото на краля:

— Ето го и Лотце. Благодари му за спасяването на колонистите и го покани да се присъедини към нас на трибуната.

Кралят кимна едва забележимо.

— Дейвлин Лотце, с кралицата бихме желали да ви благодарим за успешно проведената мисия. Макар че нашите думи едва ли могат да се сравнят с благодарността, която изпитват към вас колонистите. Бъдете наш гост на тази почетна церемония.

Лотце плъзна поглед покрай краля и го спря на председателя Венцеслас.

— За мен е чест, ваше величество. — Изкачи се безшумно по стъпалата, зае мястото си до председателя и двамата тихо заговориха.

— Какво стана с пенсионирането, Дейвлин?

— Всичко беше наред, докато не се появиха хидрогите.

— А сега ти си рицар в сияещи доспехи за всички тези хора. — Двамата се спогледаха усмихнати. — Какво всъщност очакваш от тях? Рлинда Кет ще докара още една партида до няколко дена.

Заслушан в разговора им, Елдред Каин се наклони към тях.

— Помислете за похвалите, които ще получи Ханзата от медиите. Спасени от зъбите на злите хидроги!

Базил изсумтя презрително:

— А след като прожекторите угаснат, те ще се превърнат в най-обикновени бежанци.

— Смятам да изляза в ролята на техен защитник — рече Лотце. — Тези хора са се отказали от всичко, за да се заселят на Крена и да започнат живота си отново. Те не мечтаят да останат на Земята. Ще им намерим друг кликиски свят. Вече имат опит в построяването на колония — не са виновни, че Крена се провали. Няма за какво да се безпокоиш.

Базил се засмя огорчено.

— Винаги има за какво да се безпокоя, Дейвлин. А точно сега повече от всякога.

 

 

Същия следобед след церемонията Питър и Естара пожелаха да останат сами и отидоха да поплуват в топлите води на дворцовия делфинов басейн. Кралят знаеше, че шпионите на Ханзата ги следят, но и двамата с Естара се бяха научили да не обръщат внимание на тези неща — ала същевременно да са нащрек.

Делфините залудуваха около кралската двойка. Понякога кралят и кралицата играеха с тях, в други случаи обръщаха внимание само един на друг. Както беше и сега.

Питър се взря в кафявите очи на Естара. Погали я, после хвана деликатно оформената й брадичка и повдигна лицето й, за да й се полюбува. Лъскавата й черна коса изглеждаше непромокаема, винаги блестяща и навита на къдрици. Той се наведе и я целуна — и това бе достатъчно, та загриженото й изражение да се стопи.

— Не знаеш колко много те обичам — каза той.

— Взе ми думите от устата — отвърна тя.

Питър съжаляваше, че не може да изпрати мислите си директно в ума й, както знаеха, че прави магът-император Джора’х със своите поданици чрез тизма. Магът-император разполагаше с чудесна, незаменима връзка със сънародниците си, връзка, изключваща необходимостта от тайни, забулена дипломация, измами и кодирани послания…

Имаше толкова много неща, които Питър жадуваше да каже на Естара открито. Но и двамата трябваше много да внимават. Той я познаваше и разбираше толкова добре, че понякога улавяше цяла гама от чувства и мисли само с един бърз поглед. Винаги под наблюдение, кралят и кралицата бяха усъвършенствали свой собствен език. Но и това не беше достатъчно.

Той се пресегна под водата и леко докосна корема й с пръсти. Значението на този жест бе съвсем ясно и тя се приближи към него. Делфините плуваха около тях и пляскаха, нетърпеливи да започне играта.

Питър прибягна до уговорени жестове.

„Всичко ще е наред“.

Тя отвърна също с танц на пръстите:

„Само ако сме внимателни. Много внимателни“.

Той сниши глас и зашепна:

— Щом трябва, ще бъдем.