Кевин Андерсън
Разпръснати слънца (27)

25.
Крал Питър

Още щом видя зарадваното лице на кралицата при пристигането им на Илдира, Питър забрави всички свои грижи и дори омразата си към председателя, който стоеше до него.

Гледаха изумено кристалните сгради, които хвърляха ослепителни разноцветни отражения. Въздухът на космодрума бе изпълнен с ухания, синтезирани за малко по-различни носови рецептори.

Притиснала саксията с фиданката към гърдите си, Естара се обърна към Питър със светнало лице.

— Виждала съм великите световни дървета на Терок и дворцовия комплекс на Земята, но нищо не може да се сравни с това! Рейналд ми е разказвал неведнъж за посещенията си на Илдира. Вече имам съвсем различни критерии за чудесата на света.

Питър се разсмя. Пратениците на мага-император вече ги очакваха.

Точно пред тях се издигаше великолепният Призматичен палат, съставен от полусфери, елипсоиди, кули, тераси и извити мостове. Слънцата в небето сияеха като прожектори от всички посоки, излъчваха светлина в различни цветове и прогонваха всички сенки.

Към тях се приближи неголяма група свещеници-философи, придружени от чиновници и благородници. Красиви куртизанки с гладки лица и гъвкави тела, покрити с менящи се татуировки и намазани със светлоотразителен крем, стояха подредени като дарове.

Базил се спусна по стълбичката на кораба покрай натруфените кралски гвардейци и сребърни барети. Дори не се огледа. Питър се зачуди дали председателят изобщо забелязва къде е, или е погълнат единствено от своите проблеми.

Ала миг по-късно Базил видя дръвчето в ръцете на Естара и се навъси.

— Това пък откъде се взе?

— Подарък за мага-император. Една от фиданките, които донесох от Терок.

Преди председателят да даде воля на гневните думи, които клокочеха в гърлото му, Питър се намеси с фалшива усмивка:

— Базил, фиданките принадлежат на кралицата и тя може да прави с тях каквото си иска. Този подарък ще припомни на мага-император за приятелството му с Рейналд. Помисли си за дипломатическата полза, която можем да извлечем.

Базил се престори, че няма време за спорове, и кимна отсечено на илдирийския търговски министър.

— Аз съм председателят Венцеслас от Теранския ханзейски съюз, придружаван от крал Питър и кралица Естара.

Министърът отвърна с илдирийски поздрав — опря юмрук в гърдите си и после вдигна ръце. За неудоволствие на Базил, изглежда, бе съсредоточил цялото си уважение върху крал Питър.

— За нас е голяма чест да приемем краля и кралицата на хората и техния придружител.

Венцеслас трепна от тази очевидна проява на неуважение и кралят едва прикри усмивката си, улови Естара за ръка и двамата поеха напред. Кралицата притискаше саксията към гърдите си.

Призматичният палат се издигаше върху хълм, от който извираха седем потока — стичаха се надолу като спици на колело. В далечината се виждаха тълпи поклонници, които бавно се катереха по стълбите нагоре.

— Трябва ли да спазваме някакви церемониални правила, когато се обръщаме към мага-император? — попита Естара.

Търговският министър посочи поклонниците, които се миеха в седемте потока. След приключване на задължителния ритуал всеки поклонник минаваше през водата и продължаваше нагоре по спираловидната стълба към цитаделата.

— Илдирийците показват уважението си по този начин, съгласно отколешни традиции и навици. Ние нямаме строги религиозни канони като хората, но въпреки това традициите ни са нещо, което вие бихте охарактеризирали като свети закони. Нито един от тези поклонници няма да има нищо против да ви направи път, колкото и отдалече да идва, за да може да се срещнете с мага-император.

Базил очевидно не харесваше насоката, в която поемаше разговорът — за него това посещение бе просто кратка политическа формалност.

— Забравяте, че крал Питър управлява Теранския ханзейски съюз. Той е нашият еквивалент на мага-император.

— Никой не може да се сравнява с мага-император — отвърна със спокоен и твърд глас министърът.