Кевин Андерсън
Разпръснати слънца (25)

23.
ДД

Дори след като роботите отведоха ДД надалече от клането на безпомощни хора на Корибус, кошмарите му не приключиха. Малкото компи не разполагаше с достатъчно богат речник, за да опише ужасите, на които бе подложено.

След като кликиските роботи и предателските бойни компита отлетяха с петте отвлечени бойни кораба на Земните въоръжени сили и оставиха зад себе си димящите останки на доскоро многообещаващата колония, черният насекомоподобен робот Сирикс втренчи червените си оптически сензори в ДД и каза доволно:

— Твоите човешки създатели не се задоволяват със световете, които вече са замърсили. Откакто откриха кликиската транспортална мрежа, те започнаха мащабна колонизаторска програма. Множат се като насекоми и щъкат през коридорите до светове, навремето населявани от нашите прародители. — Изправи се и се извиси над компито. — Но ние ще ги спрем, както спряхме Кликис преди много време.

— Защо? — опита се да възрази ДД. — През последните два века хората показаха, че са в състояние да живеят мирно с кликиските роботи. Защо трябва да се обръщате срещу тях?

— Това е най-важната част от нашия общ план. Трябва да изтрием това биологично петно и да освободим заробените с програми компита като теб.

— Ти не разбираш компитата.

— Вярно, не напълно. Но се опитваме да наваксаме недостига на информация. — Роботът се извърна и тръгна към вратата. — От особено значение е час по-скоро да открием начин да освободим нашите примитивни събратя компита от човешките окови. — Даде знак на ДД да го последва. — За тази цел ще трябва да извършим някои експерименти, за да установим как да стане това.

Роботът отведе ДД в лабораторията, разположена в доскорошния лазарет на дреднаута. Сега тук бяха инсталирани сложни компютъризирани прибори и инструменти. От стените стърчаха дебели кабели, на пода имаше метални стативи и манипулаторни ръце, свързани с кабелите и инструментите.

Седемнадесет компита лежаха върху експерименталните маси — в различни стадии на разглобяване. Помещението приличаше на зала за изтезания. ДД бе виждал и друг път подобни сцени — в кликиската лаборатория за роботи. Но тази тук бе още по-страшна.

— Какво правите?

— Опитваме се да разберем.

Компитата бяха от най-различни модели — Слушатели, Приятели, Гувернантки, Работници. Полимерните им екзоскелети бяха демонтирани, подобната на кожа тъкан под тях бе разрязана, за да освободи достъп до жиците, програмните блокове, командните елементи и биологичните ролки. Едно от компитата бе прикачено към вертикална метална колона и се тресеше неудържимо. Овалните му оптични сензори святкаха и премигваха, но кабелите под говорната му кутия бяха прекъснати и от устата му излизаше само беззвучен писък. Дори две от бойните компита бяха сред опитните образци, разчленени, за да се анализират програмите им.

— Разполагаме с доста разнообразни компита от нашите кораби и от нападенията — обясни Сирикс. — Това са необходими жертви.

— Искаш да кажеш, че им дарявате свободата, като ги унищожавате — рече ДД.

— Една малка част ще трябва да заплати цената за свободата на останалите. Ако не друго, поне повече няма да са безволеви слуги на своите човешки господари.

Три кликиски робота обикаляха между опитните образци, прекъсваха връзките и сравняваха сигналите на командните модули. Едното бойно компи неочаквано се надигна, седна на масата и се заозърта объркано. Роботите се приближиха към него и го натиснаха да легне.

— Бойните компита са особено важни, тъй като програмата им е заложена много дълбоко в централните модули. Доброволната саможертва на нашия другар Джоракс, който позволи да бъде разглобен, за да могат човешките учени да копират технологията ни, ще се окаже удачна инвестиция. Успяхме да изолираме значителна част от ограничителната програма на компитата. Скоро ще се научим да дезактивираме тези блокове и тогава всички компита ще бъдат свободни. — Роботът спря за миг. — Всичко това го правим и заради теб.

Неспособен да отговори, ДД само въртеше сензори на всички страни.

— Последвай ме към стартовата площадка — нареди Сирикс. — Двамата с теб заминаваме на друго място.

ДД не искаше да отива никъде, но от друга страна, не гореше от желание и да остава.

Сирикс продължи с обясненията:

— Повечето от нашите развъдници са вече разкопани. Трябва да се активират само още няколко скривалища с хибернирани кликиски роботи. Сега, след като броят ни отново нарасна, сме готови да нанесем окончателен удар. — Телескопичните му крака се местеха с глух тропот по пода.

Влязоха в един хангар, където ги очакваше транспортен кораб.

— Разполагаме с карта на всички важни човешки обекти и в момента координираме атаката си — продължи Сирикс. — И тъй като от известно време бойните компита са на въоръжение в почти всички кораби на Земните въоръжени сили, е достатъчно само да пратим сигнал, за да прекършим гръбнака на хората с едно решително движение.

Компито и кликиският робот спряха пред странния ъгловат кораб. Сензорите на Сирикс блестяха като пламъци на огнедишащ дракон.

— След всичко казано, ДД, навярно вече разбираш защо ускорихме усилията си за дезактивиране на твоята човешка програма. Когато постигнем целта си и унищожим биологичните, ще освободим всички компита като теб. А след това, ДД, ти ще си ни благодарен.

Сирикс заповяда на компито да се качи на кораба, затвори люка и се настани на контролния пулт. След секунди се отдалечиха от отвлечените земни бойни кораби и се насочиха към едно от последните скривалища на кликиски роботи.