Кевин Андерсън
Разпръснати слънца (23)

21.
Рлинда Кет

След седмица полет двата кораба с бежанци от студената мъртва Крена стигнаха околностите на системата Релекер. Рлинда се радваше, че въпреки всички премеждия духът им остава висок.

В началото слънцето им бе унищожено от хидрогите, след като звездните му пламъци бяха напълно задушени по време на битката с фероуите. След това планетата потъна в дълбок мраз — моретата, континентите, атмосферата. И накрая, докато се измъкваха от умиращата система, бежанците бяха нападнати от група мародерстващи бойни кълба.

Но стотината колонисти бяха оцелели и ето че най-сетне приближаваха безопасно място и това ги караше да се чувстват облекчени и щастливи. Рлинда се радваше, че им е помогнала.

— Губернатор Пекар едва ли ще ги посрещне с разтворени обятия — подхвърли Дейвлин Лотце, който седеше до Рлинда в каютата на „Ненаситно любопитство“.

— Ах, тази мърморана. Доколкото я познавам, няма нещо на този свят, което да я зарадва. Само че нищо не може да направи, когато й се изтърсим на прага, нали? — Рлинда се подсмихна доволно, като си представи ядосаното изражение на Пекар. — Кой знае? Може пък да се почувства виновна, задето предния път ти отказа.

Вторият кораб, „Сляпа вяра“, се носеше успоредно с тях в космоса. Беше натъпкан извън възможностите си с колонисти — заемаха не само складовете и хангарите, но и коридорите на всички нива. Но след като бяха видели с очите си как тяхната планета се превръща в гигантска снежна топка, бежанците нямаха нищо против неудобствата на кораба.

Рлинда протегна ръка към пулта.

— „Любопитство“ лети като пчела със завързана на гърба тухла. Съмнявам се някога да е бил толкова натоварен — не че не ми се е случвало да го пълня догоре със стока.

— И едва ли ще можеш да се отървеш от клиентела, капитан Кет. Това, което направи, е достойно да влезе в легендите — рече Дейвлин. — Нямам нищо против ти да извлечеш полза от това. Предпочитам моето име да остане в сянка.

— Е, Дейвлин, не мисли, че съм жадна за цялата слава. Ами че ти си истински герой.

— Аз съм специалист по скритите подробности. Славата само ще попречи на работата ми.

Рлинда продължаваше да се усмихва. Той очевидно бе притеснен от благодарността, с която го засипваха, но Рлинда си помисли, че не може да не му е приятно. Беше го виждала да разговаря с колонистите и знаеше, че ужасно държи на тях. Хладната резервираност бе просто добре отрепетирана роля.

На борда на малък кораб с привършващо гориво Дейвлин бе успял да стигне до Релекер, където безуспешно се бе опитал да убеди губернатор Пекар да помогне в спасителната операция. Въпреки молбите му само Рлинда и Брансън Робъртс, по прякор БиБоб, бяха отлетели за Крена.

Сега, когато двата претъпкани кораба приближаваха космодрума на Релекер, местното правителство ги посрещаше с хладен ентусиазъм. Навъсеният офицер от диспечерската кула им нареди да попълнят специален формуляр и да изчакат разрешение, преди да доставят толкова много „неустановени емигранти“.

Но Рлинда игнорира мрачния му тон и отвърна жизнерадостно:

— Благодаря за помощта. Ще се видим след няколко минути.

Губернатор Джейн. Пекар и антуражът й от чиновници и помощници се завтекоха първи към мястото, където се приземиха „Любопитство“ и „Вяра“. Рлинда, която излезе първа, вдигна радостно ръце, сякаш ги беше посрещнал духов оркестър. После отвори товарния люк и махна на бежанците от Крена да излизат. Усмихнати мъже и жени заслизаха по рампата, наслаждаваха се на слънцето и на свежия въздух. Едни се тупаха радостно по раменете, други танцуваха, уловени за ръце.

Бяха си цяла тълпа и Рлинда направо се зачуди как корабът е успял да побере толкова много хора. Струваше й се направо невероятно.

До нея застана губернатор Пекар.

— Не можете да оставите всички тези хора тук, капитан Кет. Не разполагаме нито с припаси, нито с жилища, за да ги поемем. Колонията ни и без това едва оцелява…

— Ще направите каквото ви е по силите, губернаторе. — Дейвлин пристъпи до Рлинда и срещна строгия поглед на Пекар. — Това е не само ваш чисто човешки дълг, но и задължение, определено от Ханзейската харта, която е подписана и от вашата колония.

Джейн Пекар бе петдесетинагодишна, но опитите й да изглежда по-млада бяха довели до обратен резултат. Изрусената й коса изглеждаше по-скоро като перука, а прекаленият загар бе явно изкуствен. Очите й бяха сапфиреносини — козметични лещи? — а когато се мръщеше, устата й се превръщаше в грозна резка. Тя с изумление наблюдаваше бликащите от двата кораба бежанци.

БиБоб се приближи откъм „Сляпа вяра“, прегърна Рлинда и я притисна към себе си. Любимият й бивш съпруг изглеждаше поизмършавял, но въпреки това й бе приятно да се опира на рамото му. Тя го прегърна през кръста и едва не го събори.

— Уф, бях изгубил надежда, че някога ще подишам свеж въздух — изпъшка той. — Вонята на кораба скоро щеше да стане нетърпима. Както и следва да се очаква, когато прекарваш изплашени и изпотени хорица. — БиБоб изгледа губернаторката и антуража й. — Наредихте ли да осигурят душ за всички? Аз също бих се поизкъпал.

— Не се и съмнявам. — Рлинда се обърка към Пекар и повиши глас: — Не очакваме от вас да направите чудеса. Като за начало, достатъчно ще е да получим топла храна.

Пекар не сваляше ядосан поглед от колонистите. А те продължаваха да прииждат. Още четирима изтощени мъже и жени се показаха от „Сляпа вяра“.

— Можем да осигурим съвсем примитивни условия за преживяване — измърмори тя. — Ще ви дам един час да се поразтъпчете и освежите. А след това ви искам и тримата в моя кабинет. Трябва да зная кога най-рано можете да откарате тези нещастници на някоя друга планета, която е в състояние да ги поеме.

 

 

Рлинда бе започнала с упреци срещу неотзивчивата губернаторка на Релекер и оттогава отношенията им само се влошаваха.

Преди месец двамата с БиБоб бяха пристигнали на бившата планета-курорт — попътна спирка при доставката на тежки съоръжения и миньорски машини за новите колонии на изоставените кликиски светове. И веднага щом чуха призива за помощ на Дейвлин, разтовариха скъпите инструменти, за да освободят място за бежанците.

Преди да отлетят към Крена, сърдитата губернаторка бе поискала да заплатят солидна сума за „непозволено складиране“, но Рлинда категорично отказа. Пекар пък нареди товарът да бъде конфискуван, въпреки че беше безполезен на Релекер. В отговор Рлинда я заплаши да прекрати доставката на припаси за отдалечената колония, докато ней върнат товара. Неприятна и безсмислена разпра.

И ето че сега се намираха в чакалнята пред кабинета на Пекар и очевидно предстоеше нова караница. Дейвлин не беше с тях. Беше обещал, че ще дойде навреме за срещата, но засега нямаше и следа от него. А също и от губернаторката.

— Все се надявах, че ще прояви малко повече разбиране — оплака се Рлинда. — Крена е най-близката колония до Релекер. Хидрогите биха могли да ударят и тук, също както са го направили там. Ако бойните кълба са наблизо, кой може да каже какъв ще е следващият им ход?

— А толкова много колонисти разчитат на нас и на редовните ни снабдителни полети — каза БиБоб. — Спасяването на колонистите от Крена вече ни забави предостатъчно. Трябва незабавно да си получим товара.

— Надявам се да проумее, че поведението й е абсолютно безсмислено. И да ни позволи да продължим.

Сякаш по предварителна уговорка, Дейвлин пристъпи в чакалнята в мига, в който Пекар ги покани в кабинета. По неизвестна причина губернаторката се беше преоблякла. От двете й страни се бяха настанили помощниците й.

— Ханзейската харта недвусмислено подчертава, че е наш човешки дълг да окажем помощ — призна Пекар. — Но искам да бъда откровена: тези хора не могат да останат тук. Нямаме нито достатъчно храна, нито условия да поддържаме толкова голяма популация. Ще трябва да ги откарате някъде другаде.

— Бихме го направили с радост — отвърна с усмивка Рлинда. — И съм сигурна, че щом ви опознаят, бежанците от Крена ще мислят по същия начин. Въпросът е как да ги натоварим всичките.

Губернаторката се намръщи.

— Както ги бяхте натоварили досега. Какво пречи да го повторите?

— Но това е невъзможно! — възрази БиБоб. — И без това летяхме дотук опасно претоварени. Направихме го, защото трябваше да действаме спешно. Не бих искал да опитвам отново. Освен това ме чакат важни доставки за новите колонии, а не мога да взема едновременно и товара, и бежанците. Ако не отлетя скоро, може да изгубим още колонисти на други неуредени светове, които са в далеч по-тежко положение от вашето. Съжаляваме, че ви причинихме тези неприятности.

Бившата планета-курорт бе разчитала на богати летовници и заедно с тях на доставки на луксозни стоки от далечни светове. Преди хидрогското ембарго върху звездното гориво почти не им се бе налагало да произвеждат сами каквото и да било и ето че сега разглезените обитатели не знаеха как да се справят с трудните условия.

— Предлагам да ги откараме на Земята — обади се тихо Дейвлин. — Ще говоря лично с председателя на Ханзата и сигурно ще уредя нещо. Освен това ще го информирам за нежеланието на Релекер да окаже помощ.

Рлинда опря лакти на бюрото на губернаторката.

— „Любопитство“ може да качи спокойно една трета от колонистите, но полетът ще е бавен. „Вяра“ няма дори тези възможности. Това ще забави…

— Не е необходимо — прекъсна я Дейвлин. — Релекер разполага с друг кораб, идеален за случая. — Погледна Пекар и между двамата преминаха невидими искри. — Току-що пробих защитата на компютрите ви, ваше превъзходителство. Изглежда, че когато преди няколко седмици съм ви поискал кораб за спасителни операции, сте ме излъгали, че нямате. Напротив, разполагате с напълно функциониращ транспортен съд с достатъчно гориво, за да стигне до Земята. — Той изпука с пръсти: звукът бе като изстрел в тишината на кабинета. — Отказахте да ми предоставите този кораб, макар да сте знаели, че оцеляването на цяла колония е заложено на карта.

Пекар се размърда смутено в креслото. Изкуственият й тен не беше достатъчно тъмен, за да скрие червенината.

— Господин Лотце, неразрешеният достъп в компютърните системи е наказуем.

БиБоб подскочи.

— По дяволите! Имали сте кораб! Голям кораб?

— Той е особено важен за нашите планове.

— А сега е важен за нашите — прекъсна я Дейвлин. — Конфискувам го от името на председателя Венцеслас. Въпреки че едва ли ще може да натовари всички колонисти, ще вземе тези, които не успее да качи на борда си капитан Кет. Това ще позволи на капитан Робъртс да отлети с недоставения товар и да помогне на другите колонии. Предполагам, че снаряжението е било грижливо прибрано в складовете. Бъдете така добра да се разпоредите незабавно да го натоварят на кораба.

— Не мога да разреша подобно нещо — възрази губернаторката.

— Не ви моля. Можете да изпратите жалба до Теранския ханзейски съюз, но въпреки това смятам да взема кораба.

Пекар изглеждаше, сякаш ще се пръсне. Местеше бавно поглед по лицата им и малко приличаше на ракетна насочваща система. Дейвлин очевидно я плашеше — очевидно не беше сигурна докъде се простират пълномощията и връзките му. Накрая се предаде с въздишка.

— Просто за да се отърва от всички тези хора — съгласна съм. В края на краищата само ще спечелим. Но очаквам от господин Лотце да върне кораба.

— Когато приключим с него — обеща Дейвлин и се изправи с доволна усмивка. — Е, аз тръгвам. Надявам се, че ще успея да натоваря поне две трети от пътниците. Честно казано, с радост напускам тази колония.

Рлинда сложи ръка на рамото на БиБоб.

— Аз ще остана тук още един ден, за да помогна на капитан Робъртс да натовари „Сляпа вяра“ — и да проветря „Любопитство“. После също потеглям.