Кевин Андерсън
Разпръснати слънца (117)

115.
Адар Зан’нх

Кохортата бойни лайнери и присъединилите се към нея кораби се събраха в синьото небе над Хирилка, след което се спуснаха право към бунтовническия дворец.

При предишното си идване тук с адар Кори’нх Зан’нх бе видял тучна страна, просторен, оборудван с множество площадки космопорт и площади, пригодени за празненства, фестивали и паради на Слънчевия флот. След завръщането на ранения губернатор космопортът бе разширен. Околните постройки и скулптури бяха съборени, за да се осигури пространство за нови площадки, на които да кацат товарни кораби с шайинг.

Равнините около града бяха набраздени от нови канали, дълги кални канавки, образуващи сложна мрежа сред нивите с ниалия. Всичко това естествено бе с една-единствена цел — да се осигури възможност на новия губернатор да разпространява своята поквара.

Зан’нх тревожно оглеждаше тези промени. Хирилка, както и голяма част от Хоризонтния куп, се нуждаеха от дълги години възстановяване, за да се върнат към нормален живот. Точно под тях цитаделата бе превърната в крепост. Хиляди илдирийски войници, верни на побъркания губернатор, се бяха загнездили из хълмовете, готови да се жертват за своя император. Носеха експлозиви, установки и снаряди, с които възнамеряваха да стрелят по своите доскорошни събратя.

— Това наистина е голяма трагедия — предаде от кораба си магът-император, който непрестанно поддържаше контакт с адара. — Подгответе се за разтоварване на основните сили. Ще заловим Руса’х и ще си върнем Хирилка.

— Господарю, няма ли да е по-добре, ако просто изравним цитаделата със земята? — попита губернаторът на Добро с типичната си невъзмутимост. — Разполагаме с предостатъчно кораби, за да го направим.

— Ще намерим друг начин — отвърна Джора’х. — Тези хора са жертви на покварата на побъркания ми брат. Длъжен съм да им осигуря възможността да се върнат в моя тизм. Те са били подмамени от Руса’х.

Удру’х сви рамене.

— Те са предатели, господарю. Заслужават наказанието, което им определите. Трябва да премахнем възможно най-бързо заразата на побъркания губернатор.

— Ще помисля върху предложението ти. Но ще има твърде много невинни жертви, хора, които не заслужават да умрат. Предпочитам да опитам отново със собствени сили.

Зан’нх внимателно следеше разговора. Предложението на Удру’х, разбира се, не му се нравеше, но той много добре помнеше, че тъкмо заради собствената му мекушавост в началото се бе стигнало до много по-сериозни кръвопролития. От друга страна, самият той нямаше какво да предложи.

Губернаторът на Добро не бе склонен да отстъпи толкова лесно.

— Господарю, не можете да сте навсякъде едновременно. Нали изпратихте Осира’х да се свърже с хидрогите? Трябва да се върнете на Миджистра и да я чакате там. Нашата империя ще се изправи пред много по-сериозна криза, ако не успеем да прекратим войната с хидрогите. Времето ни е ограничено.

— Зная го добре, Удру’х — отвърна уморено Джора’х. — Наредих един от най-бързите ми кораби да е в постоянна готовност, в случай че получа вест от Осира’х. Ако тя доведе хидрогите, съм готов да замина на мига. Но няма никаква вест и се боя, че се е случило най-лошото.

— Не бива да се страхувате, господарю — рече Удру’х. — Осира’х ще се справи. Но ако се наложи да отпътувате, позволете на мен и адар Зан’нх да се справим с покварения тизм.

По заповед на мага-император корабът на Зан’нх и два други бойни лайнера се спуснаха над новия разширен космодрум. Бунтовниците на Руса’х откриха огън с всичко, с което разполагаха. Щом почувства първите взривове върху корпуса, Зан’нх затвори очи и нареди, без да се поколебае:

— Отвърнете на огъня.

— Да ги избием ли, адаре? — попита оръдейният офицер.

— Да! — Той отвори очи. — Унищожете ги, преди да са повредили корабите ни.

Един залп от всички енергийни оръжия на водещия боен лайнер бе достатъчен, за да изпепели всички бунтовници на земята. Когато атаката приключи, Зан’нх заяви твърдо:

— Приземете корабите и продължете според заповедите на мага-император.

Неговият лайнер се приземи на една от площадките до няколко шлепа, заредени с прясно дестилиран шайинг. Магът-император ги последва и кацна от другата страна.

— Удру’х, искам да ме придружиш заедно с войниците от двата кораба — предаде Джора’х. — Ще обкръжим двореца и ще си пробием път със сила.

— Господарю, тези, които се намират в непосредствена близост до Руса’х, са най-силно обвързани с неговата тизм-мрежа. Може би няма да поискат да бъдат освободени.

— В такъв случай нашите войници няма да имат друг избор, освен да ги убият. Ще спасим тези, които можем, но за Руса’х няма да има прошка. Той е един от малкото, които са осъзнавали какво вършат. Трябва да плати за престъплението си.

— Какви са моите заповеди, господарю? — попита Зан’нх.

— Ти унищожи шайинга. Всичкия.

 

 

Адар Зан’нх изпрати специална група, която да се заеме с корабите на съседните площадки. Събраха всички цистерни с шайинг в средата на полето и ги изсипаха.

— Изгорете всичко — нареди Зан’нх.

Докато войниците изпълняваха заповедта, Зан’нх се качи на кораба си и излетя при останалите лайнери.

— Изгорете всички полета с ниалия, всичко да стане на пепел. От днес на тази земя ще се отглеждат само храни.

Лайнери полетяха над полята и Зан’нх добави:

— Внимавайте никой да не пострада. Достатъчно жертви има вече. Дори прекалено много.

Корабите се понесоха над равнината, като предупреждаваха работниците долу, че ще открият стрелба.

— Енергийните оръжия на широк обхват — нареди Зан’нх. — Нищо да не остане от насажденията. Огън!

Ослепителни лъчи започнаха да изпепеляват растенията долу.

От тях се вдигнаха рояци изплашени пеперуди. Пръснаха се на всички страни, но бързо бяха пометени от горещата вълна. Скоро от полето остана само пепел.

Ала въпреки че бойните лайнери бяха над триста, им отне няколко часа, за да приключат с всички насаждения. Зан’нх не се поколеба нито за миг. Бойните кораби кръжаха неуморно и оставяха след себе си черни обгорени дири. От наскоро изкопаните канали се вдигаше пара и се смесваше с черния дим от полето. Опожарената земя изглеждаше като след ужасяваща хидрогска атака.

Но Зан’нх нямаше никакви причини да се сравнява с чуждоземците. Огледа терена долу и нареди:

— Продължавайте.

От сензорите зазвучаха предупредителни сигнали. В системата се бяха появили още илдирийски кораби.

— Четиридесет и пет бойни лайнера, адаре — съобщи операторът. — Носят се право към нас.

Зан’нх скръсти ръце на гърдите си.

— Това е брат ми. Напада ни. — Като се имаше предвид склонността на Тор’х към насилие, адарът не се съмняваше, че битката ще е жестока. Усмихна се студено. Брат му имаше да плаща за много неща.