Кевин Андерсън
Разпръснати слънца (106)

104.
Рлинда Кет

Още много часове „Ненаситно любопитство“ се носеше из пространството на крачка пред корабите на зевесетата. Рлинда следваше криволичещ маршрут, та преследвачите да не могат да я проследят. Като се имаха предвид текущите проблеми на Ханзата, тя се съмняваше, че военните ще отделят големи сили, за да се занимават с един дребен кораб.

Но от друга страна, не биваше да забравя генерал Ланиан.

— Рлинда, животът с теб никога не е скучен — подметна БиБоб. — Надявам се, че не правиш всичко това в опит да ме впечатлиш.

— Не, БиБоб, просто си връщам за разни стари неща — пошегува се тя.

— Е, каквото и да е, благодаря, че се грижиш да се забавлявам.

Най-сетне наближиха една далечна затънтена система, която на старите илдирийски звездни кари бе кръстена Плумас. Надяваха се тук да са в безопасност.

— Време е да дадем почивка на двигателя и да извършим някои дребни поправки. Освен това ми се ще да проверим какво точно сме изтърсили от хангара. Имах три кашона отлично новопортугалско вино и десет килограма от най-вкусния шоколад на света. Проклятие! Всичко това взето заедно може би струва повече от кораба.

— Не и за мен, Рлинда. Моят кораб…

— И Дейвлин — добави тя и почувства, че нещо я стисва за гърлото.

Все още не можеше да повярва, че е жертвал живота си заради тях. Кой знае защо, й се искаше да вярва, че Дейвлин отново е планирал всяка своя стъпка.

— Знаеш ли, струва ми се, че Дейвлин е успял да се измъкне.

БиБоб я погледна учудено.

— Видяхме моят кораб да избухва в пламъци.

— Пиротехнически номера, той ги умее. Дейвлин не би се предал толкова лесно. — Тя сви рамене. — Но това са само предположения. — Надигна се от пилотското кресло. — Стига сме говорили за потискащи неща. Ще ида да надзърна в трюма.

Започнаха да проверяват повредите и да презареждат акумулаторите. Часовете се нижеха бавно и напрегнато. Но от друга страна, това бе всичко, за което бе мечтала — да е насаме с БиБоб. Само дето не бе очаквала, че ще трябва да преживеят толкова трудности, за да се уреди. Тъкмо се целунаха за втори път и се готвеха да продължат в същата насока, когато алармата на кораба се задейства.

— Сега пък какво има? — попита тя и двамата изтичаха в пилотската кабина. Още докато сядаше на креслото, Рлинда забеляза, че към тях се носят няколко ремори: крайцерът ги бе проследил до тази система.

— Тези са по-настойчиви и от проклетите хи дроги.

— Как, по дяволите, са ни открили насред тази пустош? — попита БиБоб, докато заемаше мястото си. — Рлинда, колко време остана „Любопитство“ в лунната база?

— Няколко дена. Защо?

Той включи двигателя и надзърна в картата. Системата Плумас се състоеше само от няколко планети. Нямаше много места, където да се скрият.

БиБоб въведе програмата за пълен анализ на всички работни системи и я настрои на необходимата честота.

— Имам засечен сигнал! Зевесетата са ти сложили радиофар на кораба.

— На моя кораб? — Рлинда изруга с целия плам, на който бе способна. Тя също разглеждаше картата. — Ще се насочим към газовия гигант и луните. Те са най-близко до нас, а и корабът не е в състояние да се надбягва с реморите.

Докато летяха през черната пустош, следвани от сребристите ремори, БиБоб обиколи всички хангари с един преносим детектор и най-сетне откри предавателя, прикрепен в една от вентилационните шахти. Свали го, като проклинаше ядно, постави го в шахтата за изхвърляне на боклуци и го изстреля в космоса.

Но вече беше твърде късно. Реморите буквално поглъщаха делящото ги разстояние.

— БиБоб, на какво си готов, за да се измъкнем? — попита Рлинда.

Той изхъмка.

— Ами, като се има предвид онзи скалъпен процес и всичко останало, изглежда, екзекуцията не ми мърда. Така че… на всичко.

— Това исках да зная. — Рлинда въздъхна. — Да се надяваме, че „Любопитство“ ще издържи.

Подхрани двигателите с изобилно количество екти и корабът се стрелна напред с такава сила, че гърбовете им потънаха в облегалките. „Любопитство“ се изстреля като снаряд право към газовия гигант.

— Рлинда, не съм говорил за самоубийство — подметна той.

— Нямам подобно намерение. Но след като вече се отървахме от радиофара, можем да си поиграем с тях на криеница. Ще трябва обаче да сме пределно внимателни. Пилотите зад нас не са глупаци. — Тя помисли за миг, после излезе на обща връзка. — Господа, след като узнах как се отнася вашата армия с пленниците, нямам никакво намерение да ви се оставям в ръчичките. Предпочитам да загина тук.

„Настойчиво любопитство“ продължаваше да се носи към сгъстяващите се облаци. Рлинда рязко промени курса. Корабът прекоси външния слой на облаците и пое по курс, паралелен на екватора. Реморите не преставаха да ги следват, но забавиха скоростта. Рлинда изруга тихо — „Любопитство“ бе започнал да се тресе. Външната обшивка се загряваше бързо, но тя не забави скоростта.

— Това ли е планът ти? — попита БиБоб с глас, в който се долавяше нарастваща тревога.

— Преминахме право през облака, като куршум през корема на дебеланко. — Тя не откъсваше поглед от мониторите. — Надявам се да си помислят, че сме изгорели в него. Да не говорим, че сигурно се опасяват да не се натъкнат на дроги.

БиБоб се ококори.

— Не бях се сетил за тях.

— Е, в случая са дори полезни. От наша гледна точка.

— Щом това е единствената помощ, на която можем да разчитаме, песента ни е изпята.

Корабът се тресеше толкова силно, че зъбите на Рлинда тракаха. Искри хвърчаха от някои второстепенни системи. Тя не се съмняваше, че реморите ще извършат щателно сканиране на газовия облак. Боеше се само да не засекат следи от реактивните струи на двигателя. Всъщност дори да го направеха, докато се ориентираха и се появяха на мястото, тя вече щеше да е напуснала системата.

Избухна един от стабилизиращите двигатели и „Любопитство“ започна да подскача, но пръстите на Рлинда пробягаха по клавиатурата и тя скоро възстанови контрол. „Любопитство“ продължаваше да се носи стремглаво напред, подобно на запокитен през космоса айсберг. Корпусът поскърцваше отчаяно, сякаш крепежните елементи едва успяваха да го запазят цял.

Прекосиха атмосферата и корабът изскочи от другата страна като тапа от шампанско.

Сега вече Рлинда изключи всички системи и остави повредения „Любопитство“ да лети по инерция. Почти всички индикатори сияеха в червено, част от системите се бяха изключили напълно.

— Важното е, че оцеляхме — въздъхна БиБоб. — Другото няма значение.

Дори ако някой от пилотите се бе сетил за плана им, те отново разполагаха с огромна преднина. Рлинда отново се зае да сканира системата, като обърна особено внимание на един голям скован от ледове скален къс.

Внезапно от нищото пред тях се появиха два кораба. Формата и конструкцията им й бяха непознати. Единият изстреля предупредителен залп пред носа им, вторият пусна откос по двигателите и нанесе сериозни щети.

— Ей, внимавайте! — провикна се Рлинда в уредбата. — И без това днес си имахме доста ядове.

— Пригответе се да приемете гости — обадиха се от първия кораб. — Време е за разплата и вие си имате работа с най-свирепите скитници-пирати в Спиралния ръкав.

Рлинда се ухили, припомнила си за Ранд Соренгаард.

— Това вече съм го преживявала.

Пилотите на двата кораба излъчиха изображенията си: мъж на средна възраст с екстравагантен костюм на скитник и друг, издокаран по-добре, който заяви:

— Сега сте наши пленници.