Кевин Андерсън
Буреносни хоризонти (94)

92.
Кото Окая

Удобствата на кораба, с който Кото пътуваше към Оскивъл, бяха минимални, но това не го притесняваше. Вниманието му беше насочено другаде. Вече беше забравил за дейностите си на Терок и се беше съсредоточил върху други проблеми.

Ческа Перони му беше уредила място на един товарен кораб до корабостроителниците на Оскивъл. Разполагаше с храна, вода и въздух. От друго не се нуждаеше. Капитанът беше саможив човек, който не се радваше особено на пътници, но тъй като ексцентричният инженер през цялото време се интересуваше единствено от изчисленията си, двамата горе-долу се погаждаха.

През цялото пътуване Кото беше възбуден от мисълта, че му предстои да изследва автентичен кораб на хидрогите, при това непокътнат! Мозъкът му направо щеше да се пръсне от предоставената му възможност. За нещастие толкова малко неща се знаеха за космическите кораби на дрогите, че не разполагаше с никаква възможност да прибегне до сравнителен анализ или да разработи някаква предварителна теория, преди да види кораба със собствените си очи. Затова се съсредоточи върху други нерешени проблеми.

Жегата на Исперос беше толкова непоносима, че няколко души бяха загубили живота си. Затова той реши да опита на свръхстудената Джона 12, на която езерата от втечнен метан бяха заобиколени от айсберги от замръзнал амоняк, поради които планетоидът приличаше на приказна страна. Тъй като атмосферните газове там бяха в твърдо състояние, скитническите работници можеха да излизат и да изгребват водорода със свръхиздръжливи трактори направо от повърхността.

Но повечето механични системи не можеха да функционират дълго в такава свръхзамръзнала среда. Изтегнал се в леглото си, Кото направи цялостна реконструкция на гъсеничните вериги и изкопните устройства, след което проектира по-сигурна херметическа изолация за двигателите.

Никога не се беше възприемал като страхотен изобретател, но помнеше предизвикателството на Ческа Перони към всички скитници в деня, когато тя стана говорителка, като наследи майка му. Младата жена излъчваше такава непоколебима решителност, беше толкова красива и толкова убедителна, че Кото взе твърдото решение да не я разочарова…

През свободното си време изучаваше всички публикувани материали за кликиските транспортали, а също и отделни попаднали му документи за кликиския факел. Насекомоподобната цивилизация използваше съвсем непонятни извънземни математически и инженерни формули, но всичко това беше толкова впечатляващо, а Кото имаше таланта да подхожда към всяка идея от различни гледни точки, че… Мислите му приличаха на рикоширащи при нулева гравитация куршуми.

Когато най-после пристигнаха, Кото напъха всичките си размишления в някакво задно чекмедже на мозъка си. Посрещна го широкоплещестият Дел Келъм, вирнал рунтавата си брада.

— Мамка му, Кото, майка ти непрекъснато ни повтаряше да се вслушваме във вятърничавите ти идеи. Сега ти се удава възможност да се посветиш изцяло на тях.

Кото изобщо не се засегна.

— Радвам се на подобна възможност. — Той огледа просторната площадка. — А къде е корабът? Нямам търпение да започна.

— Не можем да държим подобно нещо в близост до населено съоръжение — дрогите може да си го потърсят. — Келъм стовари ръка върху рамото на Кото и го поведе навътре. — Моите работници го откараха от другата страна на пръстените — стои там и те очаква.

После включи стенния екран, на който се появи диаграма с пунктирано трасе, очертаващо орбитата на сферата на хидрогите в периферията на пръстените.

— Определих пет от нашите слушателски и приятелски компита за твои помощници, но ти ще си единственият човек там. Освен ако не ти трябва още някой?

И повдигна вежди.

Инженерът тръсна глава.

— Предпочитам да съм сам.

— И аз така си помислих. Разполагаш с пълен комплект провизии и диагностично и лабораторно оборудване.

След което включи фотографско изображение на извънземната сфера и Кото се вторачи в нея като хипнотизиран.

— А сега върви да разбереш какво е — каза Келъм.