Кевин Андерсън
Буреносни хоризонти (75)

73.
Рлинда Кет

„Сляпа вяра“ и „Ненаситно любопитство“ се носеха един до друг в пространството. Както едно време. И двата кораба бяха натоварени с провизии, сложно производствено оборудване, метеорологични уреди и инструменти за ентусиазираните колонисти, които дръзваха да преминат през кликиските транспортали.

На всяка от планетите имаше характерните за нея метали и минерали, които можеха да бъдат превърнати в полезни предмети, но дори най-амбициозните пионери не биха могли да се справят без съответните оръдия на труда. Този път „Сляпа вяра“ пренасяше огромни екскаватори и скални трошачи, които бяха с такива исполински размери, че изобщо не биха могли да преминат през транспортала дори ако някой успееше да ги изкачи по стръмния склон на Рейндик Ко и да ги промуши през коридорите на изоставения извънземен град.

„Ненаситно любопитство“ на Рлинда беше натоварен с провизии от протеини и витамини за четири месеца, за да гарантира оцеляването на заселниците през периода на оскъдицата, докато колонистите успеят да развият собствено земеделие и да се ориентират кои от местните форми на живот са подходящи за храна. Рлинда се чувстваше лично засегната, че пренася подобни боклуци — нима си заслужаваше изобщо да оцелееш, ако трябва да нагъваш безвкусните протеинови каши, — но не беше нейна работа да се заяжда с какво пълни кораба й Ханзата.

Нито пък на БиБоб. Докато следваше Рлинда в далечните й полети за доставки, любимият й бивш съпруг работеше усърдно и се стараеше да стои в сянка. Председателят Венцеслас спазваше обещанието си да „пренебрегне“ неофициалното му оттегляне от службата в ЗВС, но БиБоб нямаше доверие на генерал Ланиан и на останалите нищожества в офицерски униформи.

Двата кораба пристигнаха в новооткритата колония на Корибус цели два часа преди разписанието. Още в началото на търговската си кариера Рлинда беше превърнала в своя привичка раздуването на времетраенето за полет, така че редовно извършваше доставките си преди уточнения час. Предсрочното доставяне не вредеше на никого. Клиентите оставаха доволни и й създаваха репутация, че е изключително надежден делови партньор — макар че ако някой се погрижеше да провери времетраенето на полетите на конкурентите й, щеше да установи, че е абсолютно еднакво с нейното.

Летяха в тандем, всеки съвсем наясно с уменията на другия. Двата кораба приличаха на двойка соколи, които се спускаха към каньона с гранитни стени и празното доскоро кликиско селище. Кацнаха на разчистения космодрум сред шумолящите поляни встрани от каньона, но Рлинда не видя никаква комисия за получаване на доставките. Е, досега през транспортала бяха преминали само неколкостотин души, за да се установят тук, и със сигурност бяха претоварени с тежки и многобройни задължения. Но пък бяха тук едва от няколко седмици и сто на сто се нуждаеха от цялото оборудване и провизии, които можеха да доставят двата кораба. Следващият полет беше заплануван за след месец.

Тя се свърза със „Сляпа вяра“.

— Пристигнахме, БиБоб. Най-после Корибус. Бас ловя, че винаги си искал да кацнеш тук.

Отговорът му не я изненада.

— Никога не бях чувал за тая дупка, преди да ми кажеш, че е по трасето ни.

— Никога не си чувал за Корибус? Докато седиш през цялото това време в кораба си, защо не се поинтересуваш малко от история?

Той използваше почти цялото си свободно време, за да играе на симулационни хазартни игри и да прави лупинги за забавление.

— О, не само по историята не си падам. Никога не съм проявявал особен интерес и към актуалните събития, освен ако не ме засягат лично.

— Ти си безнадежден случай, БиБоб.

Тя изключи връзката и отвори люка на „Любопитство“. Гравитацията беше малко по-голяма от тази, с която беше свикнала, и тя се олюля на площадката.

От всички свързани с кликиската транспортална мрежа изоставени светове най-забуленият в мистерии беше Корибус. Опустошените от огъня кликиски руини бяха втвърдени в стъкло. В първоначалния си изследователски доклад един проучващ екип беше предположил, че тъкмо тази планета кликиската раса е превърнала в своята последна крепост срещу… нещо. Рлинда си спомни, че именно Корибус беше мястото, където Маргарет и Луис Коликос бяха разчели чуждоземните инженерни диаграми на кликиския факел. Като че ли пътищата й непрекъснато се кръстосваха с Маргарет Коликос.

БиБоб изскочи от космическия си кораб и моментално си постави филтрационни слънчеви очила. Рлинда първа забеляза приближаващия се към тях висок мъж.

— Само един? Трябва да е ужасно амбициозен, ако си мисли, че може да разтовари цялото оборудване и продоволствие сам.

БиБоб му махна с ръка.

Мъжът продължи с бавна крачка напред, спря и вирна глава, за да огледа двата продоволствени кораба. Имаше буйна сиво-жълтеникава коса и носеше вехти дрехи и ватирани ботуши. Метнатият през рамото му тежък вързоп беше издут от инструменти. Дългата му тояга явно беше издялана наскоро от местно дърво. Не се беше бръснал от доста време и страните му бяха покрити с дълга четина — но в никакъв случай поддържана брада.

Рлинда се развесели.

— Да не би да се опитвате да спечелите състезанието за пионер на годината? Кой сте вие?

— Аз ли? Хъд Стайнман.

Рлинда разтърси ръката му и се опита да прикрие реакцията си от нечистоплътната миризма, която излъчваше. Очевидно принадлежността му към традицията на истинските пионери се заключаваше в нередовното къпане и пране.

— Вие ли сте представителят на колонията? Докарали сме огромно количество стоки за разтоварване.

Стайнман хвърли поглед към каньона, откъдето вече подтичваха дребни фигурки.

— Представител на колонията? Не, по дяволите. Прекалено са заети да се надлъгват, да учредяват комитети, да попълват разрешителни и да се дърлят кой да е първият кмет. Лично аз пристигнах тук, за да се отърва от всичко това. Смятам да се разхождам из равнините и да се грижа известно време сам за себе си.

БиБоб погледна отчаяно „Сляпа вяра“.

— Докарали сме доста полезно оборудване. Сигурен ли сте, че не ви трябва нищо?

— Нищо не ми трябва. Приключих със задълженията си към Ханзата и смятам да си взема заслужената награда. — Той обгърна с широк жест огромния небосвод и се усмихна. — Аз съм този, който откри това място, разбирате ли. Бях транспортален изследовател, натисках плочките наслуки и се прехвърлях — все едно да скочиш от трамплин със затворени очи, без дори да знаеш дали има вода в басейна.

БиБоб тръсна глава.

— Не мога да си представя какво би могло да накара човек да извърши подобна лудост, господин Стайнман. Вие сигурно знаете по-добре.

— Дейвлин Лотце правеше същото — обади се Рлинда. — Много пъти. Не беше кой знае колко разумен.

Пионерът прехвърли тоягата в другата си ръка.

— Вероятно и двамата не сте достатъчно стари или достатъчно отегчени и затова рискувате така хазартно. Исках да се бия с проклетите дроги. Писна ми от целия този идиотизъм, унищожаване на скитнически небесни мин&, нападения срещу научни изследователски платформи, заличаване на цели селища. Имах роднини на Буунов брод, трудолюбиви дървари, които не даваха пукната пара за това кой обитава дъното на някакъв си газов гигант… Но в ЗВС не ме искат, защото съм прекалено дърт. Не ми се изсмяха право в лицето, но го забелязах в очите на членовете на комисията. Мамка му, толкова ли не им дойде наум, че мога да управлявам навигационна станция и да насочвам изстрели от оръжейния пулт не по-зле от всеки младок? Просто имам лошия късмет да съм се родил в неподходящия момент.

Рлинда отвори вратите към товарното отделение на „Любопитство“ и огледа подредените сандъци, след което свали със собствения си контролен пулт и люка на „Сляпа вяра“. Огромните миннодобивни машини чакаха като задрямали исполини да започнат работа всеки момент.

На БиБоб му се искаше да чуе останалата част от историята.

— Роден в неподходящия момент? Преживели сте десетки мирни години в Ханзата. Защо се оплаквате? Би трябвало да сте се радвали на приятен и смислен живот.

— Да, но в един момент ти става досадно да четеш историческите описания за приключенията на други хора. В Спиралния ръкав стана интересно, когато вече бях прекалено дърт. Но това не ме спря. Рискувах мършавия си задник и почнах да прескачам през транспорталите. Открих четиринайсет подходящи за живот свята. Повече от всеки друг.

Рлинда не беше убедена в твърденията му. Не можеше да си спомни колко места беше посетил Дейвлин — нарочно или случайно, — когато се изгуби в мрежата. Надяваше се, че се е устроил в своята спокойна колония. След тази мисия двамата с БиБоб трябваше да се върнат до Релекер, която се намираше близо до Крена, но се съмняваше, че ще намери време да го посети.

— И Корибус е по-приятна от всички други? — попита БиБоб.

Рлинда се запита дали нейният партньор не си търси местенце, където да се установи, ако предпочете да не се върне на Крена, където се беше крил толкова дълго.

— Беше, докато беше пусто и спокойно — отговори Стайнман. — Ще видим какво ще стане, когато се разгърне цялата тази колонизация.

Рлинда се намръщи.

— Да не сте се надявали да разполагате с цяла планета само за себе си, а?

Стайнман се изкикоти и се видяха развалените му зъби.

— Не, Ханзата не е щедра чак дотам. — Той отново погледна приближаващата се откъм селото група. — Време ми е да вървя. Предайте поздравите ми на… а бе на който най-накрая стане кмет тук.

И тръгна през шушнещите из равнината кафеникави треви и извисяващите се като мачти на потънали кораби дървета. Рлинда извика след него:

— Сигурен ли сте, че не бихте искали да вземете нещо, господин Стайнман? Няколко месни консерви или две-три туби протеинов пастет? Имам „Бленд“ и „Екстра бленд“.

Той се обърна, заби тоягата си в меката пръст и отвърна:

— Не, благодаря. Ще ловувам.

Когато дойдоха останалите колонисти, високите треви вече го бяха скрили в прегръдките си.

Рлинда простря ръце, за да ги посрещне, и те отвърнаха на поздрава й с благодарни усмивки и весели подвиквания. Забеляза сред тях млади мъже и жени. Някои изглеждаха самоуверени, други — отчаяни. Какво бяха оставили зад гърба си, за да решат, че да започнат от нищото тук е най-добрата им перспектива?

Една от огромните земеизкопни машини се включи с рев и БиБоб я спусна по подсилената рампа на „Сляпа вяра“, като наду сирената. Колонистите се разсмяха.

Рлинда се огледа и викна:

— Насам, народе! Битпазарът отваря. Докарали сме куп неща, които ще направят живота ви по-лесен.