Кевин Андерсън
Буреносни хоризонти (59)

57.
Съливан Голд

Готов за напрегнатия разговор, който можеше да се окаже фатален за оцеляването им, Съливан Голд стоеше на мостика на своя облачен комбайн, облечен в най-представителните си дрехи. Както преди всяка делова среща, се беше обръснал, беше освежил дъха си и се бе съсредоточил върху предстоящия сблъсък. Искаше му се Лидия да е тук, за да оправи яката му и да одобри външния му вид.

Колкер му каза, че изглежда добре.

Зеленият жрец вече беше изпратил няколко съобщения по телевръзката до колегите си и те с нетърпение очакваха още новини, за да ги предадат на Ханзата. В Двореца на шепота Натон беше информирал краля и председателя, но въпреки тяхното напрегнато съпричастие в момента Съливан беше оставен сам на себе си. ЗВС не бяха в състояние да изпратят военно подкрепление достатъчно бързо, нито пък биха се ангажирали с пряк сблъсък със Слънчевия флот. Нямаше никакво съмнение, че правителството на Земята няма да предприеме никакво действие, а ще изчака да разбере как се е справил със ситуацията.

Съливан се изкашля. Надяваше се да не се налага да вика подкрепа. Беше много неловко да молиш да те спасяват.

Облицованата с пъстри плочки илдирийска совалка излетя от многоцветния флагмански боен лайнер и бавно се понесе към тях. Съливан изтри потните си длани в топлинната си жилетка.

— Започва се, Колкер. Всичко е в ръцете ни. Да се възползваме от възможността да направим добро впечатление на неочакваните ни съседи.

Разсеяният зелен жрец отдели пръсти от фиданката, която постоянно мъкнеше със себе си.

— Съжалявам, Съливан, какво каза? Бях съсредоточен в телевръзката, за да разкажа на останалите какво става тук.

— Мислех, че вече си го направил.

— Обяснявах, че все още няма нищо ново. Вашият председател също слуша с нетърпение.

Съливан въздъхна.

— До този момент ситуацията на облачния комбайн ни позволяваше излишни разговори, но вече не. Нужно ми е цялото ти внимание, докато всичко свърши, Колкер. Спести си спомените за по-късно.

Сконфузената усмивка на зеления жрец смекчи раздразнението му.

— Ще огранича комуникацията… до най-същественото.

След малко, почти петнайсет минути по-рано от уточненото време за срещата — дали нарочно? — совалката на адара се приближи, навлезе в кондензираното атмосферно поле на облачния комбайн сред вихрушка от мощни ветрове и се ориентира по насочващия светлинен лъч към площадката за кацане. Лицето на Съливан се беше зачервило от силния вятър. Той се усмихваше широко, сякаш му предстоеше най-приятната среща в живота му.

Покритият със спирали люк на чуждоземната совалка се отвори и Съливан пристъпи напред, за да посрещне двамата илдирийци. Единият беше висок, е надменна осанка и облечен в безукорната си военна униформа, беше необичайно красив според земните стандарти. Той заговори, преди Съливан да е успял да ги поздрави с добре дошли.

— Аз съм адар Зан’нх, командващ Илдирийския слънчев флот. Както предложихте, водя Хроа’кс, моя главен миннодобивен инженер.

Вторият имаше по-широки рамене, по-къси ръце и чертите му бяха доста грубовати. Той заоглежда ханзейското миннодобивно съоръжение с напрегнато любопитство.

Съливан протегна дясната си ръка.

— Това е първата ми среща с илдириец. Нямам търпение да разкажа за нея на внуците си.

Надяваше се думите му да предразположат илдирийския военнокомандващ към по-голяма човещина. Към по-голяма човещина? Трябваше да коригира мисленето си.

— Моля за извинение, че не познавам вашите традиции и подходящото поведение. При нас е прието да си подаваме ръце за поздрав. Ето така.

Зан’нх отвърна с неохота на ръкостискането. Отговорът му беше многозначителен.

— Нашата традиция диктува да не разполагаме небесни мини там, където не сме поканени.

— Да, така е… искрено съжалявам. Това е несъзнателно недоразумение. Ужасно недоглеждане. — Съливан се извърна встрани и се изкашля. — Имате ли нещо против да разговаряме в наблюдателното помещение, където е по-топло? Мисля, че разполагаме с някакви напитки и ордьоври, които вероятно ще ви допаднат. Една ханзейска небесна мина не е най-подходящото място за изискана кухня, но се постарахме. Въпрос на етикет.

Съливан усети, че бъбри излишно, и млъкна.

Явно заинтригуван от онова, което виждаше наоколо, чуждоземният минен инженер огледа набързо производствените съоръжения, сякаш ги сравняваше със собствените си машини. После каза на Съливан:

— Смятаме да започнем добив на екти тук, на Кронха 3. Бих искал да пусна своето съоръжение. Предстои ни много работа. Адаре, кога се връщаме, за да почвам работа? Колко време ще отнеме това обсъждане?

Зан’нх му направи знак да запази търпение.

— Скоро ще можеш да започнеш, Хроа’кс. Този разговор е необходим и ще продължи, колкото трябва.

Понесъл саксията с фиданката си, Колкер ги поведе към вътрешните помещения на облачния комбайн. Въпреки че съоръжението изобщо не беше предвидено за провеждане на заседания на управителния съвет или общи събрания с персонала, все пак разполагаше с една зала със задължителната дълга маса и огромни прозорци, през които се виждаха облаците.

Зеленият жрец постави тежката саксия в единия край на масата, седна до нея и без да чака нечия подкана, докосна тънкия ствол и задвижи безмълвно устни — изпращаше по мрежата на телевръзката ново съобщение. Председателят със сигурност слушаше отсреща.

Съливан съсредоточи вниманието си върху двамата важни гости. Преди пристигането на адара бе поръчал на кухненските работници да сервират няколко ястия, някои от които бяха по рецепти на Лидия. Никой на облачния комбайн не знаеше дали илдирийците предпочитат сладкиши, или пикантни закуски. Кое би ги впечатлило най-много? Имаше и алкохолни напитки, кана горещ чай и една с обикновена вода, както и бутилка сладко вино „Налей ме“, което съпругата му беше настояла да вземе със себе си.

— Постарах се да има разнообразни неща — обърна се той към Зан’нх и посочи с широк жест сервираните напитки и блюда. — Моля, вземете си, каквото желаете, или задайте въпроси. Какво бихте предпочели?

Съливан се настани от едната страна на масата, но миннодобивникът остана прав и закрачи из стаята, като поглеждаше през прозорците. След няколко секунди каза рязко:

— Лично аз бих предпочел да се заема с добива на екти. Колкото е възможно по-скоро.

— Търпение, Хроа’кс — изпъшка Зан’нх.

След което седна на масата.

— Съливан Голд, моят баща е магът-император, а моят предшественик адар Кори’нх жертва живота си, за да прочисти Кронха 3 от хидрогите и за да могат илдирийците отново да добиват екти. Илдирийците! Паметта за Кори’нх ще бъде увековечена в Сагата за седемте слънца. Лично аз ще се погрижа за това. На какво основание смятате, че имате право да се възползвате от придобивките на тази победа?

Съливан реши да използва възможността.

— Доколкото… разбирам, вашият предшественик не е имал намерение да постигне тази победа, за да могат хората да се възползват от резултатите от нея.

— Прекратете дейността си тук, съберете си съоръженията и се върнете на Земята. Вие нямате работа на Кронха 3.

— Нека не избързваме прекалено, съгласен ли сте? Ханзата и Илдирийската империя не са ли добри приятели? Нямаме ли общ враг в лицето на хидрогите? Нашите Земни въоръжени сили се сражават храбро и също дадоха жертви срещу хидрогите, както постъпи и вашият доблестен адар. Ние също много пострадахме от нападенията срещу нашите колониални светове, без да сме предизвикали тази война, както и вие.

Отговорът на Зан’нх беше незабавен и хладен:

— Човеците възпламениха кликиския факел и унищожиха цял един свят на хидрогите.

— Сам знаете, че никога не сме имали намерение да предприемаме военни действия и сме се опитвали по всеки възможен начин да изглаждаме всички възникнали недоразумения мирно. Вижте, аз съм само един най-обикновен миннодобивник, който се опитва да си върши работата.

— Аз също, но все още дори не мога да започна — подметна нетърпеливо Хроа’кс. — Това са минали неща и нямат никакво отношение към въпроса.

— Абсолютно сте прав — съгласи се Съливан с грубоватия миньор и се усмихна възможно най-очарователно. — Но никой от вас дори не е вкусил от закуските или напитките.

— Гостоприемството е излишно. А и храната ви по всяка вероятност е несъвместима с нашата биохимия.

Съливан потисна раздразнението си. Отказваха гостоприемство? Да не се бояха, че ще ги отрови? Той отхапа парче сирене.

— Вероятно Ханзата си е позволила нагла и необмислена постъпка, като е изпратила облачен комбайн без изричното съгласие на мага-император. Напълно разбирам негодуванието ви. На мен също не би ми харесало някой да започне да върши нещо в задния ми двор без мое съгласие. Но това все пак е огромна планета. Някой ощетен ли е? Не сме имали лоши намерения, а и не виждам да сме направили нещо лошо. Нашето присъствие по никакъв начин не възпрепятства вашите усилия да произвеждате толкова екти, колкото искате. Небето със сигурност е достатъчно просторно и за двете страни. А и не сме ли така в по-голяма безопасност? Бихме могли да си помогнем взаимно при извънредна ситуация.

— По какъв начин? — попита Зан’нх. — Тези съоръжения не могат да окажат успешна съпротива при нападение на хидроги както поотделно, така и заедно.

— Това е така, но са възможни и други аварии, не съм ли прав?

Хроа’кс ставаше все по-нетърпелив.

— Губим си времето. Защо се дърлим за граници, които не съществуват? Дейностите на човеците не намаляват добива на водород тук. Вместо да слушам всичките тези приказки, можех да започна да конструирам съоръжението. Това ми е работата. Дипломацията прахосва твърде много ценно работно време.

В този момент Съливан забеляза в израза на младия адар нещо, което му подсказа, че желанието на Зан’нх да се измъкне от неловката ситуация е не по-слабо от неговото. Просто търсеше елегантен и приемлив изход от кризата.

Съливан продължи да се усмихва с надеждата, че първоначалното напрежение е започнало да спада.

— Моля ви, адаре, нека не провокираме конфликт. Какво ще кажете за следното: илдирийците могат да конструират толкова фабрики за добив на екти, колкото намерят за добре, а аз ви давам честната си дума, че няма да ви се пречкаме. Нашите дейности няма да ви възпрепятстват по никакъв начин.

В дъното на масата Колкер галеше фиданката и не спираше да предава всяка дума.

Съливан реши да прояви настоятелност.

— Ханзата се нуждае от гориво също като вас. Всъщност именно един илдириец, също адар като вас, ни запозна с използването на космическото гориво, без да възникне какъвто и да било проблем. Сигурен съм, че не бихте ни лишили от възможността да летим с нашите космически съдове?

Зан’нх се оказа не по-отстъпчив парламентьор от него.

— Ако все пак останете тук, на един илдирийски свят, който благодарение на нас може да бъде използван за миннодобив, това не би могло да стане безплатно. Магът-император би настоял за някаква такса.

Съливан не пропусна да забележи разкрилата се перспектива за споразумение, първата в надлъгването до този момент, и реагира светкавично.

— Вероятно бих могъл да предложа малък процент от произвежданото екти.

И след като пое инициативата, наля по чаша вода на двамата — прецени другите напитки като неподходящи.

Адарът не отговори. Съливан се запита доколко поведението му е игра и продължи съзаклятнически:

— Вижте, засега хидрогите не са ни безпокоили, но не се знае още колко време ще продължи това. Трябва да се напрегнем максимално, за да измъкнем възможно повече екти, преди да е станало късно.

— Какъв процент предлагате? — попита Зан’нх. — Трябва да съобщя на мага-император нещо приемливо.

Съливан не беше чувал илдирийците да са прекалено алчни, нито пък имаха особен опит в пазарлъците, тъй като всички бяха свързани в някаква странна телепатична мрежа. Затова се възползва от възможността да предложи отначало незначителен процент от производството на облачния комбайн, за да се ориентира и да направи първата стъпка към постигането на споразумение. За негова изненада Зан’нх прие незабавно. Съливан определено щеше да пожъне успех в Ханзата с този си ход! Вътрешно усещаше, че безпокойствата на командващия Слънчевия флот са свързани по-скоро с достойното разрешаване на проблема, отколкото с постигането на доходна печалба.

— Отлично. Доволен съм, че се споразумяхме. Сега вече наистина би трябвало да станем приятели. — Той отново протегна ръка на адара. — Ако вече сме се договорили, можем да си почваме работата. Ще изпратя част от следващия ни товар директно във вашето съоръжение. — Той избърса потното си чело с ръка. — Бих искал да отбележа колко се радвам от постигнатото сътрудничество и…

Хроа’кс го прекъсна рязко — обръщаше се към Зан’нх:

— Ако мисията ни тук е приключила, нужно ли да е пилеем още време, адаре? Трябва да се върнем веднага на бойните лайнери и да се заемем с нашия небесен комбайн. Имам да свърша куп неща, преди да задейства на пълна мощност. Куп неща. — Миньорът обърна грубоватото си лице към Съливан. — Това споразумение ще се окаже празни приказки в момента, в който се завърнат хидрогите. Защо да си губим повече времето?

Зан’нх кимна и каза:

— А няма никакво съмнение, че хидрогите ще се върнат.