Кевин Андерсън
Буреносни хоризонти (58)

56.
Магът-император Джора’х

Щом бойният лайнер на мага-император най-после наближи Добро, Джора’х настоя да отиде в командния център, както беше постъпвал при адар Кори’нх, когато все още беше престолонаследник. Вторачен в широкия преден екран, той наблюдаваше как приближаващата се планета става все по-голяма и по-голяма.

Там живееше дъщеря му. Там беше починала Нира.

Септар Рхе’нх се притесни, като видя, че магът-император не пристига върху своя какавиден трон, и започна припряно да настоява бордовите му инженери да конструират платформа, която да го замести. Джора’х му обясни, че предпочита да крачи върху собствените си крака.

— Тази традиция е променена — каза той. — Слънчевият флот може да изпълнява заповедите ми без по-нататъшни тревоги. Ще остана в командния център.

— Да, господарю.

И Рхе’нх притисна ръце върху гърдите си за поздрав, след което се зае с управлението на кораба по уточнения курс. Изпадналият в безмълвно страхопочитание поради личното присъствие на императора екипаж не проумяваше необичайното му поведение.

Въпреки огромните размери на Империята грамадният баща на Джора’х почти никога не напускаше Илдира и само в редки случаи го изнасяха от Призматичния палат. Посещаваха го поклонници и молители. Но Джора’х възнамеряваше да е различен вожд — по-скоро енергичен управник, а не някаква свещена реликва за нескончаемо преклонение.

— Кога ще влезем в орбита, септаре?

— До един час, господарю. Губернаторът ще ни посрещне официално със совалка, както наредихте.

— Не съм нареждал брат ми да ме придружава. Имам намерение да взема собствена стража и да разгледам планетата сам.

Джора’х замълча — не искаше да даде на военачалника възможност да долови нестихващия му гняв към Удру’х, предизвикан от нескончаемите му измами и увъртания.

— Но все пак бих приел това. Нямам търпение да разбера… какво става там долу.

Чрез тизма сега Джора’х разполагаше с цялата необходима информация и си даваше сметка за причините за отчаяния, макар и безскрупулен разплодителен план. Но въпреки това искаше лично да се запознае и да види със собствените си очи осъществяваните дейности, да се взре в лицата на превърнатите в опитни обекти окаяни човеци. Беше длъжен поне пред паметта на Нира, след като не беше близо до нея, когато най-много се беше нуждаела от подкрепата му.

Седемте бойни лайнера влязоха в орбита. Джора’х огледа от висините плавните очертания на континентите, огромните езера и океани, петната в зелено и кафяво. Добро изглеждаше привлекателна, но… пуста. Място, където не би могъл да не изпитваш усещане за самотност. Нира със сигурност се бе чувствала съвсем изоставена.

Стисна зъби, за да не издаде чувствата си. Сега той беше магът-император и всичко това го измъчваше. Години наред беше живял, без да си дава сметка за истината. Може би сега би могъл да промени нещо по някакъв начин.

Забеляза струите от дюзите на двигателите на една совалка, която излетя да посрещне бойните лайнери, и тръгна към изхода на командния център, за да посрещне брат си.

— Желаете ли ескорт, господарю?

Без да изчака за отговора му, Рхе’нх вдигна ръка и група воини от Слънчевия флот застана мирно, готова да придружи своя вожд.

— Не. Някои неща могат да се свършат по-добре лично.

Докато крачеше по коридорите, десетки мъници запечатваха със смола местата, където краката на мага-император бяха докоснали платформата, сякаш по някакъв начин беше осветил метала. Джора’х не желаеше подобно фанатизирано преклонение, но не можеше да промени манталитета на илдирийците.

Когато стигна до площадката за кацане, совалката вече се спускаше върху хладните метални плочи. Люкът се отвори и Джора’х видя брат си и сина си. Удру’х стоеше бащински до кандидат-губернатора, сякаш беше поел попечителство над него. Джора’х изпита вътрешно раздразнение — двамата с брат му имаха толкова различен начин на мислене.

„Открадна дъщеря ми, а сега възнамеряваш да ми отнемеш и сина ли?“

Младият кандидат-губернатор пристъпи напред и се поклони. Без да показва никакви емоции, Удру’х направи същото.

— Господарю, готови сме да ви покажем стратегическия жизненоважен проект, който ще ни защити от хидрогите.

— Вече съм запознат с него — отвърна хладно Джора’х.

— Личните ви впечатления несъмнено ще доведат до по-задълбоченото му разбиране.

След като се качиха в совалката и заеха местата си, Джора’х се обърна към сина си.

— А ти какво мислиш за всичко това, Даро’х? Много скоро то ще стане твоя отговорност. Боя се, че не те подготвих достатъчно.

— Полагам всичките си старания да го изуча. Много е интересно.

— Той има сериозни дарби, господарю — намеси се Удру’х. — За краткото време, откакто е тук, го намирам за прилежен и всеотдаен ученик.

На Джора’х никак не му се искаше да е принуден да поставя сина си в подобна ситуация.

— Но какво мислиш ти самият, Даро’х? Каква е собствената ти преценка за проекта? Какви са преимуществата му? Трябва ли да бъде продължен въпреки всичките му недостатъци?

— Той е абсолютно убеден, че трябва да продължи — отвърна вместо него Удру’х, но магът-император продължи да се взира настоятелно в лицето на младия мъж в очакване на отговора му.

— Все още имам много да уча, татко. Засега би било неуместно от моя страна да споделям мнението си.

Докато се спускаха към планетата, раздрусвани от страничните течения в периферията на атмосферата, Джора’х запази неловко безмълвие. Чрез тизма долавяше надежда и тревога. Мислите на Удру’х бяха преплетени като здраво стегнати възли, усукани и прикрити така, че дори магът-император изпитваше трудност да проследи нишките към точните отговори.

Най-накрая той се обърна към безмълвния губернатор. Дали не криеше нещо?

— Отлично знаеш, че намирам основанията за тази разплодителна програма за отвратителни, Удру’х.

— Надявам се, че съзнанието и мислите ти са насочени към бъдещето на Империята. Ако постигнем целите си, ползата от тях е неизчислима. Не забравяй, че си маг-император и нямаш право да слугуваш на личното си мнение. Лиши се от това право заедно с много други неща, когато се възкачи и пое нишките на целия тизм.

— В същия този момент — добави Джора’х, сдържайки гнева си — аз станах твоя маг-император и си длъжен да изпълняваш заповедите ми.

Изненадата на Удру’х изглеждаше искрена.

— Никога не би ми минало през ума дори да поставям под съмнение заповедите ти, господарю. Но се надявам добре да обмислиш, преди да направиш фатални промени.

Джора’х потъна в размисъл. Даро’х поглеждаше от време на време двамата братя, изпаднал в абсолютно недоумение. Магът-император имаше единственото желание да освободи всички подложени на разплодителната програма човешки затворници и да ги върне на Теранския ханзейски съюз. Нито един от тях не беше зървал Земята и не знаеше почти нищо за нея, но те бяха потомци на изпълнени с надежди някогашни колонисти. Заслужаваха повече от… Добро.

Вече почти две столетия илдирийците криеха това безсрамие от Ханзата. Джора’х знаеше, че ако разкрие ужасяващата тайна, ще възникне дипломатическа криза, а може би щеше да избухне и война с човешката раса. И макар Илдирийският слънчев флот да беше по-опитен и могъщ от Земните въоръжени сили, Джора’х не подценяваше изобретателността на дръзките човеци.

— Удру’х, може би нямаме друг избор, независимо от личните ми резерви. Наистина ли си убеден, че моята дъщеря има необходимия потенциал да разреши конфликта с хидрогите? Кликиските роботи ни предадоха и подозирам, че са решили да станат наши врагове.

Тази новина вбеси губернатора на Добро.

— Щом кликиските роботи са ни предали… или отказват да посредничат, нямаме никакъв избор, освен да изпратим Осира’х като посредник при хидрогите.

— След като дъщеря ми е надеждата на Илдирийската империя — отговори със смирена въздишка Джора’х, — още по-важно е да се срещна с нея.

Удру’х се усмихна.

— Ето, че вече разбираш, господарю.

Да, разбираше. Но как ненавиждаше онова, което беше принуден да направи на Добро, за да спаси Империята.