Кевин Андерсън
Буреносни хоризонти (55)

53.
Главният научен съветник Хауард Палаву

Кликиските руини на Рейндик Ко бяха изпълнени с глъчката на подвикващите тълпи. Сред целия този хаос беше дяволски трудно да се свърши каквато и да било работа.

Изпратен по изричното разпореждане на самия председател Венцеслас, главният научен съветник Палаву разполагаше с цялата необходима информация и оборудване, а дори и с правото да отменя резултатите от проучванията на технолозите, които вече бяха изследвали първите известни действащи кликиски транспортали след тяхното откриване.

Но независимо от всички предоставени му пълномощия, свързаните с колонизаторската инициатива дейности до такава степен запълваха времето и пространството на транспорталното помещение, че той имаше възможност да изследва системата единствено за около час и половина — два в късните среднощни часове. Изглежда, никой освен него не се интересуваше особено точно как функционират транспорталите.

На всеки няколко часа екипът на Ханзата струпваше колонисти и отваряше транспортала, който беше свързан с някоя от безбройните утвърдени координатни плочки. Пионерите се точеха, понесли багажа си — куфари с провизии и натъпкани догоре сандъци, които едва промушваха през трапецовидната рамка, — прекосяваха един след друг каменната стена и изчезваха. Вероятно пристигаха от срещуположната страна, макар това да не ставаше ясно в същия момент. Докато наблюдаваше преминаващите през блещукащата стена хора, Палаву се запита дали Маргарет Коликос е напуснала помещението по същия начин… и дали е успяла да намери пътя за връщане.

Някои колонисти прекрачваха със светнали от възбуда очи и усмихнати лица. Други пристъпваха със скептичен и неспокоен израз, увлечени от инерцията. След като бяха изминали такова огромно разстояние, малцина бяха онези, които в последния момент се отказваха. Всеки отказал се трябваше да плати безбожна цена, за да се прибере у дома.

Ако самият той беше по-млад, ако съпругата му все още беше жива, ако имаше какво още да доказва, вероятно би се замислил дали да не се възползва от предлагания шанс. Но вместо това главният научен съветник стоеше в контролното помещение, заслушан в оглушителните разговори и възбудата, която на моменти стигаше до истерия.

Служителите на Ханзата подканваха заминаващите, а транспорталните механици следяха съоръжението и си водеха подробни бележки, тъй като и те самите нямаха представа как функционира. О, как му се искаше да разполага с достатъчно време, място и спокойствие, за да осмисли действието на извънземната технология. Беше сигурен, че ако може да се съсредоточи само за една седмица върху кликиските артефакти, ще разгадае много от основните принципи.

Но председателят нямаше търпение да разгърне новото си междузвездно преселение и главният научен съветник нямаше никаква друга възможност, освен да си върши работата, използвайки късчетата свободно време и информация. Намери един стол и се опита да остане незабележим, докато извикваше файловете върху овехтелия си екран за база данни. Все още преглеждаше само текстови описания и предпочиташе да използва своя бавен и отдавна излязъл от употреба уред, който имаше от времето на първата си работа като асистент-лаборант и втори инженер. Беше подарък от съпругата му.

Чукна един клавиш и извика разпръснатите из дневника на Луис Коликос записки. Истински го изумяваше обстоятелството, че един възрастен мъж беше успял да задейства първия транспортал, включвайки енергийните пакети и рестартирайки вмирисаната на нафталин кликиска машинария. След почти десет хиляди години извънземното устройство се беше съхранило в учудващо запазено състояние. До този момент само няколко от многобройните координатни плочки бяха отбелязани в черно — посочваха местата, от които изследователите не се бяха завърнали. Много от плочките около трапецовидния прозорец оставаха непроучени — потенциални райски кътчета. Или капани.

Прехвърли се на друг файл с изображение на подробна звездна карта с местоположенията на известни кликиски руини и функциониращи транспортали. Ако успееше да разгадае сърцевината на технологията, Ханзата можеше да изгражда транспортали, където си пожелае, и икономическият ефект би се увеличил хилядократно.

Имаше достъп и до астрономически карти, които обхващаха стандартни ханзейски колонии, илдирийски светове и кликиски руини заедно с обобщения за типовете звезди и разположенията на планетите. Мъждукащите точици посочваха местата, където през последните месеци бяха помръкнали бивши звезди, задушени от хидрогите в непонятния им конфликт с фероуите. Макар потрепващите върху звездната карта точици да изглеждаха безобидни, Палаву изтръпна при мисълта за онова, което подсказваха — цели изгасени от титаничните създания слънца!

Забеляза на картата нова точица в системата на Пторо, където един кликиски факел наскоро беше превърнал газовия гигант в новородена звезда. Кликисите бяха разработили това оръжие много отдавна, вероятно за да го използват срещу хидрогите. На планетата Корибус, един от новооткритите колониални светове, все още личаха белезите от този последен конфликт.

Подтикнат от внезапно хрумване, Палаву сравни спектралните показания на наскоро възпламенената Пторо и ги прибави към сведенията за първата възпламенена планета Ансиър. Тъй като старовремският му екран не разполагаше с необходимия репродуциращ капацитет, той се премести на един от по-мощните ханзейски компютри, който в момента не използваха за транспортиране на нови колонисти, и включи машината на режим за скоростно интензивно сравнение.

Щом кликисите бяха разработили факела, със сигурност го бяха използвали поне веднъж. Тези изкуствено създадени звезди би трябвало да имат кратък живот в мащабите на космическите измерения: един газов гигант не разполагаше с достатъчно енергийни суровини, за да гори в продължение на повече от няколко хиляди години, но дори и след десет хилядолетия не всички биха изгаснали.

Огледа резултатите с тръпка на удовлетворение. Компютърът беше открил двайсет и една звезди с малки пламтящи спътници, които не беше изключено да са отдавна възпламенени от кликиския факел газови гиганти. Двайсет и една.

Дали това не бяха древни бойни полета, където се бяха сражавали кликиси и хидроги? До този момент в настоящата война бяха унищожени Ансиър, Пторо и още три газови гиганта на хидрогите и техните погребални клади все още тлееха.

Макар и изумен от откритието си, много скоро Палаву стигна до мрачното заключение, че дори след като беше използвала факела двайсет и един пъти, в края на краищата кликиската раса беше изтребена. Какви биха могли да бъдат шансовете на човечеството?