Кевин Андерсън
Буреносни хоризонти (46)

44.
Адар Зан’нх

Веднага щом получи инструкциите от мага-император, Зан’нх събра екипажите на седемте бойни лайнера и екип за небесна мина, а главният миннодобивник Хроа’кс подготви един облачен комбайн за транспортиране до близкия газов гигант. Кой би могъл да предположи, че амбициозните ханзейски производители вече са на небесните минни полета? Не, младият адар се тревожеше от среща с отмъстителните хидроги, но не и с алчните човеци.

Това бе първата му истинска проверка като главнокомандващ на Слънчевия флот. Воините и магът-император щяха да следя внимателно как ще се справи със ситуацията. Дали ще прояви непреклонност и сила… или просто ще подмине наглостта на хората? Причиняваше ли някаква реална вреда нарушението им? Никаква.

Но те отдавна бяха доказали, че щом им предоставиш и най-малката възможност, се възползват от нея и стават все по-нагли и по-нагли.

Адар Кори’нх беше жертвал живота си, за да прочисти тази планета от нахлуването на хидрогите, и си бе извоювал завинаги заслужено място в Сага за седемте слънца. Беше го направил, за да защити достойнството си и в името на мага-император и на Илдирийската империя. Великият адар никога не би жертвал себе си и четирийсет и деветте бойни лайнера заради шайка безпринципни човеци.

Решен да действа по справедлив начин, Зан’нх се беше изправил в командния център на своята септа, която ескортираше най-огромната небесна фабрика илдирийско производство към очакващия ги газов гигант. Двойната звезда Кронха, най-близката звездна система до Илдира, се състоеше от две от седемте слънца в небето на централния свят. Единичната газова планета на Кронха беше първият обект, върху който илдирийците бяха добивали екти, но съоръженията бяха унищожени при разрушителните действия на хидрогите още в началото на войната.

Сега Зан’нх възнамеряваше да възвърне този свят за нуждите на илдирийската индустрия.

Огромната планета изпълваше почти целия екран на предната наблюдателница на бойния лайнер — богатите на водород течения, подходящи за добиване на космическо гориво, се вихреха в атмосферата. Колосалната небесна фабрика се носеше отзад, теглена на буксир с максимална скорост. Обновеното под ръководството на най-възрастния представител на небесния миннодобив Хроа’кс съоръжение гъмжеше от илдирийски работници, които нямаха търпение да започнат да обработват облаците на Кронха 3, за да попълнят стопяващите се запаси от екти на Империята, както беше заповядал магът-император.

Но преди това Зан’нх трябваше да реши проблема с нарушителите.

Според онова, което му беше известно, ненаситните човеци заграбваха всичко, което си пожелаят.

Бекх! Както постъпиха на Крена.

Старият адар му беше разказвал как хората се втурнали към Крена, за да заграбят изоставените хранителни запаси, след като Слънчевият флот беше евакуирал пострадалите от ослепяващата чума илдирийци. Въпреки че бяха платили на мага-император за разрешението да го направят, човеците бяха постъпили като ненаситни лешояди — бяха се възползвали от трагедията на илдирийците.

Зан’нх издаваше заповеди с хладнокръвен тон.

— Откачете небесната фабрика от буксирните въжета, та Хроа’кс да избере най-добрата позиция сред облачните платформи. Той ще иска да започне дейностите си.

Зан’нх стисна парапета на командния пункт; стараеше се тонът му да е непреклонен и категоричен. Сега той беше адарът и приемаше заповеди единствено от мага-император.

— След това всички бойни лайнери да ме придружат.

Не искаше да предизвиква война… освен ако не се наложеше.

Все така следвани от небесната мина, седемте орнаментирани бойни кораба се спуснаха в атмосферата на Кронха 3 към облачния комбайн на Ханзата. Човешкото съоръжение се носеше безгрижно в пространството и изхвърляше отработени газове от извършваните на пълна мощност дейности. Не беше голямо колкото илдирийска небесна фабрика и вероятно екипът му беше далеч по-малоброен. Бойните лайнери можеха да го разрушат с лекота, ако се наложеше.

— Отворете оръжейните люкове. Включете енергийните метатели.

След като оръжейните офицери потвърдиха изпълнението на заповедта, на Зан’нх му хрумна нова идея.

— Разгърнете всички слънчеви стабилизатори максимално. Изпънете флаговете и поляризирайте отражателното покритие.

Гледката беше страховита. Корабите разгърнаха периферните проекции и се издуха заплашително.

Зан’нх сви устни. Чрез тизма баща му щеше да усети как действа.

— Сега изпратете запитване какво търсят тук.

След като предупреждението беше предадено, от ханзейския облачен комбайн се получи смирено и изпълнено с тревога съобщение. Без все още да е взел решение как да постъпи, Зан’нх даде знак на офицера за свръзка.

— Ало — чу се мъжки глас. — Новият адар ли е? Божичко, демонстрацията на сила е много впечатляваща — красива, но и заплашителна по свой си начин. Ало? Казвам се Съливан Голд, управител на промишления комплекс. Предполагам знаете, че сме абсолютно невъоръжени.

Зан’нх се замисли за момент.

— Толкова по-зле за вас, Съливан Голд, тъй като моите бойни лайнери са в пълно бойно въоръжение.

Закрачи из командния център. Питаше се как бил постъпил адар Кори’нх в тази ситуация. Трябваше да изпрати предупреждение на човеците.

— Теранският ханзейски съюз очевидно е превишил правата си и Илдирийската империя има основание да предприеме съответните действия.

Човекът отсреща явно се притесни.

— О, хайде сега! При цялото това напрежение из целия Спирален ръкав действително ли имате желание да разпалвате ненужна война срещу Ханзата? Нито една от нашите раси не го желае.

Нахалният човек безспорно беше прав. Зан’нх също не го желаеше. Неговите бойни лайнери лесно можеха да припишат унищожението на облачния комбайн на хидрогите, но хората и илдирийците не бяха във война. И все пак… наглостта и егоистичната им самонадеяност го дразнеха. Защо изобщо си мислеха, че имат някакво право?

Въпреки че тонът на представилия се като Съливан Голд беше почтителен, той запазваше самообладание.

— Имам предложение, сър. Защо не обсъдим начини за излизане от ситуацията като джентълмени? В края на краищата Кронха 3 е газов гигант. Няма съмнение, че има достатъчно място за две съоръжения за добив на екти, нали? Ханзата може и да е действала прибързано, но бихме могли да уредим нещата. Гарантирам, че няма да си пречим взаимно.

И зачака отговора, но отговор не последва. Зан’нх знаеше, че мълчанието е ефикасно оръжие.

Обезпокоеният човек продължи да настоява:

— Вижте, нека да ви поканя заедно с вашия главен минно-добивник на нашето съоръжение. Ще ви покажем всичко, което сме направили, и ще ви предоставим събраната информация за климатичните условия. Това ще спомогне за по-голямата ефикасност на вашата дейност. Става ли?

„Добре“, помисли си Зан’нх. Ситуацията несъмнено се развиваше в правилната посока. Но още дълго запази мълчание: наслаждаваше се на тревожното очакване, в което се намираше ханзейският екип.

Нетърпеливият човек продължи, преди Зан’нх да реши да наруши напрегнатото очакване.

— Или, ако предпочитате, сам ще долетя до вашите бойни лайнери, за да разговаряме очи в очи. Мога да се придвижа. Как решаваме, при мен или при вас?

Адар Кори’нх би го посъветвал да потърси начин за приключване на конфликта без излишни жертви. Той искаше така да бъде запомнен в Сагата.

Зан’нх предпочете да не демонстрира излишно гостоприемство спрямо тези натрапници. Щеше да им предостави първата стъпка.

— Ще дойда на вашето съоръжение. Ще разрешим ситуацията без излишни загуби.

— Отлично.

Зан’нх знаеше, че в случая има надмощие — както военно, така и психологическо. При всяко положение Империята щеше да излезе с достойнство от ситуацията.