Кевин Андерсън
Буреносни хоризонти (33)

31.
Базил Венцеслас

Базил оглеждаше зад заключените врати всеки един от най-близките си съветници, съвсем сигурен, че ще му предложат откровените си мнения и задълбочени анализи. Вратите бяха заключени. Както винаги. Само така се вършеше работа. Само така се постигаше прогрес. И само така се чертаеше бъдещето на човешката цивилизация.

Скритите подробности на управлението на Ханзата не биваше да са известни на гражданите.

Без да докосне кардамоновото си кафе, Базил пое ръководството на закритото заседание.

— Като първа точка, адмирал Стромо, представете подробен доклад на резервите от екти в Спиралния ръкав. Във връзка с новата колонизаторска инициатива ми е необходимо да знам кои от запасите са разположени непосредствено до кликиските планети. Те ще са нашите главни центрове.

Докладът, в който бяха посочени пунктовете за разпространение и депата на ЗВС, вече беше подготвен. След безцеремонното справяне с непокорните укриватели на Ирека много периферни колонии се бяха подчинили и бяха предали незаконно укриваните си резерви. Базил изпитваше спокойна увереност, че перспективите са сравнително благоприятни.

След като данните се появиха на екрана, Базил се обърна към заместника си.

— Господин Каин, дайте ми обосновано предположение с какво количество космическо гориво можем да се снабдим през следващите шест месеца, произвеждано регулярно от скитниците, а така също и очакваното собствено производство на ханзейския облачен комбайн на Кронха 3. Очакваме първата доставка съвсем скоро, нали?

— До утре или най-късно вдругиден, сър.

Модулният облачен комбайн беше пуснат в денонощно производство по-рано от очакваното и зеленият жрец Колкер редовно изпращаше данни. Съливан Голд беше изпратил първия товарен кораб с екти, изпреварвайки дори най-оптимистичните прогнози на Базил.

— Отделете я за колонизаторската инициатива. Искам да тръгнем с пълна пара напред, докато хората са оптимистично настроени.

Бледият заместник кимна.

— Също като завземането на земите в Стария запад, оказало всеобщо влияние на всички пазари. Инвеститорите ще се надпреварват да получат дял от суровините на неотбелязани на картите планети.

Базил затропа с пръсти по масата и най-накрая отпи глътка от кафето си.

— Заели сме се с натрупването на богатства, при това колосални. За да успеем, колелото трябва да се върти.

— С оглед на жизненоважните ни военни нужди, господин председателю — произнесе тежко генерал Ланиан, — не смятам, че е разумно да предоставяме толкова много космическо гориво на колонистите. Това противоречи на вашия собствен аргумент, че кликиските транспортали отстраняват необходимостта от екти.

Базил погледна намръщено командващия ЗВС и каза:

— Впоследствие това ще се окаже самата истина, генерале, но първоначалните разходи на екти ще са огромни. Ще се наложи да изразходваме настоящите си запаси за доставка на снаряжение, продоволствие, сглобяеми жилища, дори хора. Това е като създаването на железопътен транспорт. Щом се качиш във влака, можеш да стигнеш от всяка гара до друга, но преди това трябва да стигнеш до най-близкия жп възел.

Каин спокойно продължи обясненията си:

— Освен това, генерале, след изграждането на транспорталната мрежа можем да се освободим от зависимостта си от прекомерно скъпите доставки на скитниците. Нито пък ще се пазарим с Терок за техните зелени жреци, които продължават да напускат ЗВС, тъй като ще разполагаме със собствена технология за моментална комуникация най-малко върху цяла една планетарна мрежа. И най-накрая, тъй като няма да ни е необходим водородът на газовите гиганти, няма да закачаме и хидрогите.

— Всички помним големите ни тревоги, свързани с репресивните мерки срещу разбунтувалите се колонисти, които не плащаха тарифите си — обади се адмирал Стромо.

— Но засега войната продължава — не се отказваше генералът. — Както разпоредихте, господин председателю, подготвили сме още три кликиски факела и сме готови да ги разгърнем. Трябва да определим подходящите цели.

— Би трябвало да се запитаме, господин председателю, дали точно този е най-подходящият момент за ескалиране на напрежението с хидрогите. — Каин запази невъзмутимо си изражение, макар явно да не бе съгласен с генерала. — Защо да не изчакаме и да оставим хидрогите да воюват с фероуите, докато приведем транспорталната инициатива в пълни обороти?

— Защото те ще продължат да ни нападат — отвърна Ланиан. — Хидрогите доказаха, че са твърдо решени да ни ударят при всеки възможен случай. Трябва да взривим още една планета, за да им докажем, че не сме безобидни и че можем да им натрием носа.

— Съгласен съм. Всеки газов гигант е подходящ, стига в него да има хидроги. — Базил си пое дъх; нямаше търпение пак да използват последното си оръжие. — А как се представят новите бойни модели компита?

— Напълно сме удовлетворени, господин председателю. Като се има предвид отличното представяне на бойните кораби с екипажи от компита по време на опитните мисии, възнамерявам да ги използвам по-широко. Между впрочем, нашите корабостроителници бълват бойни кораби с хиляди — дреднаути, манти, буреносни платформи и ремори. Без бойните компита не бихме разполагали с достатъчно екипажи за всички тези съдове.

Каин прекъсна генерала с почти горда усмивка:

— Защо да не използваме бойните компита по-активно? ЗВС изглеждат удовлетворени от подобен подход. Това е новата идея, за която настояхте, господин председателю.

— Модифициран модел на кораб, при който са използвани преимуществата от особеностите на компитата.

Ланиан избута някакъв чертеж към Базил и той го заоглежда подробно.

Стромо се възползва от предоставилата му се възможност и се впусна в многословни обяснения.

— Забележете, че бронята на тези модифицирани крайцери е значително увеличена, благодарение на което двигателите заемат почти цялото пространство. Елиминирахме жилищните зони и ненужните животоподдържащи системи. Всъщност предната част на корпуса представлява солидна, неразрушима броня.

— И с каква цел? Да ги управляват бойни компита?

— Предназначението им е да поразяват хидроги, така както постъпи илдирийският адар на Кронха 3 — взе думата Каин. — При създаването на тези кораби можем да използваме бойни компита за осъществяване на главните функции, след което да ги изпращаме в акция. Ще е необходим съвсем минимален екип от хора за вземане на спешни решения.

Базил продължи да оглежда чертежа; поклащаше глава. Накрая каза:

— Вече изпратихме на Голген един разузнавателен флот, който беше управляван от бойни компита и изчезна безследно. Загубихме пет манти и един дреднаут.

— Те извършваха разузнаване на хидрогите, господин председателю — отвърна Стромо, сякаш се оправдаваше. — Нищо чудно да са били унищожени. Но ако погледнем на нещата от обратната страна, тоест че тези кораби ще бъдат разрушавани, при всеки сблъсък ще унищожаваме по едно шибано бойно кълбо.

— И обричате човешките екипи да действат като камикадзета? Какво ще ги накара да останат на борда на разбивачите и да ги насочват право срещу някое бойно кълбо?

Ланиан и Стромо се спогледаха, сякаш отговорът беше очевиден.

— Сигурен съм, че ще намерим достатъчно доброволци, господин председателю…

— Но не е задължително — намеси се Каин със спокоен и вразумяващ тон. — Можем да модифицираме модела така, че от мостика в последния момент да се изстрелва спасителна капсула. Това поне ще им даде шанс.

— Щом желаете — отвърна навъсено Ланиан.

— Добре. Одобрявам. Пренасочете мощностите на корабостроителниците и започнете производството. Хората очакват от нас да унищожаваме хидроги. Може да ни струва скъпо, но сме длъжни да отвърнем на удара.

— Първата серия кораби може да бъде завършена за половин година, господин председателю — уточни Стромо.

Генерал Ланиан добави:

— Този разрушителен флот ще ни позволи да подбираме мишени и да унищожаваме големи групи хидроги по собствено усмотрение. Планета по планета.

— Отлично начало — потвърди председателят.

Върху монитора на Каин замига сигнал за спешно съобщение. Озадаченият заместник се приведе напред. Базил остави чашата си с кафе и зачака безмълвно. Каин вдигна очи и Базил с известно облекчение установи, че изразът му е по-скоро объркан, отколкото ужасен.

— Сведенията са се трупали няколко дни, господин председателю. Един от помощниците ми е забелязал сходството между тях и е проверил и други съобщения. Резултатът е очевиден, макар да не разбирам смисъла му.

Базил го изгледа с нетърпение. Всички зачакаха напрегнато.

— Става дума за скитническите доставки на екти. Нито една от заплануваните по разписание пратки не е пристигнала. Нито една! Клановете са ни отрязали навсякъде… без никакво обяснение.

* * *

Тъй като за председателя на Теранския ханзейски съюз нормалните часове не означаваха нищо, Сарейн дойде в частните му покои на разсъмване. Тя беше сред малцината, пускани от охранителната система. Отдавнашната им връзка се беше оказала изненадващо спокойна и Базил не се замисляше много-много върху нея — възприемаше я като даденост. Би било проява на слабост да разчита прекалено много на Сарейн, но присъствието й му доставяше удоволствие.

Беше спал четири часа — повече от обикновено — и младата терокка очевидно беше решила да му достави удоволствие със събуждането. От известно време, след като бе загубила двамата си братя при нападенията на хидрогите, Сарейн изпитваше все по-силна нужда от компанията му, но вместо да й позволи по-голяма близост, Базил започна да се държи по-сдържано. Засега обаче явната й зависимост от него все още не му беше досадна. Засега.

Сарейн беше използвала паролата, която й беше дал преди доста години и с която не си позволяваше да прекалява. Беше облечена в тънка прозрачна дреха и се бе наметнала с шал, за да изтъкне посланическия си статус. Прилепналата дреха подчертаваше красивото й тяло. Застанала на вратата, тя се усмихваше сред златистата светлина, която се спускаше от прозрачния покрив на мансардата му.

— Добро утро, господин председателю.

Той се надигна в леглото и отвърна на усмивката й, а Сарейн почна да съблича съблазнително дрехите си. След толкова време би трябвало да му е омръзнало или поне да е свикнал с прелестите й, но той все още продължаваше да изпитва определена наслада от гледката.

След нападението на Терок двете с Естара очакваха с нетърпение всяко съобщение от своя свят и преглеждаха с настървение всички доклади, доставяни от разузнавателните кораби на ЗВС. Сарейн беше помолила като лична услуга Базил да изпрати по-значителна помощ на Терок, но той предпочете да не го прави, тъй като в миналото самите терокци с лека ръка бяха пренебрегвали всички негови настоявания за помощ. Нямаше желание нито да изгаря мостове, нито да демонстрира излишно състрадание.

Напоследък Сарейн беше позагубила част от привлекателността си, а и ставаше все по-ненаситна и настойчива, от което в съзнанието му прозвънваха предупредителни камбанки. Тя си даваше сметка, че като официален посланик би трябвало да се върне в родината си, поне за да посети разрушенията, но очевидно предпочиташе да остане на Земята. Базил й предоставяше всички възможни политически извинения, от които се нуждаеше, за да не напуска Дворцовия квартал, тъй като искаше да я държи под око. Напоследък предаността беше прекалено рядко срещана стока.

Сарейн застана гола под лъчите на изгряващото слънце и Базил не скри искреното си възхищение. Съвършени бяха не само гърдите, бедрата и кожата й с цвят на кафе, но и способностите й като политик и желанието да преследва сходни с неговите цели. Двамата наистина се допълваха.

— Е, Базил, искаш ли ме?

— Отговорът е очевиден, ако погледнеш, където трябва.

Тя избухна в смях, скочи в леглото, блъсна го назад и се покатери отгоре му. Дръпна завивките встрани, за да не им пречат. Базил погали гърдите й малко замислено, след това я обгърна през кръста, за да намести ханша й. Тя не се нуждаеше от помощ, за да го насочи в себе си.

Въпреки неизтощимата амбиция и сексуалната ненаситност на Сарейн, Базил не беше очаквал връзката им да продължи толкова дълго. В последно време тя като че ли изпитваше някакви подозрения към него, независимо от ненаситността си… нещо почти като уплаха. Запита се дали се досеща за опита му за покушение срещу сестра й Естара и краля. Ако узнаеше какво точно беше направил, вероятно щеше да му се наложи да предприеме доста сериозни мерки.

Сарейн като че ли се стараеше да го разсее от мислите му, да съсредоточи вниманието му върху себе си — тръскаше се все по-бързо отгоре му, с вирната брадичка и съсредоточено притворени очи. Започна да се задъхва учестено и шумно.

„За какво ли не иска да мисля?“

Не можеше дай позволи такъв тотален контрол над него, когато имаше да решава толкова много проблеми, така че наруши ритъма и попита:

— Успя ли най-после да постигнеш нещо със зелените жреци? Видях те да разговаряш с Натон.

Тя спря да се клати, смутена, че той повдига делови въпроси в такъв интимен момент. После го нагласи по-дълбоко в себе си, сякаш за да се увери, че ще остане там.

— Да, Базил. Вече четири пъти. Но просто не мога да направя нищо. Взели са категорично решение, включително вуйчо ми Ярод.

Въпреки че го очакваше, Базил беше разочарован. Запита се дали не е загубила уменията си… и дали всъщност притежава качествата, които й приписваше. Дали не го бяха подвели амбициозността и красотата й? Щеше направо да се отврати от себе си, ако случаят действително се окажеше такъв. Един председател на Ханзата не би могъл да си позволи такова нещо.

— И колко от деветнайсетте доброволци жреци са ни напуснали?

Сарейн отново започна лекичко да се плъзга, да се търка и да се върти, сякаш за да отклони вниманието му от лошите новини. Като че ли подобни разговори за нея бяха всекидневие.

— Досега седмина. Петима са вече на Терок, а двама в момента пътуват.

Базил се отпусна върху възглавницата, притвори очи и въздъхна тревожно. Сарейн се надвеси над него и приведе лице към неговото. Погали с пръсти страните му и се притисна към слабините му, надяваше се тръпката от удоволствието да отклони мислите му.

— Наистина се опитах, Базил. Чрез Натон се свързах лично с всеки от тях. Жреците разбират, че седем души не могат да помогнат кой знае колко на световната гора, докато приносът им за ЗВС би бил значителен, но сърцата им са разкъсани и дърветата ги призовават.

— Типично.

Базил лежеше отпуснато, без да реагира на страстните движения на Сарейн. Съмняваше се, че някой друг е в състояние да окаже по-силно въздействие върху зелените жреци. Но в последна сметка това беше поредният провал, поредното разочарование.

— Аз ли съм единственият човек в Спиралния ръкав, който схваща мащабите на проблема? Работя денонощно, за да намеря изход от кризата. Разчитам на зелените жреци, които доброволно — доброволно! — осигуряваха съдбоносно важната комуникация между пръснатите ни навсякъде кораби. Десетки призовани на задължителна военна служба разузнавателни пилоти дезертират, когато им скимне. Скитниците най-внезапно престанаха да доставят екти. Всички ме изоставят.

Сарейн го целуна с такава страст, че го върна в настоящия момент.

— Аз никога няма да те изоставя, Базил.

— Е, тепърва ще видим.

И изведнъж я сграбчи и я привлече към себе си с изненадваща сила. Тя се задъха и той се отдаде на забравата почти изцяло — все пак остави една мъничка частица от себе си отчуждена… и в безопасност.

Като председател беше всеотдайно предан на задължението да си върши работата, всяка работа, по възможно най-съвършения начин. Мина дълго време, преди двамата да свършат — заедно.