Кевин Андерсън
Буреносни хоризонти (115)

113.
Тасия Тамблин

Макар самата тя да беше на резервната скамейка, войната продължаваше. Кораби на ЗВС извършваха разузнавателни полети в издирване на фероуи с надеждата да ги убедят да станат официални съюзници, други се опитваха да следят придвижването на хидрогите, но излишно много военна енергия продължаваше да се разпилява за глупавия, отклоняващ вниманието от основния противник конфликт със скитническите кланове.

След унищожаването на Ураганово депо зевесетата бяха нападнали още два скитнически аванпоста, чието местоположение бяха разконспирирали, единствено за да открият, че скитниците са ги изоставили. Клановете грижливо криеха убежищата си и успяваха да се изплъзнат с лекота между пръстите на ЗВС. Тасия изобщо не се изненада, че Ханзата не дава гласност на провалите си.

Поради съмненията и подозренията, които изпитваха относно нейната лоялност, висшите офицери я държаха закотвена на Марс като инструкторка на задръстени зайци, повечето безволеви и неамбициозни. Тя нямаше настроение да полага излишни старания заради тях.

Сега стоеше в защитния си костюм върху ръждивата канара под маслинено сумрачното марсианско небе и наблюдаваше новото попълнение кадети, които изпълняваха рутинно пехотинско упражнение. Беше го планирала предишната вечер, докато си почиваше в квартирата си. Новобранците все още не можеха да разберат, че колкото по-малко се стараят и колкото по-безцеремонно се държат с нея, толкова по-непосилни занятия ще им възлага.

Зайците се придвижваха на четири групи в каньона под нея, като се опитваха да спазват компютъризираните топографски трасета през пресечения терен, за да достигнат определената цел. Упражнението беше елементарно и се свеждаше до ориентиране в екип в пресечена местност, но тя го беше усложнила — бе заредила кислородните им апарати така, че някои разполагаха с излишък от кислород, а на други нямаше да стигне. При включване на алармения сигнал кадетът имаше възможност да отправи сигнал за помощ, но Тасия се надяваше, че участниците във всяка група ще си помагат, като си подават кислород.

От натрупания си опит знаеше, че зевесетата не са наясно как да действат в извънредни ситуации. Голямата гъска можеше да научи от скитниците много за това какво е да оцеляваш и да си изобретателен, но за жалост предпочиташе да тормози клановете. Е, тя губеше…

Тук, на Марс, Тасия живееше в пълно информационно затъмнение. Не беше в течение на военните действия и научаваше за широкомащабните операции като тази на Ураганово депо с голямо закъснение. Може би точно в този момент генерал Ланиан планираше поредното кретенско нападение, но тя беше лишена от възможността да предупреди скитниците, както беше успяла да направи преди нахлуването на Оскивъл…

Новобранците се прибраха в базата — някои бяха изпълнили занятието успешно, други се бяха провалили. Всички свалиха защитните си костюми и провериха оценките си от упражнението и допуснатите грешки. Тасия не ги хокаше, а правеше разбор на представянето им. Надяваше се учениците й да използват натрупаните умения срещу хидрогите, а не срещу скитнически аванпостове.

Двама от новобранците бяха прибягнали до спешна помощ. Само една от групите беше взела очевидно правилното решение да си разменят кислород, за да се придвижват вкупом. Разбрал, че не всички могат да се движат с неговото темпо, най-бързият новобранец от втория отбор беше изоставил другарите си — тъкмо двама от тях бяха прибягнали до спешна помощ, — беше избързал напред и бе поставил индивидуален рекорд. Тасия скастри най-остро този отбор — набедения победител заради егоистичното му решение и другарите му, че са му го позволили.

— Това е в параметрите на занятието, командире — отговори порицаният кадет. — Като член на отбора, исках да победим.

— Като изоставиш другарите си? Не е важно дали един отбор ще изостане малко. Ние не действаме така, кадет Елуич. Не изоставяме другарите си на произвола на врага. Какво ще кажете, ако ви оставя по този начин на дрогите?

— Както постъпиха ЗВС на Оскивъл — подхвърли един от кадетите. — Оставиха сума ти народ, без да се опитат да ги спасят. Не е ли така, командире? И вие бяхте там.

Косвеният въпрос я жегна: „Вие самата колко души изоставихте, командир Тамблин?“

Тасия заби поглед в тях. Спомни си преживените по време на сражението ужаси. Беше успяла да измъкне кораба и екипажа си, но бяха изоставили огромен брой ранени войници, повредени кораби и безпомощни спасителни капсули. Роб също бе загинал…

— Ние бяхме под обстрел. Никой не беше сигурен, че ще се измъкне жив. Нямаше никакви спасителни групи. Сравнявате го с разходка из един пуст каньон, за да спечелиш едно упражнение? Шиз, опитвам се да ви науча на онова, което знам. Това може да увеличи шансовете ви да оцелеете, когато застанете срещу реалния враг.

— Какво може да ни научи една чергарка? Как да офейкваме и да се крием? — измърмори глухо същият кадет, но достатъчно силно, за да го чуе.

— Елуич! — изгрева тя и младежът мудно зае стойка „мирно“. Тя пристъпи към него. — Познаваш ли отличителните знаци? Знаеш ли какво означава това?

И посочи лъскавите си нашивки.

— Означава, че командвате… сте командвала боен крайцер манта.

— Припомни ми собствения си чин, новобранец.

— Редник, госпожо.

— А в коя войска на един редник е разрешено да се обръща с подобно неуважение към един командир?

— В… в нито една, доколкото знам, госпожо.

— Това означава, че ти си един червей под петата на моя ботуш, независимо къде съм родена, как съм възпитана и към кой клан принадлежа. Не си губи времето да обсъждаш моя произход, запознай се със служебното ми досие, редник Елуич. Сражавала съм се с хидрогите на Юпитер, на Буунов брод, на Оскивъл и на Пторо. Заличих цял техен свят с кликиски факел. Оценките ми по пилотаж са най-добрите във файловете на ЗВС. Ако прегледам твоя произход, редник, колко кръвосмешения ще открия?

Някои от кадетите се изкикотиха, но тя ги усмири с поглед.

— Ние сме Земните въоръжени сили. Има нещо, което се нарича командна йерархия. Аз съм ваш командващ и по всяка вероятност винаги ще съм над вас. А сега в знак на искреното ти уважение към мен, редник Елуич, ще направиш сто помпички.

Кадетът я погледна изненадано. При четирийсет процентната спрямо земната гравитация на Марс подобно физическо натоварване беше минимално.

— Да, госпожо. Веднага ли?

— Не, редник. В гравитационната камера при гравитация едно и половина спрямо земната.

И с удовлетворение си отбеляза мъчителното му преглъщане.

— И ако още някой има желание да обиди родителите ми, клана ми или служебното ми досие, да заповяда веднага.

Тъй като не последва отговор, тя ги огледа един по един, за да ги убеди, че е съвсем сериозна. Нито можеше, нито имаше желание да крие скитническия си произход.

Но беше абсолютно убедена, че е най-добрият офицер в ЗВС, на който биха могли да бъдат подчинени. Е, понякога изпитваше истинско удоволствие да прибягва до позволени от устава по-крути мерки.