Кевин Андерсън
Буреносни хоризонти (108)

106.
Адар Зан’нх

По време на рутинния патрул с манипулата бойни лайнери Зан’нх демонстрира непоколебимата си решителност пред илдирийската раса. Трябваше да се покаже безстрашен, макар изобщо да не беше убеден, че Слънчевият флот може да защити отломъчните колонии срещу страховития неприятел, който се беше надигнал срещу Империята. Но илдирийците трябваше да вярват, че е така, и той беше готов да отговори на очакванията им.

Спомни си какво му повтаряше адар Кори’нх по време на обучението му:

— Собствените ти съмнения са най-мощното оръжие на противника. Като адар ти представляваш целия Слънчев флот. Когато вождът е силен и уверен, флотът също е силен и уверен.

Зан’нх се усещаше засенчен от великия си предшественик. Бившият адар притежаваше изключителни тактически умения и непоколебима смелост, но и те не бяха достатъчни, за да му гарантират победата. Със самоубийствената си храброст Кори’нх беше нанесъл унищожителен удар на хидрогите, но все пак не беше спечелил войната. Хидрогите продължаваха неспирните си нападения.

Застанал в командния пулт, за да издаде поредната си заповед, Зан’нх неочаквано сграбчи страничните перила, зашеметен от ужаса, който изпита… Пери’х? Брат му беше мъртъв!

При внезапната смърт на мага-император Сайрок’х всеки илдириец в Империята беше изпаднал във вцепенение, тъй като тизмът го свързваше директно с неговия вожд. Но екзекуцията на кандидат-губернатора предизвика само тръпка на безпокойство сред екипажа на Зан’нх. Единствено той разбра смисъла на шока.

— Пригответе се за промяна на курса. — Гласът му прозвуча странно и дрезгаво, но не неуверено, а решително. — Налага се незабавно да се върнем на Илдира! Усетих нещо през тизма.

Екипажът на командния мостик се зае да изчисли курса и да предаде заповедта на Зан’нх до останалите четирийсет и осем кораба, които ги придружаваха. Отлично организираната манипула пое в новия курс в ненарушим ред.

По комуникационната система се понесе воят на алармените сирени. Изненаданият оператор незабавно съобщи:

— Имате право, адаре. Току-що получих сигнал за извънредно положение от… — той погледна показанията върху екрана — от отломъчния свят Хрел-оро.

— Хрел-оро?

Не това беше усетил.

Зан’нх погледна централния екран. На него се появи издълженото като на гущер лице на един люспест, почерняло от пушек и с често-често примигващи очи.

— … ни нападнаха. Не можем да им се противопоставим! Не знаем какво искат.

Зад гърба на люспестия трещяха взривове, избухваха снаряди. Над главата му по небето прелетя гигантска сфера, след броени секунди я последваха други пет, изстрелваха вледеняващи вълни. Колониалните сгради се разцепваха и рухваха. Люспестият изкрещя:

— Какво правят тук хидрогите? Изпратете помощ при първа…

Връзката прекъсна.

Зан’нх се вцепени. По гърба му полазиха тръпки.

— Преустановяваме полета към Илдира. На какво разстояние е Хрел-оро?

— Можем да сме там след час, адаре. Ние сме най-близо до тях.

— Преизчислете курса. Максимална скорост.

Хидрогите бяха нападнали една илдирийска отломъчна колония. Това беше негово задължение, негова отговорност, точно както го беше обучавал адар Кори’нх, и Зан’нх нямаше да си позволи да опетни паметта на своя наставник.

— Ще се изправим срещу хидрогите. Нека да им покажем на какво е способен Слънчевият флот.

Манипулата се понесе през космическото пространство, готова за сблъсъка. Той възложи подготвителни задачи на застаналите през станциите войници.

— Трябва да се подготвим. Всяко оръжие, всеки кораб, всеки изтребител. Разполагаме със съвсем малко време.

След това се обърна към екипажа в командния център:

— Включете всички данни за колонията върху тактическия ми екран. Искам да се запозная с нейния терен, с историята й и с всичко останало. Какво може да търсят хидрогите там?

Заповяда на седемте си септара и на командващия манипулата кул Фан’нх да се запознаят с цялата информация и да дадат предложения, ако имат такива. После се зае да проучи задълбочено всяка подробност.

Хрел-оро беше свръхсуха топла планета, доста наподобяваща опустелите кликиски светове. Нямаше високи дървета, както и почти никаква растителност, но в дълбините й имаше много ценни минерали и метални руди. Преди повече от хиляда години магът-император беше заповядал на люспестите да основат там ефикасна промишлена колония. На Хрел-оро живееха илдирийци от различни категории, но основното население се състоеше от люспести. Те извършваха изкопните дейности из каньоните с отвесни ръждиви стени и ръководеха минералодобивната промишленост, конструираха слънчеви електростанции в пустините и инсталираха ветрени турбини в теснините на каньоните, където през ураганните сезони бушуваха яростни бури.

Докато бойните лайнери се носеха към полесражението, Зан’нх проучи докладите за всички предишни нападения на хидрогите върху илдирийски и човешки светове. Някои от тях бяха наказателни мерки срещу небесни миньори, които нарушаваха забраната да развиват дейности върху газови гиганти, което беше разбираем мотив. Набезите срещу Гарванов пристан, Буунов брод, Хирилка и необитаемата Дуларикс по всяка вероятност имаха за цел унищожаването на световната гора и всички гигантски дървета. Ненавистта им, изглежда, беше древна и необяснима.

Хрел-оро не отговаряше на нито един от тези модели. Хидрогите като че ли го правеха от чиста злоба — нападаха самите илдирийци.

Бойните лайнери вече приближаваха сухата планета. Оръжейните им системи бяха в готовност. Данните отчитаха силно задимяване и топлинни емисии от местата на познатите селища.

— В зоната все още има бойни кълба, адаре.

— Пълна скорост. Предоставям на всеки септар автономност да се включи в сражението по възможно най-ефикасния според неговата преценка начин. Ударете ги, преди да са се усетили, че сме тук.

Илдирийските бойни кораби се гмурнаха в атмосферата с прибрани слънчеви енергизатори, за да позволят ускорение на съдовете. До този момент малко оръжия се бяха оказали ефективни срещу бойните кълба, но Зан’нх възнамеряваше да стовари върху врага всичко, с което разполагаше…

До момента на връхлитането на бойните лайнери извънземните бяха унищожили Хрел-оро почти напълно. Осеяните с шипове диамантени сфери кръстосваха каньоните, сравняваха със земята ветрените турбини и разрушаваха входовете към минните шахти. Във въздуха се издигаха черни пушеци, ледените вълни се стоварваха върху напукания терен и го покриваха с бяла мразовита кора.

Четирийсет и деветте бойни лайнера — точно колкото адар Кори’нх беше използвал при триумфа си на Кронха 3 — връхлетяха и изстреляха високоенергийни снаряди като изпружили жилата си рояк разгневени стършели. Разрушителните снаряди се стовариха върху сферите и ги разтърсиха. Извънземните кълба се разлетяха във всички посоки, без да спират да изстрелват светкавици от пирамидалните си изпъкналости.

Зан’нх много добре разбираше, че хидрогите разполагат с достатъчно мощ, за да унищожат манипулата му.

„Както беше унищожил Пери’х“.

Концентрираните енергийни лъчи и кинетични снаряди продължиха да бомбардират бойните кълба. Хидрогите отвърнаха на удара. Затрещяха сини мълнии — откъртваха черни ивици от облицовката на бойните лайнери.

Една светкавица извади от строя двигателите на един от лайнерите и той вече не можеше да издържи на гравитацията на Хрел-оро. Зан’нх наблюдаваше на екраните усилията на командира на кораба да превключи рухналите системи, за да коригира ъгъла на спускане. Огромният пустинен пейзаж отдолу предлагаше възможности за аварийно кацане. Бойният лайнер се понесе неуправляемо на една страна, после се стовари с оглушително стържене в пустошта. По-голямата част от екипажа щеше да оцелее, ако хидрогите не се върнеха да довършат ранения съд.

— Продължавай атаката. Не разреждай обстрела.

Припомни си уроците на Кори’нх и се постара в гласа му да не прозвучи нито нотка на съмнение. Трябваше да е по-силен от всички. Беше обучил своите талове, кулове и септари на всичко, което знаеше. И те щяха да направят всичко по силите си. Нямаше да си позволят да го изложат, както самият той никога не си беше позволявал да изложи стария адар.

Но хидрогите бяха непреодолими.

Три противникови бойни кълба се съсредоточиха върху друг илдирийски боен кораб и подложиха бронираната му облицовка на мощен енергиен обстрел. В дебелия корпус на лайнера цъфнаха дупки и цепнатини. Капитанът изкрещя за помощ по комуникационната система.

Зан’нх заповяда на бойните лайнери да защитят обречените си другари, но енергийните оръжия на хидрогите бяха съкрушителни. Обсаденият боен лайнер се разцепи и се взриви. Разлетяха се отломки, два от подобните на платна слънчеви енергизатора се понесоха над пустинята като гигантски хвърчила.

Адарът се олюля — усещаше смъртта на многобройния предан екипаж. Той командваше тези воини. Той отговаряше за всички тези бойни кораби, а само за броени минути вече бе изгубил два огромни бойни лайнера. Съсредоточи се върху алтернативни възможности за водене на битката. До този момент нито една стратегия срещу диамантените кораби не се беше оказала резултатна, с изключение на използваната от Кори’нх самоубийствена атака. Зан’нх не възнамеряваше да я приложи. Поне засега.

Но вероятно някога щеше…

Хидрогите не бяха пристигнали на Хрел-оро, за да воюват със Слънчевия флот. Имаха някакви собствени непонятни цели. Вече бяха приключили с унищожаването на отломъчната колония.

Въпреки че илдирийските бойни кораби продължаваха да им досаждат, шестте осеяни с шипове бойни кълба се понесоха в последна невъзмутима атака над съоръженията долу, взривиха останките от илдирийската колония и след това невредими се издигнаха в помътнелите от пушеци небеса и се отдалечиха с умерена скорост.

По комуникационните канали се понесоха викове от страх и гняв и сведения за понесените поражения и загуби. Зан’нх огледа първо опустошенията долу, след това се взря след отдалечаващите се бойни кълба.

— Адаре, да дам ли заповед за преследване? — попита кул Фан’нх. — Хидрогите се измъкват. Да ги нападнем ли?

— Не. Ще е безрезултатно и опасно.

Зан’нх увеличи изображението на обхванатия от пламъци рухнал кораб. Болката от смъртта на всеки войник го пронизваше като кристален нож. Как я беше понасял адар Кори’нх?

— Най-важната ни отговорност е да окажем помощ на всички долу, ако има оцелели. Няма да разреша да загине нито един илдириец повече заради безразсъдното ни желание да продължим една безнадеждна битка.

Очевидно не бяха в състояние да победят хидрогите, затова беше по-важно да спасят оцелелите илдирийци.

— Всички боеспособни войници да се явят в отделенията за излизане на повърхността. Медицинските служители да се разпределят на екипи, част от които да се прехвърлят в лазаретите и да поемат лечението на пострадалите, а другите да излязат навън и да се погрижат за оцелелите.

Адарът искаше да участва лично във всички дейности, но знаеше, че е невъзможно. Задължението му беше да ръководи, затова трябваше да остане в командния пункт, да издава заповеди и да сглобява натрошените късове. Той се отърси с раздразнение от неувереността и съмненията си и се зае да докаже как трябва да се държи един илдирийски воин. Заповяда три бойни кораба светкавично да се спуснат, за да помогнат на рухналия сред пустинята лайнер.

— Съберете данни и схеми за всички миннодобивни операции долу. Някои сигурно са оцелели от нападението, но едва ли ще оцелеят дълго под разрушенията.

Изпрати инженерни екипи и тежки екскаватори с огромни земекопни устройства за изравяне на заровените в рухналите шахти миньори. Изпрати и противопожарни екипи. Въпреки че вледеняващите вълни на хидрогите бяха замразили и раздробили всичко, до което се бяха докоснали, светкавиците бяха разпалили пожари, които доизпепеляваха и малкото, което беше останало.

Зан’нх напусна командния център. Не можеше да остане тук горе, не можеше да не участва лично в спасителните операции. Кори’нх го беше подготвил за герой.

— Ще се кача в първата совалка. Спуснете ме на повърхността, за да видя всичко със собствените си очи.

Застанал най-после сред тлеещите развалини на отломъчната колония, той вдиша просмукалата се във въздуха миризма на пушек, прах и смърт. Не беше в състояние да промълви нито дума. Постройките бяха сравнени със земята и до слуха му достигаха ужасяващо малкото на брой стонове на ранени и агонизиращи илдирийци.

С изумление забеляза сред осеяната със сажди дрезгавина насред развалините да се очертава огромен черен силует. Кликиският робот пристъпваше с невъзмутимо спокойствие на многобройните си тънки крачета. Протегнатите му ръце завършваха с щипки като на рак.

Зан’нх се запита откъде ли го познава роботът, та върви право към него сред пушеците и разрухата. Машината открехна черната си черупка, сякаш заплашваше да насочи смъртоносните си оръжия. Пурпурните оптически сензори го наблюдаваха втренчено.

Зан’нх не помръдна от мястото си.

— Какво искаш? Каква работа имат кликиските роботи на Хрел-оро?

Понякога черните машини се появяваха на някои отломъчни илдирийски колонии и работеха в неподходяща за илдирийците среда като луни, астероиди или обратната страна на Марата. Но Зан’нх не вярваше, че този робот е тук за това.

Машината отвърна с бръмчащия си глас:

— Съобщи на мага-император, че всички споразумения между илдирийците и кликиските роботи са отменени.

После роботът завъртя туловището си и си тръгна. Задавен от миризмата на пушек и кръв, втрещеният адар не можеше да откъсне очи от отдалечаващия се с тежки крачки черен автомат.