Кевин Андерсън
Буреносни хоризонти (107)

105.
Магът-император Джора’х

Макар понякога да заемаше мястото си в подобния на клетка какавиден трон, както се очакваше, Джора’х доста често слизаше от него и се разхождаше по коридорите на палата. На два пъти дори се появи по улиците на Миджистра.

Илдирийците едновременно се изумяваха и ужасяваха, но Джора’х усещаше, че в тези объркани времена трябва да предизвиква непоклатимите им схващания. С течение на столетията илдирийските традиции се бяха вкаменили, без да са в съгласие с естествените закони на всемира. Империята се нуждаеше от промени, за да оцелее. Джора’х беше твърдо решен да покаже на илдирийците как да го постигнат.

След като зае обичайното си място под купола на небесната сфера, вратите се отвориха, за да влязат поклонниците. Както всеки ден сред изпъстрените от сенки коридори чакаха стихнали в страхопочитание групи илдирийци. Всички бяха минали през съответните протоколни процедури и сега Джора’х щеше да възнагради предаността им със своята благословия и усмивка.

Напрегната и нащрек, Язра’х зае мястото си пред платформата заедно със своите котки. Вече беше избрала сама пазачите и беше поела ролята си на главен телохранител, въпреки че много илдирийци коментираха с притеснение тази поредна промяна в традициите. Джора’х усещаше недоумението им, но знаеше, че трябва да свикнат. Дъщеря му стоеше до него и посрещаше всеки поклонник с изпитателния си поглед.

Най-напред Джора’х приветства цяла тълпа земеделци, които го гледаха с блеснали от обожание очи. Бяха пристигнали от обединената отломъчна колония на Хийлд, за да му поднесат уверенията си, че ще продължат да прилагат умения и да полагат усилия, за да опазят колонията непоклатима. Джора’х ги отпрати с благосклонна усмивка.

Втората група поклонници се състоеше от осем лекари, партньорки за наслади и свещеници-философи, всички до един измършавели и мрачни, пристигнали чак от Хирилка. Джора’х ги усети през тизма объркани и с размътено от големи дози шайинг съзнание и това го накара да изпита неприятно чувство. Тази беше четвъртата група от хирилкийски поклонници през последните седмици. Защо идваха толкова много молители оттам? И каква почит се надяваха да му отдадат със замъглените си мозъци?

Щом изпитите поклонници се приближиха, Джора’х забеляза дълбокия мрак в очите им и болката от преживените наскоро ужасяващи страдания при нападението от хидрогите. Щом застанаха пред него, той ги приветства.

После, подтикнат от импулс, магът-император слезе от трона и застана в цял ръст на платформата. Поклонниците от Хирилка се изумиха и дори се подразниха, че си позволява да погазва свещените традиции, но Джора’х вдигна ръце.

— Народът на Хирилка преживя толкова ужасни зверства и изпита толкова много страдания. Не е прилично от моя страна да се излежавам в удобния трон, когато сте положили толкова усилия, за да дойдете да ме видите. Оказвам ви уважението си, като заставам прав пред вас.

Поклонниците го погледнаха вторачено, с присвити очи, по-скоро изучаващо, отколкото с преклонение. Странното им поведение го озадачи, но шайингът му пречеше да ги усети по-ясно през тизма.

Един от свещениците-философи се поклони едва забележимо. Думите му прозвучаха безизразно и като заучени:

— Нашето пътуване изпълни предназначението си, тъй като видяхме онова, което искахме да видим.

Джора’х забеляза отнесените им погледи и изпита още по-силно раздразнение, че всички тези хора, също като Тор’х, бяха погълнали толкова много шайинг, преди да пристъпят в залата за аудиенции. Вероятно трябваше да наложи още една драстична промяна — да заповяда употребата на наркотика да се спре. Но шайингът беше основното производство на Хирилка, една от малкото оцелели от нападение на хидроги колонии. Той се намръщи; но знаеше как да постъпи.

— Благодаря ви, че ме посетихте.

Все още гледаше свещеника-философ, когато убиецът се втурна към него.

Третият мъж в редицата измъкна две дълги, наточени като кристали остриета от ръкавите си. Беше медицински служител и отлично знаеше как и къде да нанесе ударите. Втурна се по стъпалата към мага-император. Двата ножа лъснаха ослепително, щом замахна.

Язра’х и зверовете й реагираха светкавично. И тя, и исикските котки скочиха напред като светкавици. Язра’х блъсна назад с две ръце мага-император и застана пред него, за да го предпази с тялото си от връхлитащия нападател. Убиецът не улучи набелязаната си жертва с двойния удар, а само раздра с единия нож пъстрия плат на мантията на мага-император, а с другия сряза ръката на Язра’х.

Тя избута Джора’х към спасителния какавиден трон и пак застана пред него, за да го предпази от други нападатели. Изобщо не помисли да спре животните си да не разкъсат нападателя на баща й. Мускулестите исикски котки връхлетяха върху изцъклилия очи медицински служител и писъците му скоро заглъхнаха. Само една от котките получи повърхностна драскотина, преди безжизнените му ръце да изтърват кристалните ножове.

Телохранителите сграбчиха останалите поклонници-убийци. Хирилкийците не оказаха съпротива. Мозъците им бяха упоени, а мислите им — замъглени като под хипноза. У още двама от тях откриха смъртоносни оръжия.

Без да обръща внимание на дълбоката рана на ръката си, Язра’х се изправи заплашително пред платформата. Челото й блестеше от пот. Кръвта на медицинския служител се беше размазала по ръцете й. Исикските котки поглъщаха с удоволствие и настървение закуската си. Язра’х направи рязко движение и ги накара да застанат до нея, макар да й се искаше да ги остави да довършат изменника пред очите на пленените хирилкийци.

— Ние не искаме да служим на фалшив маг-император — обади се един от пленниците. — Ти си сляп за Извора на светлината. Трябва да бъдеш отстранен, за да могат илдирийците отново да последват духовните нишки. Единствено император Руса’х съзира правия път.

— Император Руса’х? — попита Джора’х и пак стана от какавидения трон. — Какви ги върши брат ми?

Но преди да получи отговор, усети остра болка в гърдите, сякаш кристално острие прониза сърцето му. Друг убиец? Скрит стрелец? Болка и ужас взривиха съзнанието му. Краката му се подгънаха и той рухна на пода.

Оглушителен писък разтърси нишките на тизма.

Пери’х.

Джора’х вече беше доловил страха и объркването на кандидат-губернатора, но не бе успял да вникне в подробностите. Както в случая с малобройната група на Марата, из цялата империя непрекъснато възникваха смутове.

Но сега се беше случило най-лошото. Беше невъобразимо! Духовната нишка, която го свързваше с Пери’х, беше прекъсната.

Съвсем смътно, като от огромно разстояние, Джора’х чуваше ръмженето на исикските котки, които се оглеждаха за нов нападател, когото да връхлетят. Макар и замаяна от прекъсната връзка с брат си Пери’х, Язра’х беше приклекнала до баща си. Телохранители и придворни притичваха по стъпалата на платформата, крещяха и искаха да разберат какво се е случило. Но Джора’х не беше в състояние да им отговори.

Съзнанието му се разтърсваше от болка и скръб. Частица от същността му беше откъсната завинаги.

— Пери’х е мъртъв!

Той стисна ръце и го връхлетя още по-ужасяващо прозрение. Синът му не беше просто мъртъв. Беше убит!

— Пребили са го до смърт на Хирилка.

В съзнанието му нахлуха мъчителни видения на вероломно предателство. Когато ужасът най-после стихна в черепа му в постоянна пулсираща болка, Джора’х примига и видя втрещените изражения на струпалите се около него.

Язра’х му помогна да се надигне от пода. Той се олюля за момент, после застана твърдо на краката си и каза достатъчно високо, за да го чуят всички:

— Пери’х е коварно убит. Собственият ми брат Руса’х е обявил война на Илдирийската империя.