Кевин Андерсън
Буреносни хоризонти (103)

101.
Крал Питър

Крал Питър се зарече никога вече да не се доверява на Базил Венцеслас. Не че досега му се беше доверявал. Най-напред председателят беше разрешил безразсъдното нападение срещу скитническото депо, а след това му беше попречил да се срещне с говорителката Перони при нейната неофициална визита на Земята. С влошаването на ситуацията в Спиралния ръкав и постепенното разпадане на внимателно подредената мозайка безпомощността беше причина председателят да губи самообладание… и да допуска грешки.

„Базил, губиш ориентация“.

Питър поиска официално кратка среща с Базил и председателят с неохота му отпусна петнайсет минути от програмата си. За момент на Питър му се прииска Естара да е с него, просто за да го подкрепя с присъствието си, но трябваше да се справи сам с това.

Базил кръстоса ръце върху компютърния плот, по който примигваха и подскачаха съобщения и изображения.

— Не е обичайно за теб да съблюдаваш съответните канали, Питър. Вече ти стана навик да се втурваш тук, убеден, че твоите капризи са по-важни от всички проблеми на Ханзата.

Питър не се хвана на въдицата.

— Демонстрирам добро поведение, за да не се опиташ отново да ме убиеш. Или Естара.

Председателят заряза любезностите.

— След няколко минути имам да решавам важен проблем. Какво си дошъл да обсъдим?

— Принц Даниъл. Знам, че го криеш някъде в Двореца на шепота. Искам да разговарям с него.

Базил запази хладнокръвие.

— На каква тема?

Питър повдигна вежди.

— Не би ли било добре дошло за теб, ако ни видят двамата заедно като едно щастливо семейство? Все пак той ми е скъп „брат“, макар никога да не съм го виждал.

— Даниъл не е готов да се показва публично.

— Някога ще бъде ли?

Базил пренебрегна въпроса му и на свой ред попита:

— Каква е истинската причина за проявения от теб интерес?

Питър присви рамене; не губеше нищо, ако бъдеше откровен.

— Ти обяви присъствието му с намерението да ме сплашиш. Искам да разбера що за заплаха е той.

— Момчето е само застраховка срещу твоята… непримиримост. В момента нямам намерение да го правя крал.

— Значи няма от какво да се безпокоя?

Базил го погледна остро.

— Зависи колко добре продължаваш да изпълняваш задълженията си.

Питър беше убеден, че ако Даниъл се беше оказал по-послушен, самият той вече щеше да е мъртъв.

— Добре тогава, Базил. Ще повярвам на думите ти и няма да се безпокоя повече.

Не го каза много убедително.

 

 

Крал Питър вечеряше на уединения балкон на кралския апартамент в компанията на своята кралица. Двамата се наслаждаваха на залеза, обагрил с цветовете си пейзажа чак до забуления в мъгла океан на хоризонта.

Храната беше приготвена от най-добрите готвачи в Двореца на шепота. Старинните порцеланови съдове бяха нежни до съвършенство. Красиво подредените цветя излъчваха свеж аромат. Храната изглеждаше прекрасна и съблазнително вкусна.

— ОХ — обърна се Питър към компито, — опитай всичко за отрова, както обикновено.

Учителското компи почна да прави химически анализ, за да открие и най-минималното количество токсични вещества или наркотици в храната им. Докато чакаха и стомасите им куркаха, Питър погледна Естара в големите тъмни очи.

— Знаем на какво е способен Базил. Не е зле да сме изключително предпазливи.

— Да — отвърна тя с усмивка и докосна ръката му.

След като ОХ обяви блюдата за безопасни, кралят и кралицата започнаха да се хранят. Питър взе една препечена филийка с резенчета пушена сьомга, поднесе я към устата на Естара и тя я изяде с усмивка. След това тя по същия начин му подаде късче месо и той захапа игриво пръстите й.

След като похапнаха, Питър се замисли и докато опитваше разсеяно вкусните деликатеси с пикантни подправки, каза:

— ОХ, интересува ме обективното ти мнение по един въпрос.

— Винаги ми е приятно да споделя своето мнение и да ви дам съвет, крал Питър.

— Трябва да направя преценка по повод на една заплаха. Ти обучаваш принц Даниъл. След колко време ще е готов той поне съгласно изискванията на Базил? До каква степен трябва да се безпокоя, че мога да бъда изместен в близко бъдеще?

ОХ направи светкавично изчисление. Макар думите му да прозвучаха като саркастична подигравка, дребният робот представи фактите такива, каквито ги преценяваше.

— Като изхождам от досегашната скорост на прогрес на принца, той ще е задоволително подготвен след не по-малко от… три столетия.

Естара се изкикоти.

— Как е възможно Базил да го е надценил до такава степен?

Учителско компи отговори съвсем сериозно, както винаги:

— Принц Даниъл беше избран набързо, без задълбочените проучвания, които членовете на екипа приложиха към вас, крал Питър, когато бяхте все още Реймънд Агуера.

— Смяташ ли, че Базил ще… се отърве от Даниъл и ще избере някой друг? — попита Естара и широко отвори очи.

— В момента главната цел на Базил е да използва принца като средство, за да ме държи в подчинение — каза Питър. — Докато сме в относително съгласие, председателят не би сметнал за „ефикасно“ да разбунва Ханзата чрез изместването ми.

И въздъхна дълбоко: знаеше, че трябва да държи сметка не само за самия себе си, но и за опазването на Естара. Беше безкрайно влюбен в нея.

Опря лакти на масата — привичка, която му беше останала от времето, когато беше Реймънд Агуера и заради която възпитателите му по етикет упорито му правеха забележка, когато го улавяха да си я позволява.

— Досега не съм имал възможност да се срещна насаме с него, ОХ. Базил не ми разрешава да го видя. Какво представлява така нареченият мой брат?

— Нарцистичен, безпардонен и невъзпитан. А и не е податлив в съответствие с очакванията. Полагам упорити усилия да го запозная със задълженията на един крал, но с нищожен успех. Даниъл не проявява никакъв интерес към материала. Задоволява се със сегашното си положение и предпочита да стои в покоите си и да го обслужват. За да го накарам да се заеме със задълженията си, ми се налага да прибягвам до всевъзможни обещания и заплахи.

— Ти го заплашваш, ОХ? Не мога да си те представя да заплашваш някого.

Питър отпи глътка ледена вода.

— Заплашвам го, че ще го лиша от десерт. Принц Даниъл изключително обича бонбони, пудинги и прочие сладкиши. Председателят ми е дал право да го лишавам от тях. Разрешено ми е да го лиша или да удвоя десерта му в зависимост от поведението му по време на занятия. Досега Даниъл е наддал тринайсет килограма. Ако се съди по обмяната на веществата и физиологичните особености на младежа, предвиждам, че ще напълнее прекомерно.

Питър зацъка с уста.

— При положение, че Ханзата е изправена пред гладни времена и колониите са заплашени от гладна смърт, не бихме могли да си позволим един тлъстичък принц, нали? В момента, в който Базил забележи това, ще го подложи на жестока диета.

— Вече предложих на принц Даниъл да започне редовни здравословни физически упражнения, но той отказва.

— Изглежда, има нужда от един хубав разговор — каза Питър. — Хм… след като Базил отказва да ни разреши да разговаряме, вероятно ти би трябвало да уредиш среща между нас двамата. Кой знае? Може пък Даниъл да се вслуша в съветите ми.

Естара го погледна озадачено. След като Питър беше престанал да я храни закачливо, тя почти не докосваше храната си.

— Предполагах, че искаш Даниъл да остане в неведение, за да не ни притеснява прекалено много.

— Дори да е така, ние двамата с това момче имаме много общо. И двамата сме отмъкнати от привичния си живот и сме поставени в положение, което не сме избирали. Може би можем да станем… не знам… съюзници. — Той се обърна към учителското компи. — ОХ, можеш ли да ме заведеш при него?

Компито се изпъна и оптическите му сензори светнаха.

— Председателят каза, че не е желателно да се срещате. Но така или иначе никога не е издавал категорична забрана да ви запозная. Според моята преценка обаче Даниъл няма да стане ваш приятел.

Питър избърса уста със салфетка и се надигна от масата.

— Не е задължително да ми стане приятел, ОХ. Според една древна баналност трябва да държиш приятелите близо до себе си, а неприятелите — още по-близо.