Кевин Андерсън
Буреносни хоризонти (102)

100.
Базил Венцеслас

Ослепителните синкавобели калиеви отблясъци мятаха резки, очертани като с нож сенки по пода на откритата изследователска работилница. Базил стоеше до адмирал Стромо и скептично оглеждаше чудноватия кораб. Беше някаква чудовищна бъркотия от компоненти и резервни части, сглобени по начин, който изобщо не би трябвало да му позволи да помръдне. Но тромавият на външен вид кораб беше изключително бързоходен.

— Заловен скитнически съд, господин председателю — каза Стромо. — Пленихме го при нападението на Ураганово депо.

Базил скръсти ръце, като внимаваше да не омачка елегантния си делови костюм. Знаеше, че скитниците са развили оригинална и чудновата технология през дългите години на лишения и изолация, но не разбираше какво би могла да научи Ханзата от проучването на това старо корито.

— Само не ми казвай, че възнамеряваш да конструираш боен отряд от ремори, които да приличат на това чудо. Какво би могло да се извлече от него?

През последните години Стромо беше понадебелял, което донякъде отвращаваше Базил. Може би беше по-добре адмиралът да патрулира с корабите си и да се заеме с малко упражнения, вместо да седи по цял ден зад бюрото.

— Не точно от него, господин председателю. Интересно е онова, което измъкваме от база данните.

Базил повдигна заинтригувано вежди.

— Как успяхте да проникнете в компютърните системи, без да се саморазрушат?

— Чист късмет, господин председателю. Почти половината от файловете бяха изтрити, но нашите специалисти по криптография успяха да възстановят останалата част. Сега разполагаме с подробните координати на десетина доскоро неизвестни скитнически колонии и промишлени съоръжения.

Стромо се ухили, грейнал от гордост. Под ярката светлина кожата му изглеждаше болезнено бледа.

— Но има и още нещо, нали? — подкани го Базил.

Инженери на Ханзата и специалисти от ЗВС задълбочено проучваха в изследователския хангар двигателите, компонентите и компютърните системи, за да измъкнат още парченца информация.

— Най-важното, господин председателю. — Стромо облиза месестите си устни. — Отне ни доста време, но вече знаем разположението на Рандеву, централния скитнически комплекс, самото седалище на тяхното правителство.

— Отлично! Можем да се възползваме от тези данни.

След толкова много катастрофи и рухнали планове Базил беше доволен най-после, просто за разнообразие, да чуе нещо положително.

Демонстративното нападение над Ураганово депо не беше уплашило достатъчно клановете, затова втората фаза трябваше да е още по-съкрушителна и деморализираща. Той щеше да покаже на говорителката Перони къде й е мястото. Нейните капризи бяха детски глупости и Ханзата нямаше време да се съобразява с тях.

Той понижи глас и замърмори сякаш на себе си:

— Нямаше да е необходимо да се стига дотук, ако се бяха съгласили да заемат мястото си в отбора на цялото човечество… ако се бяха съобразили със ситуацията. — Погледна Стромо, който стоеше в очакване на заповеди. — Не би могло да има по-значителна победа от завладяването на Рандеву. Адмирале, планирай съкрушителен удар и изпрати бойна група на ЗВС с достатъчна огнева мощ за гарантиране на успеха. Разруши седалището на скитническото правителство и клановете ще рухнат. Няма да имат друг избор, освен да застанат в строя.

— А относно жертвите, господин председателю?

Базил се намръщи.

— Не ме занимавай с излишни подробности.

Стромо потри ръце; не можеше да овладее възбудата си. След претърпяното на Юпитер унищожително поражение с нетърпение очакваше боен сценарий, при който да нападне без никакъв страх.

— Лично ще предвождам операцията.