Кевин Андерсън
Буреносни хоризонти (101)

99.
Тасия Тамблин

ЗВС щяха да се пръснат от гордост, че са нанесли „решителен удар“ срещу „неуловимите“ скитници на Ураганово депо. Разкъсвана между лоялността си като военнослужещ и произхода си, Тасия се чувстваше отвратително.

Докато наблюдаваше победоносното изявление на ЗВС, напомнящо й поведението на маймуна, която се блъска в гърдите, тя гледаше и слушаше като онемяла подсвиркванията и възторжените възгласи. Без да промълви нито дума на колегите си, се прибра в квартирата си. Направо й се гадеше. Стовари се върху леглото си под приглушеното осветление, стисна с все сила очи и се опита да превъзмогне тревогата, гнева и безпомощността, които я бяха обзели. ЕА стоеше безмълвно в ъгъла.

След като беше претърпяла абсолютно поражение от хидрогите, Голямата гъска беше решила да пренасочи военната си мощ срещу противник, който смяташе, че ще победи лесно. ЗВС бяха тръгнали брутално срещу клановете, а сега празнуваха, сякаш унищожаването на една невъоръжена и нищо не подозираща скитническа станция беше доказателство за военна доблест.

Тасия най-после разбра очевидната причина защо я бяха преназначили и й бяха отнели мантата. ЗВС бяха планирали от дълго време набега срещу Ураганово депо и явно не й се доверяваха.

 

 

Тасия отправи официално възражение към адмирал Уилис и когато тя я прие, почна направо:

— Какво съм направила, за да поставяте под въпрос годността ми да служа, адмирале? — Разбира се, че знаеше истинския отговор, но се опитваше да сдържи гнева си. — Отлично познавате оценките ми от обучението в ЗВС. Аз съм един от най-добрите ви пилоти. Именно вие ме назначихте за платком на буреносна оръжейна платформа, а след това ме повишихте и ми дадохте манта. Дори ми възложихте да разгърна кликиски факел на Пторо.

— Абсолютно съм наясно с впечатляващото ти досие, командир Тамблин.

— Тогава защо ми отнехте командването?

— Не се прави на глупава поне пред мен. — Адмиралът сплете възлестите си пръсти и я погледна с една от патентованите си майчински усмивки. — Ти си член на скитнически клан, а председателят Венцеслас обяви скитниците за неприятели поради отказа им да ни доставят жизнено необходими суровини във военно време. Знаех си, че няма да останеш доволна от това, но направих възможно най-добрия избор предвид възникналата ситуация.

Гледаше я откровено и на Тасия й стана ясно, че възрастната жена действително е отделила много време, за да вземе най-доброто решение.

— Сама помисли — продължи Уилис. — Нима би предпочела да участваш принудително в нападение срещу скитническо депо само за да се докажеш? А и не беше изключено генерал Ланиан да те подложи на интензивен разпит, за да разкриеш всичко, което знаеш за скитническите кланове и колонии. Според мен най-доброто решение беше да те скрия някъде на сянка.

— Но, госпожо, излишно е да си създаваме нови врагове! Имаме предостатъчно работа с дрогите.

Уилис я погледна хладно.

— Скитниците сами станаха наш противник. Нямаха никакво основание да прекъсват доставките на екти.

— Убедена съм, че гледната им точка е доста по-различна. Назначено ли е разследване по повод твърденията на говорителката Перони, че кораби на ЗВС тайно нападат и унищожават скитнически товарни кораби?

— Подобни твърдения са абсурдни. Ти си войник в ЗВС. Не бива да го забравяш.

Тасия вирна брадичка.

— Извинете ме, адмирале, но след като току-що унищожихме невъоръжено цивилно скитническо съоръжение, как бих могла да съм убедена в това?

— Намираш се на крачка от неподчинението.

Тасия прехапа език, за да се овладее. Накрая добави:

— Разбрах, че ЗВС са задържали над сто заложници от Ураганово депо.

— Не заложници, а военнопленници.

— Не знаех, че кралят официално е обявил война на скитниците.

— Всеки има своя гледна точка.

— Възможно ли е да се срещна с тях и да разговарям с техен представител? Предвид произхода ми вероятно бих могла да помогна за разрешаване на разногласията. Не допринасям никаква полза, като карам „зайците“ да преодоляват препятствия на Марс.

— На път си да станеш доблестен воин, командир, но не си никакъв дипломат. Остави на Ханзата да се занимава с политически проблеми, става ли?

— Шиз! Роб Бриндъл също не беше дипломат, но това не попречи на ЗВС да го изпратят в дълбините на Оскивъл, за да разговаря с дрогите.

— И видя какво излезе от всичко това. — Адмиралът кимна. Явно смяташе срещата за приключила. — Междувременно не е излишно да се поровичкаш в душата си дали си войник на ЗВС, или в сърцето си оставаш скитничка.

Тасия се подвоуми, после попита:

— Не мога ли да бъда и двете?

— Не и когато воюват помежду си.

Нямаше никакво съмнение, че вътрешните служби разследваха поведението на Тасия. Ако откриеха, че беше пратила ЕА да предупреди корабостроителниците на Дел Келъм, като нищо можеха да я подведат под отговорност за измяна и шпионаж. Налагаше се да е изключително предпазлива и да не им дава никакви поводи да я подозират още повече…

След като адмирал Уилис я освободи, Тасия се прибра в квартирата си, но не получи никакъв отговор на тревогите си дори когато използва слушателското си компи като душеприказчик. ЕА ней предложи никакъв полезен съвет.

С унищожаването на Ураганово депо председателят Венцеслас беше ескалирал напрежението, въпреки че можеше да разреши проблема съвсем безболезнено. Винаги го беше мислила за трезв и делови държавник, но сегашното му поведение й се струваше наистина глупаво.

След като бяха прекрачили границата, зевесетата нямаше да оставят клановете на мира, докато не постигнат целта си. Но скитниците нямаше току-така да признаят поражението си. Как беше възможно ЗВС до такава степен да не си дават сметка за скитническия мироглед? Тежката ситуация щеше да се влошава все повече и повече.

А задачата на Тасия беше да обучава новобранци за корабите, които да нападат крепостите на клановете.