Стивън Кинг
Очите на дракона (17)

17.

Роланд… Саша… Питър… Томас. Вече ни остана само един, за когото още трябва да поговорим. Остана ни само мрачният пети. Дойде време да ви разкажа за Флаг, колкото и ужасно да прозвучи това.

Понякога народът на Делейн го наричал Флаг Закачуления; а друг път просто Черния човек — тъй като, въпреки бялото си мъртвешко лице, той действително бил черен. Говорели, че е добре запазен, но използвали израза по начин, който изразявал по-скоро тревога, отколкото възхищение.

Флаг пристигнал в Делейн от Гарлан по времето на роландовия дядо. В онези дни той бил слаб и начумерен мъж на около четирийсет. Сега, в последните години от царуването на Роланд, бил слаб и начумерен мъж на около петдесет. А не били минали само десет години, нито дори двайсет, — а цели седемдесет и шест години. Бебетата, които сучели беззъби от гърдите на майките си, когато Флаг за първи път дошъл в Делейн, пораснали, оженили се, отгледали деца, остарели и умрели беззъби в леглата или край камините си. И за цялото това време Флаг сякаш остарял само с десет години. Магия, шушукали хората, и то се знае хубаво било при двора да има магьосник, истински магьосник, а не някакъв сценичен фокусник, който само да крие монети в ръката си или спящи гълъби в ръкава си. Но все пак те усещали в сърцата си, че във Флаг няма нищо хубаво. Когато жителите на Делейн го видели да идва, с надзъртащи изпод качулката червеникави очи, те бързо си намирали работа по отсрещната страна на улицата.

Дали действително бил дошъл от Гарлан, с нейните дълбоки каньони и дремещите й пурпурни планини? Не знам. Тя винаги е била вълшебна земя, където килимчетата понякога летят и светите мъже карат въжетата да се издигат от ракитените кошници, изкатерват се по тях и изчезват във висините, за да не се върнат никога повече. В Гарлан отиват страшно много търсачи на знания от по-цивилизовани страни като Делейн и Андуа. Повечето от тях изчезват също така изцяло и дълготрайно като онези странни мистици, тръгнали нагоре по реещите се въжета. Малцината, които се връщат, не винаги са променени за добро. Да, Флаг като нищо можел да е дошъл в Делейн от Гарлан, но ако било така, то това било станало не по времето на роландовия дядо, а много, много по-рано.

Всъщност той често посещавал Делейн. Всеки път идвал под различно име, но винаги носел същия товар от злочестини, нещастия и смърт. Този път бил Флаг. Предишния се подвизавал като Бил Хинч — главния кралски палач. Макар че този предишен път бил на двеста и петдесет години в миналото, майките още плашели с неговото име децата си. „Ако не престанеш да квичиш, Бил Хинч ще дойде да те вземе!“, казвали те. Като главен кралски палач при трима от най-кървавите крале в дългата история на Делейн, Бил Хинч сложил край на живота на стотици — хиляди, твърдели някои — затворници с тежката си секира.

По-предишния път, четиристотин години преди времето на Роланд и синовете му, той дошъл като певец на име Браусън, който станал близък съветник на краля и кралицата. Браусън изчезнал яко дим, след като разпалил голяма и кървава война между Делейн и Андуа. Още по-предишния път…

О-о, но защо да продължавам? Пък и не съм сигурен, че и да искам бих могъл. Мине ли достатъчно дълго време, дори разказвачите забравят историите си. Флаг всеки път се появявал с различно лице и различна торба с номера, но две свързани с него неща винаги си оставали същите. Той неизменно носел качулка и имал вид на човек, който почти не притежава лице и никога не заемал мястото на самия крал, а се притаявал в сянката, откъдето с шепот изливал отровата в раковините на кралските уши. Кой бил той в действителност, този черен човек? Не знам.

Къде се скитал между посещенията си в Делейн? И това не знам.

Никога ли не са го подозирали?

Да, случвало се е… най-вече историци и предачи на приказки като мен. Те подозирали, че мъжът, който сега наричал себе си Флаг, е идвал в Делейн и преди и то никога за добро. Но не смеели да говорят. Човек, който можел да живее сред тях седемдесет и шест години и да изглежда състарен само с десет, очевидно бил магьосник; човек, който бил живял десет пъти по толкова, а нищо чудно и повече… можел да се окаже самият дявол.

Какво искал той? На този въпрос мисля, че мога да отговоря.

Флаг желаел онова, към което злите хора винаги са се стремили: да има власт и да я използва, за да пакости. Ролята на краля не го интересувала, защото кралските глави твърде често намират пътя си до шиповете по стените на замъка, когато нещата тръгнат зле. Но съветниците на кралете… предачите в здрача… тези хора обикновено се стопяват като вечерни сенки на зазоряване още преди секирата на палача да е започнала да се спуска. Флаг бил болест, треска, която търсела хладно чело, за да го загрее. Tой покривал действията си с качулка по същия начин, както скривал лицето си. И когато дойдели големите неприятности — което неизменно ставало след някоя и друга година — Флаг винаги изчезвал като сянка на разсъмване.

По-късно, след приключването на клането и преминаването на треската, когато възстановяването завършело и пак се появявало нещо, което си струвало да бъде унищожено, Флаг идвал отново.